От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Century Media/Animato
Феновете на Finntroll са (сме) облагодетелствани, защото тази група много трудно може да сгреши. И хем е трудно да имаш конкретни очаквания към тях, хем някак вътрешно знаеш, че няма да те разочароват. Е, ако се върнем няколко албума назад аз все пак успях да се разочаровам (да не казвам от кой албум точно), но "Blodsvept" ми дава точно това, което ми се искаше да чуя от Finntroll през 2013-та.
Очевидно е за всички, че Finntroll не са просто поредната фолк метъл банда. За да ни го напомнят, в "Blodsvept" финландците връщат сериозна част от старото си блек звучене и залагат на по-суров звук, без обаче от това да губи качеството му (да се учат wannabe old-school бандите). Типичната свирепа тролска лудост на Finntroll този път избива в много посоки. Началото на лудостта се поставя от сравнително опростената, но високо енергична заглавна песен "Blodsvept", която отваря подобаващо вратите на налудничаво напрегнатата "Ett Folk Förbannat" и злостната "När Jättar Marschera". И докато "Mordminnen" и "Rösets Kung" поддържат злостното, но веселяшко тролско звучене, "Skövlarens Död" носи със себе си неочакван мрак. Мрачните, епични кийборди, почти шепнещите вокали в началото на песента и мачкащия маршов риф в основата създават музикалния еквивалент на гигантски пожар, бавно изпелеяващ всичко по пътя си. В средата на песента темпото се сменя, но мракът остава до самия ѝ край. Едно от най-добрите парчета в албума според мен!
Изненадите обаче тепърва започваха. В скоростната "Skogsdotter" влиза двойка дуелиращи се банджота, а брас-кийбордите след средата внасят една гротескна, но и носеща енергия епичност, превръщаща песента в друг мой албумен любимец. Същите тези кийборди с брас-звук преливат неусетно в "Häxbrygd", след която идва и друг от моите фаворити, наречен "Två Ormar". Trollhorn определя звученето ѝ като "Битълджус на крек" и, честно казано, не лъже. Тракът има леко "карнавално" звучене и супер тежък и насечен основен риф. Единствено последните две песни (кратката "Fanskapsfylld" и почти 6-минутната "Midvinterdraken") не успях да отлича с нищо, не защото не ги харесах, а защото мисля, че можеха да бъдат развити и по-добре.
Истината е, че и идея си нямам как критиката и останалите фенове ще възприемат "Blodsvept". Изградих мнението си за този албум изцяло върху вътрешното си усещане, на което винаги разчитам, защото както и преди съм казвал - не се имам за голям критик. Затова, ако и вие като мен харесвате Finntroll по принцип, трудно ще останете разочаровани. Ако обаче слушате с ясната цел да търсите кусури - може и да намерите някакви. Дори да намерите такива обаче, силно се съмнявам Finntroll да се трогнат от тях ;-)
+ + + + +
Сравнително суров, но плътен и тежък звук, без компромиси в качеството.
Мощен китарен саунд и много голяма и важна роля на клавишните.
Едновременно енергичен, зъл, веселяшки и мрачен албум.
Мощен китарен саунд и много голяма и важна роля на клавишните.
Едновременно енергичен, зъл, веселяшки и мрачен албум.
- - - - -
Някои тракове са можели да получат още малко развитие.
Нямам почти никаква идея за какво става дума в текстовете на шведски, както винаги.
Нямам почти никаква идея за какво става дума в текстовете на шведски, както винаги.
IF YOU LIKE
Trollfest, Ensiferum, Korpiklaani, Moonsorrow, Turisas и др.
Автор: Undepth
[8.5/10]
Е са си немах друга работа и сравнявах вашето ревю с тва на катехизис. Моля ви да го видите! Некви притчи, некви басни, некви писатели, некви догми, некви платформи, некво латино и неква ска, некви ретро пиеси, некво зловоние, некви саундракове и аз нищо не разбрах. На кой да вервам, оти ако има латино и ска - аз тоя албум нема да си го купим!!!
Чух сингъла и действително е, както в metalstorm го наричат, uninspired, но ревюто звучи добре - стискам палци да е така :)