От/Год: Андора, 2013
Лейбъл: Kolony/Core Music
Андора е малка държава, но това не ѝ пречи да бъде доста по-напред от нас (и много, много други държави) по качество на живот. Вярно, доскоро те бяха една от много малкото държави, които можехме да победим на футбол (вече са повече), но както е казал поетът (в случая - аз): "По метъла ще ги познаете". Ако се замислите - това си е факт. Качеството на метъл музиката е своего рода отражение на икономическото и културно развитие на една държава. И ако съдим по Persefone, Андора може само да ни разплаче.
Persefone звучат като повлияни от Soilwork, но в момента са дори по-добри от тях, особено ако сравняваме "Spiritual Migration" и "The Living Infinite". Дължината им е сходна, но тук пълнежът е доста по-малко, а качеството на изпълнението е осезаемо по-добро. Бързината, техниката, страхотните клавишни и умелият баланс между екстремни части и атмосферични мелодии в "Mind as Universe", "The Great Reality" и отвяващата "The Majestic of Gaia" ми дадоха първите доводи да си помисля това. Все така бързите, технични и постоянно променящи се песни като "Inner Fullness", "Upward Explosion", "Returning to the Source" и "Spiritual Migration" пък само затвърдиха добрите ми впечатления. Останах очарован от начина, по който Persefone използват прогресив елемента - без да прекаляват и да се отнасят в показно музикантство. Вместо това те запазват върешната динамика на песните и така във всеки един момент в тях се случва нещо ново и поддържащо интереса жив. По този начин дори песните от по 8-9 минути минават почти неусетно.
Атмосферата, създавана от изключителната клавишна работа прави "Spiritual Migration" още една идея по-специален. Няма да споря, че китарите в албума са също невероятно, смазващо силно звено, но без клавишни просто нямаше да е същото. Те са особено необходими в инструменталните парчета, които всъщност са малко повече, отколкото би ми се искало. Няма как да оспоря въздействието им и майсторството, с което са направени те, но от 71 минути албум, 23 минават в чисти инструментали. Вместо да недоволствам, обаче, аз реших да ги приема като един своеобразен бонус, разчупващ стандарта за 48-минутни албуми.
Не подминавайте Persefone току-тъй, дори да не сте ги чували и дори Андора да ви звучи като държава, в която е невъзможно да се роди качествена метъл група. Подобно подценяване би ви лишило от възможността да чуете един от най-добрите мелодет албуми от началото на годината, а такива вече излязоха не един и два. Затова намерете своите начини да се докопате до "Spiritual Migration", докато е още пресен!
+ + + + +
Страхотна китарна и клавишна работа и два типа безупречни вокали (екстремни и чисти).
Над 70 минути материал, чиято атмосфера ще ви погълне моментално!
Във всеки един момент се случва нещо и интересно, което непрекъснато поддържа динамиката и интереса.
Над 70 минути материал, чиято атмосфера ще ви погълне моментално!
Във всеки един момент се случва нещо и интересно, което непрекъснато поддържа динамиката и интереса.
- - - - -
23 минути чисти инструментали, което може да се стори доста на някои фенове.
Някои повтарящи се похвати, но нищо, заслужаващо голяма забележка като цяло.
Някои повтарящи се похвати, но нищо, заслужаващо голяма забележка като цяло.
IF YOU LIKE
Soilwork, Eternal Tears of Sorrow, Dark Tranquility, In Flames, Demon Hunter и др.
Автор: Testset
[9/10]
Новият на Сойлърк ме остави разочарована и според мен излъгахте че си заслужава 28 лева. Ако можех щях да си ги върна и да си взема този албум с тях. Някой да иска да направим трампа? ;]
Албумът наистина е нещо различно и адски добро, но не смятам че е толкова сравним, поне като албум с всички тези инструментали и т.н., с този на Soilwork. От друга страна на мен лично ми напомня до някъде на Hope For The Dying (жалко, че няма ревю за него, поне до момента)и за мен поне заедно с Aletheia се нарежда сред едни от най - добрите албуми излезли до сега през годината.