С годините, напълно заслужено, Stratovarius се превърнаха в един от най-ярките примери за пауър метъл. И през колкото и проблеми да преминаха, колкото и да ги съсипа критиката преди 7-8 години и колкото и да си мислеше Тимо Толки, че без него групата ще загине, Stratovarius съумяха не само да оцелеят и да върнат старата си слава, а и да се впуснат в смел полет към нови завоевания.
Когато една група има толкова много история, винаги ще има разочаровани от новите им решения и творби. Затова не знам дали аз не съм достатъчно задълбочен фен, или просто прекалено много обичам този тип пауър метъл, но ми се струва, че "Nemesis" е един от най-добрите на групата в последните 10 години. Казвам това като човек, харесал "Polaris" и "Elysium", както и като човек, който предварително е знаел, че няма смисъл да чака втори "Visions" (да речем). "Nemesis" чисто и просто е много добър. Друго правилно определение за него откривам и в думата "уверен". Stratovarius явно знаят какво правят и звучат по-уверени и по-ентусиазирани от всякога. Тези неща проличават още в откриващата "Abandon", но "Unbreakable" е песента, в която истински се разбира колко добри всъщност са тези юнаци. Пианото, основният риф и настръхващо добрия припев я превръщат в абсолютен хит, но и след нея не остава време за почивка - "Stand My Ground" сцепва мрака с агресивен режещ риф, а мелодичната и сравнително опростоена "Fantasy" се очертава като втори тотален хит в албума и една от новите ми любими песни на Stratovarius. Без майтап, ако видите човек в трамвая да куфее и по устните му да се чете "Fantasyyy... can become realityyy..." - аз съм. Сигурен, че за това има вина и леко nerd-овската ми природа, която се почувства поздравена и в "Dragons" - друго стабилно (и nerd-овско) парче, както и в "Castles In the Air" - епичен среднотемпов трак, на който също неусетно си припявам, вървейки по тротоарите. Stratovarius успяха да ме изненадат и с добра балада - "If the Story Is Over". Рядко се впечатлявам от бавни парчета, но това тук започва леко и се разгръща постепенно, за да избухне малко след средата си в нещо наистина грандиозно. Песента би била идеална за закриваща, но ролята на такава играе заглавната "Nemesis", в която отново се усеща тази открояваща се увереност, с която е сътворен целия албум.
Нещата, което най-много си харесах в "Nemesis" бяха две. Всъщност - три. Специални комплименти отправям първо към изчистения и мощен модерен звук, после към голямото майсторство в сътворяването на толкова запомнящи се композиции в един албум, и накрая (и най-вече) - към клавишните. Вярно, не са точно това, което един стар фен би очаквал, но именно в тях чувам една перфектно свършена работа, отразена в няколко клавишни сола и точни електронни включвания на възможно най-удачните за целта места (идеален пример е "Halcyon Days" - песен с доста и добре наложени електронни елементи).
След няколко слушания обаче установих, че ме сърби да прескоча някои тракове. Така например се хванах прогресивно да скучая, слушайки "One Must Fall" и 7-минутната "Out of the Fog". Парчетата не са лоши, даже много напротив, но сякаш имат само поддържаща роля и остават в сянката на заобиколилите ги хитови композиции. Все пак, нека имаме и предвид, че аз съм субективен тип и може просто да си въобразявам. Във всички случаи обаче ще трябва сами да чуете "Nemesis", защото само с приказки... просто не става.
+ + + + +
2-3 чисто хитови композиции, което е огромна бройка дори за едночасов албум.
В песните личат много увереност, енергия и свежа композиционна мисъл.
Кристален, мощен, солиден звук и качествена продукция.
Мелодичен, епичен, добре изсвирен и бързо запомнящ се албум.
В песните личат много увереност, енергия и свежа композиционна мисъл.
Кристален, мощен, солиден звук и качествена продукция.
Мелодичен, епичен, добре изсвирен и бързо запомнящ се албум.
- - - - -
Някои парчета (или по-скоро пасажи) предразполагат към "skip".
Албумът надали ще е точно това, което много хора ще очакват... => ще има недоволни.
Албумът надали ще е точно това, което много хора ще очакват... => ще има недоволни.
IF YOU LIKE
Sonata Arctica, Helloween, Avantasia, Rhapsody, Symfonia, ЯR и др.
Автор: BGMario
[8.5/10]
Хвърлих му едно ухо, но още не бях стигнал средата на албума и ми доскуча. В крайна сметка завърши в кошчето. Но нека феновете на пауъра не се водят по моето мнение(от този стил слушам само 2-3 групи)и да не се обиждат. Но като цяло изводът, който направих за себе си, е, че ако досега не сте харесвали Stratovarius, това едва ли ще е албумът, който да ви зариби.
Не бях слушал Stratovarius от доста години, но този албум определено ме спечели. Мисля, че е страхотен, почти всички парчета са супер. Определено смятам за себе си, че това е най-добрият им албум, като цяло. Очаквам да ни посетят :-)