TODAY'S METAL

Ревюта от и за съвременния метъл фен

  • About TMB

    BGR: Today's Metal е сайт за метъл ревюта с идеална цел, създаден през 2011-а година, за да популяризира модерната метъл сцена. Нашата цел - бързо и лесно да разберете става ли нещо ново за слушане или не!

    ENG: Today's Metal is a non-profit webzine for metal reviews, established in 2011 with the purpose of promoting the modern metal scene. Our goal - to quickly let you know if a new metal album is worth your time!

    [FACEBOOK]        [INSTAGRAM]        [YOUTUBE]        [TWITTER]        [E-MAIL]

Stahlmann - Adamant

Posted by Today's Metal Crew On неделя, март 31, 2013 0 коментара

Стилът: Industrial Metal/NDH
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AFM
Отнема: ~40 минути


От години (буквално) не съм пропускал Neue Deutsche Härte релийз, което значи две неща - че това е любим мой жанр и че... в него вече няма много останали групи. Rammstein от години обезсмислят почти всяка конкуренция, но NDH фронтът все още се държи от групи като Eisbrecher, Oomph! и Stahlmann, докато други техни колеги сякаш забравиха NDH идеята - тежки и ниски китари, електроника, енергия, здрави вокали, текстове на немски и почти маршови ритми. За щастие, Stahlmann помнят това и ни го доказват с най-добрия си албум досега - "Adamant".

Нека фактът, че това е любимият ми стил не ви подлъгва - аз съм много критичен към групите от жанра и неслучайно оцених последните творби на Der Bote, Unheilig и Schöngeist с доста ниски оценки. Stahlmann обаче започнаха кариерата си с летящ старт и за 3-4 години все още нямат грешна стъпка. Групата се трансформира в екип от зрели музиканти с ясна цел, чиито нов албум, без да преувеличавам, е пълен с хитове. От 11 песни в "Adamant", поне 7 можеха спокойно да бъдат избрани за сингъл. Синглите дотук обаче са два - откриващите "Die Welt Verbrennt" и "Süchtig". И докато първата е по-бавна и мачкаща, то втората е същински електро метъл хит! Същите думи важат и за мощната "Adrenalin" (кавър на "Sandmann" на [die!]), мрачните "Der Schmied" и "Nackt", както и за горещата "Tempel Der Lust". В тези парчета се намират едни от най-здравите насечени NDH рифове, които съм чувал някога (Патрик от [die!] има сериозна вина за това) и на които вече повече от седмица куфея по улиците, в градския транспорт и в офиса!

В музиката на Stahlmann винаги е присъствал и осезаем готик-елемент. В "Adamant" той е застъпен най-силно в мрачната "Wenn Der Regen Kommt" (също кавър на "Für Immer" на [die!]), напомнящата за Unheilig "Leuchtfeuer", както и в закриващата "Dämonin" (в оригинал - "Geh Mit Mir на [die!]). Такъв елемент се усеща и в "Schwarz", базирана на детската песничка "Alle Meine Kleider", в която се пее за цветовете на дрехите, а Stahlmann и техният специален гост Teufel от Tanzwut променят текста и ни казват, че всички техни дрехи са само и единствено черни.

Както винаги, из медиите знайни и незнайни пишещи хора ще ръсят гръмки мозъчни пpъдни като "Rammstein, обaдeте се на aдвoкатите cи, защото тук едни ви копират", но NDH феновете отдавна са свикнали на подобни изказвания и не трябва да им обръщат внимание. За нас важното е, че "Adamant" се явява най-приятната изненада в стила за 2013-та. Просто не знам коя друга NDH група би успяла да направи нещо надминаващо този нов албум на Stahlmann, с който групата си извоюва заслужено място до най-големите имена в жанра.
 
+ + + + +
Много силен, ясен, тежък и кристално чист звук.
Личи си узряването в композиционно отношение - 7 от 11 песни са си чиста проба хитове!
Бас линията се откроява и самостоятелно, а не стои само като сянка на китарите.
С този албум Stahlmann не само застават редом до големите NDH имена, а и изпреварват доста от тях.
Албум, който да върне вярата у хората, че Neue Deutsche Härte течението е още живо.   

- - - - -
Вечните и неизбежни сравнения с Rammstein няма как да бъдат избегнати.
Поне на мен "Wenn Der Regen Kommt" доста ми скучнее.

Няколко песни са своеобразни кавъри на [die!], което поне за мен е доста странно. 

IF YOU LIKE
Rammstein, Eisbrecher, Megaherz, Unheilig, Stahlhammer, [die!], Maerzfeld и др.

Автор: Testset
[9/10]

Device - Device

Posted by Today's Metal Crew On петък, март 29, 2013 0 коментара

Стилът: Alternative/Industrial Rock/Metal
От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Warner
Отнема: ~40 минути


Когато Disturbed излязоха в почивка и Дейвид Дреймън заработи по Device, очакванията ми за нещо интересно и различно се вдигнаха до небето. Гласът на Дейвид в индъстриъл проект? Звучи страхотно! Само че откакто слушам "Device", в главата ми се върти една и съща мисъл - кому е нужна тази кастрирана версия на Disturbed?

Отдавна не бях слушал албум, направен с такова нежелание. Имам чувството, че Дейвид Дреймън се е ентусиазирал от първоначалната си идея, но когато е видял, че нещата не потръгват, е довършил на бърза ръка "Device" и съм почти убеден, че повече няма да чуем този му проект. Отварящата "You Think You Know" е протяжна и скучна песен, в която имам чувството, че Дейвид звучи като току-що събуден в 7 часа в неделна утрин и всеки момент ще каже "Е да му е*а майката". В "Penance" и сингъла "Vilify" има малко повече енергия, но повтарящото се средно темпо в тях започва бързо да става изморително. Темпото обаче пада още в следващата "Close My Eyes Forever" - кавър на Ozzy & Lita Ford. Тъй като Ози е още жив, няма да е зле да си изкопае един гроб (достатъчно е шантав да го направи) и да започне да се върти в него, защото кавърът е ужасен (особено откъм звук) и дори присъствието на Lzzy Hale от Halestorm не може да му помогне с нищо.

Присъствието на вокалистката на Halestorm дава началото на серия от именити гост-включвания, които всячески се опитват да спасят този албум от пълен провал. Така например Серж Танкиян (SOAD) изпява няколко строфи в поредния средно/бавнотемпов трак "Out of Line", Том Морело (RATM) се включва в "Opinion" (добър трак сам по себе си, но познайте темпото), M. Shadows (A7X) припява в безидейната "Haze", а Глен Хюз (Deep Purple, BCC) се дочува чат-пат в кашата от звуци, наречена "Through It All".


Изводът наистина е, че Device е един кастриран откъм идеи, енергия и достойнство проект. Като добавим към това и отвратителното озвучаване в някои песни, които звучат буквално като недовършени демота, нещата стават съвсем трагични. Приемливи парчета като "Vilify", "Out of Line" и най-вече "Opinion" представляват сламките, за които да се хвана, че да не дам на този албум дори по-ниска оценка от сегашната. Бих отбелязал като плюс и присъствието на толкова много големи гост-вокалисти, но щом дори те не усяват да спасят положението, значи има нещо сериозно гнило в това чудо тук. А плановете ми да го купя току-що отпаднаха.
 
+ + + + +
Някои интересни и по-енергични парчета, които да изкефят феновете на Disturbed.
Гост включвания от Глен Хюз, Том Морело, Серж Танкиян, M. Shadows и Lzzy Hale!    

- - - - -
Преобладаващо средно до бавно темпо, подчертаващо нежеланието при правенето на албума.
Ужасяваща каша от звуци в няколко песни + некачествено озвучаване в доста от тях.
Някои парчета звучат като недовършени демота и/или като кастрирани песни на Disturbed.
Липса на енергия, динамика и огромен недостиг на свежи идеи.   

IF YOU LIKE
Disturbed, Korn, Godsmack, Dope, Static-X, Powerman 5000 и др.

Автор: Undepth
[3.5/10]

Heaven Shall Burn - Veto

Posted by Today's Metal Crew On сряда, март 27, 2013 2 коментара

Стилът: Melodic Death/Metalcore
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato Music
Отнема: ~49 минути


Някъде в средата на XI век в Ковънтри, Лейди Годайва, съпруга на граф Леофрик, се съжалила над бедния народ на Ковънтри и настоятелно замолила своя съпруг да отмени високите им данъци. След дълги увещания, графът заявил, че ще го стори само при едно условие - Годайва трябвало да язди гола на кон из цял Ковънтри. Тя приела условието, а хората в града били заставени да се приберат по домовете си и да не гледат минаването на голата дама. Годайва пояздила из града само по коса, а графът удържал на джентълменската си дума и отменил високите данъци.

В България само можем да сънуваме как някой властимащ спазва обещанята си, затова и в народа има толкова много гняв. Този гняв - не само на нашия, а и на всички други народи, зарежда групи като Heaven Shall Burn. В тяхната музика е събрана цялата ярост на обикновения човек и това се усеща и във "Veto". HSB звучат заредени с енергия и това се отразява още в откриващата "Godiva". Мелодичният ѝ риф и подходящият за масово крещене припев ("Godiva promise me...!") превръщат песента в сигурен бъдещ LIVE хит. Далеч по-агресивни са следващите "Land of the Upright Ones" и изпятата предимно на немски "Die Stürme Rufen Dich" (с гости от Born From Pain). Дори само това начално трио ми беше достатъчно да разбера, че "Veto" няма как да бъде наречен "слаб", даже нататък да имаше половин час само с тиролски песни за наденици.

Вместо това обаче, яростта набира още нови сили с "Fallen" - песен, насочена срещу полицейското насилие върху протестиращите - друга винаги актуална тема. 6-минутната "Hunters Will Be Hunted" пък е епична песен, включваща леки електронни елементи и здрави мелодет рифове. Протестът в нея е срещу безразборното избиване на морските животни по света, както и срещу всички ловци, наричащи хобито си "спорт". Както казва един мой колега - ловът щеше да е спорт, ако и животните можеха да използват пушки. Но нека не се отплесвам, защото албумът продължава с много тежки песни като "You Will Be Godless", насочена срещу католическата църква и организираната религия като цяло, и "Antagonized", посветена на известния теолог Валтер Шилинг, когото групата дава за пример за добър християнин (за разлика от хората, споменати в предното парче). Макар и логично свързани, между тези две песни се крие и една изненада, представляваща страхотен кавър на "Valhalla" на Blind Guardian, в която гост-вокалист е самият Ханзи Кюрш!

Мрачната "Like Gods Among Mortals", епичната "53 Nations" и почти инструменталната "Beyond Redemption" закриват официалната версия на "Veto". Когато обаче плейърът ми сам започна да повтаря албума, веднага го спрях. Не защото не исках да го слушам пак, а защото получих онова рядко чувство на завършеност, което напоследък липсва в повечето албуми. Не само това, но и темите във "Veto" са толкова интересни, че ти трябва и малко време, за да осмислиш чутото до момента. С него HSB за пореден път ни напомнят, че не бива да сме безразлични към несправедливостите в заобикалящия ни свят и че не трябва да забравяме кои са нашите истински герои. А още по-важното е, че дори да не се интересувате чак толкова от лирическото съдържание (както често правя аз), HSB няма да ви разочароват музикално, защото "Veto" е едновременно адски агресивен и премерено мелодичен албум, представящ едно още по-зряло звучене от групата.

+ + + + +
Екстремен, умерено мелодичен, агресивен, зареждащ и надъхващ албум.
Веднага се очертава на кои песни ще става касапница по концертите.
Страхотен кавър на "Valhalla" на Blind Guardian!
Както винаги, силни текстове на актуални теми. 

- - - - -
Волумето е на MAX (че и малко отгоре) и на места отива към пращене.
В общи линии нищо изненадващо или неочаквано - типичен HSB албум.

IF YOU LIKE
Parkway Drive, Neaera, Caliban, Suicide Silence, Maroon, Unearth и др.
 Автор: Testset
[8/10]

Schlafes Bruder - Heute War Gott Nicht Hier

Posted by Today's Metal Crew On понеделник, март 25, 2013 0 коментара

Стилът: Gothic Rock/New Age/NDH/Metal
От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: AWOMM
Отнема: ~49 минути


Имаше някога проект, наречен E Nomine, носещ уникална смесица от new age, техно и църковни мотиви. След известно затишие, в края на 2007-ма групата издаде сингъла "Heilig", отбелязващ промяна в звученето им, в което вече се чуваха китари и NDH мотиви. Последваха обаче 5 години затишие, след които надеждите, че E Nomine са активни, съвсем удариха своя минимум. Но ето, че 10 години след "Die Prophezeiung", последният албум на E Nomine, лицата зад проекта най-сетне се издават нов албум, но вече под името Schlafes Bruder. И макар техно/транс елементите вече да са заменени от истински барабани и китари, вокалите, new age хоровете и оркестрациите все още са си на мястото.

"Heute War Gott Nicht Hier" обаче не е това, което можеше да бъде. Този албум щеше да е абсолютен шедьовър, ако върху него бе поработено още малко в посока "качествен звук". В момента в него се усеща огромен контраст между високото качество на оркестрациите и качеството на барабаните и китарите, които звучат евтини, рехави и лишени огромния заряд, заложен идейно в тях. Въпреки това, в албума се срещат много добри попадения като синглите "Absolution" и "Heilig" (някога на E Nomine), или значително по-добре озвучените "Thusnelda", "Ritter Und Knecht" (мачкащо и много здраво парче!) и "Schlafes Bruder". В почти всяка от останалите песни също има какво да се чуе, но удоволствието от тях не бе пълно за мен, защото се дразня, когато слушам песни с неизпълнен потенциал. Така например "Metallum" можеше да бъде NDH хит, но потенциалът ѝ е похабен заради рехавия и странно наложен китарен и барабанен звук в нея. От "Erdenblut" (бившата "Excalibur" на E Nomine) пък става ясно откъде идва проблемът със звука - от това, че от готови песни на E Nomine са орязани електроника и бийтове и на тяхно място са сложени китари и истински барабани.

Честно казано, на няколко места в албума се усещах да си мечтая именно за касапски отрязаните електроники и бийтове. Нямаше да ми е мъчно за тях, ако подмяната им беше качествена, а не претупана с изсвирени като в мазето на блока барабани и китари. Дори сравнително некадърен музикант като мен можеше да запише тези инструменти с по-добър звук вкъщи, а какво остава за професионалисти като Fritz и Kris?! Не знам, не знам. Остава ми само да се чудя колко ли по-як можеше да бъде "Heute War Gott Nicht Hier" и дали следващият албум на Schlafes Bruder (да се надяваме изобщо да има такъв) ще поправи грешките от този "дебют"

 
+ + + + +
Поне аз не мога да се сетя за група, която да прави точно такъв тип музика. Много интересно звучене!
Висококачествени и грандиозни оркестрации, епични хорове и здрави немскоезични вокали.
Песни като "Ritter Und Knecht", "Schlafes Bruder" и "Absolution" мога да слушам и по няколко пъти на ден.
Музикалното мълчание на умовете зад E Nomine бе нарушено след толкова години.  

- - - - -
Този албум е като заложен експлозив, на който му липсва искрата, която да го взриви и изпълни целта му.
Много рехав, евтинярски и често слаб звук на китарите и барабаните.

IF YOU LIKE
E Nomine, Eisenherz, Gregorian, Samsas Traum, Unheilig, Rammstein и др.

Автор: Testset
[6/10]

Serenity - War of Ages

Posted by Today's Metal Crew On събота, март 23, 2013 0 коментара

Стилът: Symphonic/Melodic Power Metal
От/Год: Австрия, 2013
Лейбъл: Napalm Records
Отнема: ~53 минути


Преди две години, когато се появи "Death & Legacy", толкова много харесах този албум, че дълго се чудех дали Serenity ще могат да го надскочат или поне да се доближат до него. За мен това бе един от най-добрите албуми за 2011-та и неслучайно очаквах "War of Ages" с голямо нетърпение. Докато чаках обаче, клавиристът Марио Хирцингер се умори от симфоничен пауър и напусна групата, затова дупката в групата трябваше бързо да се запълни от свеж нов член. Всъщност... това звучи yжacнo. Нека пробвам пак. С две думи, на мястото на Марио не дойде нов клавирист, а нова вокалистка - Клементин Дольони, която и без това от 2 години се шмaтка със Serenity като LIVE-вокалистка.

Ако прoстaшкият ми изказ все oще не ви е нaкарал да зaтвoрите тaзи страница, значи наистина ви е интересно какво има в този албум, който, за разлика от мен, звучи доста изискано и интелигентно, без обаче да преминава границата на претенциозното. "War of Ages" напомня за някаква странна симбиоза между Kamelot и Sonata Arctica, като на места дори мога да посоча с пръст влиянията на двете групи върху музиката на Serenity. Въпреки това, за копиране и дума не може да става, защото Serenity някак успяват да запазят своята специфика, въпреки силните си влияния от по-популярните си мелодични пауър метъл колеги.

Когато за пръв път слушах "War of Ages", бях зает от други мисли и албумът мина покрай ушите ми, без да запомня почти нищо от него. Когато го слушах за втори и трети път обаче, нещата се промениха и започнах постепенно да откривам колко добър всъщност е този албум. Тогава разбрах, че на "War of Ages" трябва да бъде обърнато внимание, а не да бъде слушан като фонова музика по време на работа или запой. Ако не го сторите, има сериозна опасност да изпуснете един изключително интелигентно композиран и изсвирен албум и да лишите ушите си от страхотни песни като отварящата "Wings of Madness", епичната "The Art of War", близо 7-минутният епос "Age of Glory", хитовата "Symphony For the Quiet" и величествената "Legacy of Tudors".

Уплахата ми, че Serenity ще разчитат прекалено на новата си вокалистка не се оправдаха (за щастие). Вместо това Клементин се включва само там, където има нужда и където нейният глас е полезен за постигане на желаното звучене. Тя се справя много със задачата си, точно както и всички останали в групата. Вокалистът Георг продължава да е безупречен, а отговорниците за инструментала зад неговия глас за пореден път се справят блестящо, за да има баланс между всички отделни елементи - без прекалено силни оркестрации и без ненужно изведени напред вокали. Това прави "War of Ages" един от задължителните тазгодишни мелодични пауър метъл албуми. Много изcмyкан финaл, но това е положението. Но пък пoнe нe ви лъжa.
 
+ + + + +
Интелигентно композиран, добре изсвирен и като цяло - почти перфектно изпълнен.
Баланс между отделните елементи - вокалите, китарите и оркестрациите не се покриват взаимно. 
Безгрешни вокали от Георг и Клементин.
Интересни и неклиширани текстове.   

- - - - -
На по-бавните и баладични песни бях на крачка от заспиването. Не са им силна страна.
Няколко изненадващо клиширани като звучене песни.    

IF YOU LIKE
Kamelot, Sonata Arctica, Visions of Atlantis, Fairyland, Lunatica и др.

Автор: Testset
[7.5/10]