От/Год: САЩ, 2013
Лейбъл: Sony/Essential
В предния им албум на Red им пролича, че търсят промяна в звученето си, но макар UWHF да беше повече от поносим, промяната беше почти незабележима. В "Release the Panic" тя е очевидна. Red са втежнили звука си, засилили са ню метъл елементите в музиката си, и за добро или за зло, почти напълно са се лишиши от оркестрациите, които толкова често използваха за фон в миналото.
Дълго се чудих дали този албум ми харесва или не, но вътрешно знаех, че не съм разочарован. Затова да кажем, че не очаквах точно това от Red. Очаквах нещо малко по-мелодично и съвсем честно - надявах се на доста по-добра продукция. Нямам проблем с това, че вокалите на Барнс толкова напред, защото пичът наистина пее безкомпромисно в този албум и показва диапазон от ниски крясъци до фалцетно пеене в по-баладичните парчета. Майкъл има страхотен глас, за който някой някога правилно ми каза: "Е те тоа глас се е утепал за алтърнатив" - твърдение, с което не мога, а и не искам да споря. Зад Барнс, обаче, звукът далеч не блести с качество. Китарите са тежки, но толкова ниски, че сякаш някой е сложил всички настройки на най-ниските възможни честоти. "Благодарение" на този факт китарите се губят под всички останали звуци с по-високи честоти. Като добавим и факта, че откъм рифове почти няма какво да ни впечатли, официално обявявам китарите за едно от слабите звена в "Release the Panic".
"Release the Panic" и "Perfect Life" дават силно, но не докрай убедително начало, но албумът постепенно става все по-добър. Така зарибяващият риф (един от малкото такива) в "Die For You", мачкащата ню метъл агресия в "Damage" и бек-вокалите в "Same Disease" ме изненадаха все по различен, но винаги приятен начин. Задължителната (и доста лековата) балада "Hold Me Now" пък напълно контрастира на следващата я "If We Only", която е една от най-тежките песни в албума и напомня, че Red все още могат да използват оркестрации подобаващо. Такива се чуват още в предпоследната "Glass House", която аз лично бих избрал за сингъл вместо вече избраните тракове. Това е едно от най-добрите парчета на Red в последните няколко албума и съм сигурен, че не само аз ще направя тази оценка.
Не знам колко съм обективен в случая, защото фенската ми природа много харесва "Release the Panic", но критикът в мен все пак остава леко недоволен и в очакване на нещо по-интересно от Red следващия път. Затова предложението ми към вас е първо да оцените "Release the Panic" като фенове, а после нищо не ни пречи да искаме и очакваме повече от групата завбъдеще. Оттам нататък ни остава само да се надяваме, че тази промяна в звученето ще се окаже стъпка в правилната посока за Red.
+ + + + +
Майкъл Барнс пее по-добре от всякога.
Осезаема промяна в звученето, което вече е по-сурово, но и по-тежко.
Албумът сякаш става по-добър с всеки изминал трак.
Всяка песен изненадва по свой индивидуален, различен начин.
Deluxe изданието идва с 20 минути бонус материал, който определено си заслужава.
Осезаема промяна в звученето, което вече е по-сурово, но и по-тежко.
Албумът сякаш става по-добър с всеки изминал трак.
Всяка песен изненадва по свой индивидуален, различен начин.
Deluxe изданието идва с 20 минути бонус материал, който определено си заслужава.
- - - - -
Слаба китарна работа.
Не особено добра продукция.
Можеше да сложат и още оркестрации, защото много им отиват. Мрън.
Не особено добра продукция.
Можеше да сложат и още оркестрации, защото много им отиват. Мрън.
IF YOU LIKE
Thousand Foot Krutch, Skillet, Breaking Benjamin, Three Days Grace, Evans Blue и др.
Автор: Stahli
[7/10]
На мен точно това ми хареса ,че е нещо по различно от това което сме свикнали да слушаме от Red..но като ,че ли очаквах повече мелодичност...и все пак албума е много силен 8/10
Наистина не знам какво толкова им харесват всички на тази група? Супер посредствени са и дори да имат талант като музиканти, за мен лично те падат в графата на групите клишета, които много ама МНОГО трудно могат да те изненадат с нещо. Като видях обложката на новия албум останах с впечатлението, че наистина ама наистина ще чуя истински ню-метъл, а всъщност за пореден път оставам разочарован от еднообразните текстове и липсата на всякакви интересни рифове (както бе отбелязано в ревюто). С изключение на As You Go всичко замина в коша и не мисля, че бих обърнал отново внимание на тази група. Не знам...всеки с мнението си явно, но държах да споделя моето! Peace! :)
Крисчън рок фром Нешвил, Тенеси... хау ориджинъл!!
Супер точно ревю и много добър албум. Все едно аз съм ги казал тия думи.Присъединявам се към критиката към китарите, но гласът на М.Барнс компенсира всички недостатъци. Голям вокал!