От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Universal/Doublecross
Можеш да слушаш този албум по 3 начина - като die-hard фен, като хейтър (ако го слушаш изобщо) и като неутрален. Най-неудобно е да си неутрален - каквото и да кажеш, и двата "лагера" ще ти потърсят сметка. Аз обаче не се влияя от това и пиша без угризения. В този честен дух ми се струва, че HIM вече нямат много какво да дадат на жанра, но ако сте ги харесвали преди - ще ги харесвате и след "Tears On Tape" (и обратно). Албумът е опит за завръщане към "Love Metal" и "Razorblade Romance", но с една идея повече зрялост. В него има само един изявен хит ("All Lips Go Blue"), а в графата "добри" без зор попадат "Love Without Tears", "I Will Be the End of You", "Hearts at War" и "No Love".
В някои песни от "Tears On Tape" се усещат готини рокендрол влияния от групи като Type 0 Negative, Rolling Stones и дори Black Sabbath (силно осезаеми в WLSTD), което прави добро впечатление, особено в посока "зрялост". Дотук обаче се изчерпват хвалбите ми и идват забележките. Ето, например, Виле е добър вокалист, но когато започне да стене, скимти и да вкарва ненужни фалцети, ушите ми плачат. Явно тази нежност, която излага на показ, влияе като афродизиак на фенките, но има отблъскващ ефект за хора като мен. Китарният звук също не е нещо, от което да кажа "Ах!" (особено през 2013-та). Той напомня за готик и дуум легендите, повлияли HIM, но досадният "крънч" ефект е неуместен и звукът бива спасен само от добрите аксутични китарни подложки под някои от основните рифове. Точно тези подложки са най-добрата идея в албума, защото носят допълнителна доза мелодичност и свежест, които да запълнят дупките в иначе размазания дисторшън.
Ако вие сте фен(ка) и вече се чувствате обиден(а), съветвам ви да не четете нататък, за да не се почувствате още по-обидени, когато ви кажа, че сингълът "Tears On Tape" е възможно най-лигавият поп-рок, който HIM са изкарвали в последното десетилетие. Обикновено за такива песни казвам, че са "претенциозен булшит" и дори ги трия от дигиталните версии на албумите, които си пазя на компютъра. Подобна съдба сполетя още безсмисленото интро "Unleash the Red" и интерлюдиите "Trapped In Autumn" и "Lucifer's Chorale". А пък ако не се бях абстрахирал от вече болезнено баналните текстове за любов, сърца, целувки и сълзи, вероятно щях да захвърля целия албум, защото в него текстове на други теми просто няма.
Ако обаче сте наистина die-hard фен, вие ще харесате "Tears On Tape". HIM залагат на вече доказаната успешна формула от предните си творби, но само die-hard феновете все още не я намират за изчерпана. И докато за тях "Tears On Tape" е поредният меланхоличен шедьовър, пълен с чувство, емоция и гениални метафори, то за мен албумът е едно неангажиращо, но леко уморително пътешествие в света на готик рока, което дори не бих си пуснал, ако на обложката не стоеше името на HIM. И докато още пазя духа на субективната си честност ще ви кажа и една лична истина. И тя е, че съм спал и на по-добри албуми.
+ + + + +
Приятно добър готик рок с малко елементи на дуум и 70-тарски рок.
Един изявен тотален хит и няколко бъдещи концертни такива.
Акустичните китари, скрити под основните рифове, внасят много свежест.
Един изявен тотален хит и няколко бъдещи концертни такива.
Акустичните китари, скрити под основните рифове, внасят много свежест.
- - - - -
Доста неприятен дисторшън ефект в по-голямата част от албума.
Някои вокалисти отиват към поп-пеене и фалцети, но Виле здраво прекалява с пъшкането и изнежването.
Много слабо развитие в музикално (и никакво в лирическо) отношение.
Грозен сексистки факт - албумът ще се хареса предимно на дамите с проблемни любовни връзки.
Някои вокалисти отиват към поп-пеене и фалцети, но Виле здраво прекалява с пъшкането и изнежването.
Много слабо развитие в музикално (и никакво в лирическо) отношение.
Грозен сексистки факт - албумът ще се хареса предимно на дамите с проблемни любовни връзки.
IF YOU LIKE
Entwine, The Rasmus, The 69 Eyes, To/Die/For, Lovex, Tiamat и др.
Автор: Undepth
[5.5/10]
По принцип харесвам доста HIM, само че този албум ми дойде твърде скучен и еднообразен. За съжаление и акустичните китари не спасиха при мен положението. А така се надявам за нещо от сорта на Funeral of Hearts, Gone with the sin или Wings of a butterfly ... дано другия път.
По-добре спри с опитите да пишеш ревюта на албуми, защото очевидно нищо не разбираш нито от стила на HIM, още по-малко пък от стила на Вало.Вало е велик, ти кой беше?
Авторът много обича butthurt коментари като твоя, имай го предвид ;-)
- Undepth
Аз лично се смятам за die hard фенка,но не заради Виле и красивите му очи а заради препратките в текстовете,едно поетично ала Е.А.По звучене откъм лирики а от песните и албумите съм фен на по-непопулярните сред повечето фенове.Venus doom за мен е техния пик.Съгласна съм със статията.Този албум трябваше да бъде завръщане към корените им,но се получи като една идея по-мрачно продължение на Screamworks-Love in thero and practise,който беше чист мейнстрийм с изкл на "In the Arms of Rain" и "Shatter Me with Hope" .Единствените песни които настина са част от това което са HIM или поне бяха от този албум са особено When Love starts to die и I will be the death of you.Останалите звучат еднакво музикално и лирически.Явно един композитор и текстописец в подобна група има нужда от разбито сърце и много алкохол за да бъде въздействащо творчеството му :)