От/Год: Франция, 2013
Лейбъл: Coroner Records
Познати преди като Abyss, Atlantis Chronicles приемат ново име през 2010-та поради очевидни причини - името Abyss вече е заето. "Ten Miles Underwater" пък е концептуален албум, проследяващ чрез факти и фикция историята на Уилям Бийб - първият дълбоководен изследовател, слязъл на дълбочина от 923 метра с конструираната от него и Отис Бартън през 1930-та година "батисфера" (сферична стоманена камера за дълбоководни изследвания).
Atlantis Chronicle правят балансирана смес от прогресив дет, техничен мелодет и малко метълкор. Не мога да кажа, че това е нещо, което чувам за пръв път, нито че не съм чувал и по-добри опити в жанра, но няма и как да се оспорят достойнствата на "TMUW". Традиционно издържан, изчистен откъм звук, бърз, екстремен и техничен, това е албум, който ще зарадва феновете на жанра и ще впечатли повечето от тях. В него няма грешки, няма недомислици и няма скучни лирични отклонения, на каквито са склонни много технични банди. Всъщност, дори ме е малко яд, че няма почти никакви такива "лирични отклонения", защото именно те биха дали повече въздух на този подводен албум. Такъв въздух дават спорадичните включвания на акустични китари в интерлюдията "L'ivresse Des Profondeurs" и затварящия инструментал "William Beebe". И колкото повече ги слушах, толкова повече се убеждавах, че са нужни повече такива изненади, за да не се окаже "TMUW" накрая "просто поредният" техничен дет албум.
Такива изненади обаче са рядкост в албума. Вярно, и аз не си представям как точно може да се въведе нещо различно в резачки като бруталните "Echoes of Silence" и "Homocene", или мачкащите "Thousands Carybdea", "Ten Miles Underwater" и "Tales of Atlantis", но това не ми пречи да помрънкам като фен. И все пак, не мога да се оплача от нито една песен в албума, защото просто няма какво да се каже против тази бързина и ярост, които Atlantic Chronicles майсторски ни демоснтрират. Проблемът за мен е друг и той е, че в "TMUW" няма нищо изненадващо или нечувано. В него де факто няма слаби моменти, но няма и нещо, което да задържи вниманието ми върху него за достатъчно дълго, че да го оценя с по-висока оценка. Вие обаче чуйте "TMUW" задължително, ако сте фенове (по-големи от мен) на този жанр. Ще останете доволни от чутото!
Такива изненади обаче са рядкост в албума. Вярно, и аз не си представям как точно може да се въведе нещо различно в резачки като бруталните "Echoes of Silence" и "Homocene", или мачкащите "Thousands Carybdea", "Ten Miles Underwater" и "Tales of Atlantis", но това не ми пречи да помрънкам като фен. И все пак, не мога да се оплача от нито една песен в албума, защото просто няма какво да се каже против тази бързина и ярост, които Atlantic Chronicles майсторски ни демоснтрират. Проблемът за мен е друг и той е, че в "TMUW" няма нищо изненадващо или нечувано. В него де факто няма слаби моменти, но няма и нещо, което да задържи вниманието ми върху него за достатъчно дълго, че да го оценя с по-висока оценка. Вие обаче чуйте "TMUW" задължително, ако сте фенове (по-големи от мен) на този жанр. Ще останете доволни от чутото!
+ + + + +
Екстремен, отвяващо бърз, техничен, мощен и целенасочен албум.
Изчистен звук, много добра китарна работа, мълниеносни барабани.
Слаби песни сами по себе си - няма.
Изчистен звук, много добра китарна работа, мълниеносни барабани.
Слаби песни сами по себе си - няма.
- - - - -
Липсата на изненади създава близкото до парадокса понятие "праволинеен техничен албум".
Нищо нечувано като цяло.
Нищо нечувано като цяло.
IF YOU LIKE
Dagoba, Gojira, Within The Ruins, Gorod, Becoming The Archetype и др.
Автор: Undepth
[7/10]
undepth,направи ревю за northlane/singularity?
Ще видим, очаквам да го чуя ;-) И ако имам какво да кажа за него - ще го представя и тук :-)
Уверен съм,че ще те впечатли.