От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Eleven Seven
5 албума, 4 вокалиста. Това постоянно въртящо се колело на вокалистите в Drowning Pool не донесе на групата много позитиви в последните години и дори в момента повечето рок и метъл фенове помнят само "Bodies". Това е оправдано, защото в последните си албуми Drowning Pool не показаха нищо по-добро и нищо по-запомнящо се. Не казвам, че "Drowning Pool" и "Full Circle" са някакви боклуци, но... хайде сега, ще се учудя, ако открия някой, който си спомни някой припев от тях без помощта на Google или YouTube.
В "Resilience" открих сходен проблем, макар че този албум е по-добър от двата си предшественика. Новият вокалист Джейсън Морено има готин глас и ако не сте достатъчно "тру" и се абстрахирате от прическата му, пичът може дори да ви стане симпатичен. Именно той внася и отдавна необходимата свежест в звученето на DP със своя рокаджийски глас, но това май не е достатъчно. Ето, например, искрено се надявах Джейсън да може да крещи, защото едно хубаво крещене добре би се вписало в "Resilience", но... не би. Без него албумът остава просто поредният алт-рок албум на хоризонта и ако не бяха няколкото наистина добри песни в него, оценката ми щеше да е далеч по-ниска.
На първо четене в "Resilience" се открояват песните с хитов заряд като "Anytime Anyplace", "One Finger And a Fist" (с глемаджийския си припев), "Bleed With You" и баладата "In Memory Of", посветена на 10-годишнината от смъртта на Дейв Уилямс (оригиналният вокалист на групата). Забелязват се обаче и някои доста посредствени песновки като "Saturday Night", в която хубавият бридж не е достатъчен, за да ме убеди, че песента е нещо по-добро от обикновен пост-гръндж "парти трак". Дори по-силни дози скука се леят от пълните с баналности "Broken Again", "Life of Misery" и "Skip to the End", чието заглавие пък е красноречиво за съдържанието ѝ.
Понякога имам чувството, че Drowning Pool са на болнично легло и им струва много усилия и напъни да се изправят от него. "Resilience" е един такъв добър напън, с който групата показва желание за нов живот, но нищо повече. Много фенове с право казват, че Drowning Pool са поизгубили почерка си и в последните си няколко творби просто няма какво да запомниш за повече от седмица. "Resilience" не прави изключение, но ако не друго, то поне е една вдъхваща надежди стъпка в правилната посока.
+ + + + +
Мелодичен, често енергичен и приятен за слушане като цяло.
Няколко наистина качествени трака с много хитов потенциал.
Стъпка в правиланта посока след последните няколко скучновати албума.
Някое и друго учудващо добро соло.
Няколко наистина качествени трака с много хитов потенциал.
Стъпка в правиланта посока след последните няколко скучновати албума.
Някое и друго учудващо добро соло.
- - - - -
Почти нищо достатъчно запомнящо се.
Много песни са на прага на посредствеността, а някои дори го прекрачват.
Прекалено много банални рифове из целия албум + недостиг на свежи идеи.
Много песни са на прага на посредствеността, а някои дори го прекрачват.
Прекалено много банални рифове из целия албум + недостиг на свежи идеи.
IF YOU LIKE
Adema, Soil, Mudvayne, Dope, Saliva, Seether, Papa Roach и др.
Автор: Stahley
[6/10]
0 Response for the "Drowning Pool - Resilience"
Публикуване на коментар