Killswitch Engage промениха метълкор играта в началото на века. Близо час стоях над клавишите с ръце, витаещи над тях, без да напиша друго, защото това първо изречение е достатъчно, за да изясни колко са важни всъщност KSE за съвременната метъл и метълкор сцена. Последните няколко албума на групата пък показаха, че KSE все още са сред силните в играта, но и че вече не са лидерите в нея.
Доскорошният вокалист Хауърд Джоунс напусна поради здравословни причини (но не само) и зад микрофона се завърна Джеси Лийч. Този ход предизвика смесени реакции у феновете, но това бе правилното решение. Харесвам повечето албуми с Хауърд Джоунс, но Джеси Лийч просто е точният глас за KSE. Той се вписва страшно добре в "Disarm the Descent" - поредният безспорно (може и с порно, ако не сте съгласни) добър, но и сравнително трудно запомнящ се албум на KSE.
Струва ми се, че основната сила на албума е изнесена в началото му. Това е нормално, имайки предвид, че първото впечатление винаги е много важно. И наистина, колкото и пъти да се връщам към "The Hell In Me", "The New Awakening", "In Due Time" и "A Tribute to the Fallen" (най-добрата в албума според мен), все се улавям как си пея припевите им двугласията. От това си направих и извода, че бек-вокалите са важна част от този албум и без тях той би звучал много по-сухо, докато с тях се създава допълнително усещане за динамика и пълнота. Продукцията на целия албум също е на високо ниво и дава "равен старт" на всички инструменти и вокали, с лек акцент върху китарите - но и това е нормално, тъй като самият Адам Дуткиевич е продуцент.
В албума има както здрави и тежки парчета ("A Tribute to the Fallen", "The Turning Point" и особено "The Call"), така и по-мелодични, хитово насочени песни ("In Due Time", "The New Awakening", "No End In Sight"). Измежду тях са пръснати едни... типични за KSE тракове, които трудно мога да опиша с думи, но щом ги чуеш, ти става ясно на кой са. Не са "върха на г*за", но пък не можеш и да кажеш, че в тях няма нищо. Като единствена "балада" пък се очертава само "Always" и горе-долу с това се изчерпва по-важната информация за "Disarm the Descent". Албумът е един от трите най-добри за групата (пак според мен) и само фактът, че бива издаден през 2013-та, когато вече мелодичен метълкор правят 68 трилиона групи, го спира от гигантски успех сред феновете. Но ако се имате за фен на стила и още не сте чули "Disarm the Descent", вече лично ви се сърдя!
+ + + + +
Нов много добър (като цяло) албум от KSE, пълен само с добри композиции.
Много добра, изчистена, непренаситена продукция, без излишно компютъризиране.
Страхотен баланс между агресия и мелодия, както количествено, така и качествено.
Няколко доста хитови парчета.
Много добра, изчистена, непренаситена продукция, без излишно компютъризиране.
Страхотен баланс между агресия и мелодия, както количествено, така и качествено.
Няколко доста хитови парчета.
- - - - -
Труден за запомняне, ако изключим явните хитове.
Нищо кой знае колко ново, нечувано, изненадващо, или "game-changing".
Нищо кой знае колко ново, нечувано, изненадващо, или "game-changing".
IF YOU LIKE
As I Lay Dying, The Sorrow, All That Remains, Trivium, Times of Grace и др.
Автор: Stahli
[7.5/10]
Трябва да си призная, че като цяло албума не ми допадна, но Always е не само най-добрата песен в него, но и една от най-добрите ever. Не знам защо не обърнахте повече внимание на нея в ревюто, но както и да е...Не знам също така дали сте забелязали, но на много места (по-специално бриджа) е досущ като The End Of Hearthache.