От/Год: Австрия, 2013
Лейбъл: Napalm Records
Свих рамене и казах "Е, и?" - това е резултатът от слушането на този нов албум на иначе талантливите Visions of Atlantis. Реакцията ми може да ви се стори непредизвикана, но като фен на последните творби на групата, останах неприятно изненадан от "Ethera". Той звучи така, сякаш VOA са ги дърпали за ушите до студиото всяка сутрин в 5:50, където те с голямо нежелание, но за сметка на това с немалка досада са записали албум, колкото да си изпълнят договора.
Ако трябва да съм искрен, "Ethera" не е открито лош албум. Проблемът му е, че той просто не грабва. Първите две парчета "The Ark" и "Machinage" дават добро и мелодично начало на албума, а следващата ги "Avatara" има приятно симфонично звучене. И това е. Нататък става така, че останалите 8 песни не са чак толкова по-лоши от тези 3, но не дават и нищо по-различно от тях. По-странното е, че с течение на албума парчетата постепенно стават все по-досадни и по-досадни. Едни и същи похвати се повтарят до болка във всички по-динамични песни, а баладите "Cave Behind the Waterfall", "Vicious Circle" и "Bestiality vs Integrity" са толкова сладникави и претенциозни, че дори дебела осмокласничка с размазан грим не би се разчувствала от тях. Именно в тях за пръв път усетих и истинска досада от гласа на вокалистката Макси Нил, която по пинцип пее доста добре, но толкова много е започнала да си вярва и да се превзема, че везните започват да клонят към нетърпимост.
Не знам как да го кажа без да обидя групата или die-hard феновете ѝ, но "Ethera" просто не си струва 28-те лева. Честно, бих се замислил дали да дам дори 10 лева за него. И то не защото е някакъв тотален провал, а защото в него абсолютно нищо не се случва и абсолютно нищо не си заслужава повторното връщане към него. На VOA им е дошло времето за нова самооценка и промяна, защото ако и следващия път издадат нещо такова, няма да е зле да се разпаднат и да започнат да използват талантите си в разни нови проекти. В противен случай ни чакат още ~47 минути скука, която, ако не друго, поне се забравя бързо.
+ + + + +
Нелоши песни сами по себе си (повечето).
Добри клавишни/симфонични партии и електроника.
Става за едно неангажиращо слушане.
Добри клавишни/симфонични партии и електроника.
Става за едно неангажиращо слушане.
- - - - -
Много скучни, болезнено изтъркани, уморено звучащи, банални композиции.
Макси Нил принципно пее добре, но тук се напъва да вика като в някое музикално риалити.
Чисто и просто албумът не грабва с нищо ново или интересно.
Макси Нил принципно пее добре, но тук се напъва да вика като в някое музикално риалити.
Чисто и просто албумът не грабва с нищо ново или интересно.
IF YOU LIKE
Edenbridge, Lunatica, Elis, Epica, Lyriel, Xandria, Nightwish и др.
Автор: Undepth
[5/10]
Ами да , в сравнение с Delta е поне две крачки назад. Ревюто е точно!