От/Год: Финландия, 2013
Лейбъл: Massacre
В северната част на Скандинавския полуостров, в района на Лапландия, живеят саамите. Дали Дядо Мраз (или Коледа) е един от тях - не зная. Знам обаче, че саамите имат своя митология и виждане за подземния свят, който те наричат "Saivo". Затова финското название на новия албум на ETOS би следвало да се превежда като "Детето на Сайво". Тези от вас, които са се задълбочавали по-сериозно в предишните албуми на ETOS сигурно ще се сетят, че това название не е случайно сзбрано, тъй като групата отдавна има навика да се занимава с истории от Северна Финландия и Лапландия.
Географията настрана, важното е, 4-годишното чакане за нов ETOS свърши! За това време насъбрах в себе си доста съмнения и догадки, защото встрани от няколкото уникално добри парчета в предния албум, така и не останах цялостно доволен от него. Затова много се зарадвах, когато чух, че "Saivon Lapsi" звучи точно така, както се надявах - епичен, атмосферичен, тежък, мелодичен и леко бомбастичен. Всички тези думи важат с пълна сила за откриващия трак "Dark Alliance", в който адски мощният китарен звук си дава среща с епични оркестрации, атмосферични бек-вокали и здравите ревове на Алти Ветелайнен. Сходна е ситуацията и в "Legion of Beast", където се включва и великолепно клавишно соло. И тъкмо когато бях започнал да се притеснявам, че още не съм чул чисти вокали, Ярмо Кюлманен запя в "Dance of December" - песен с бомбастични оркестрации и готик/пауър метъл привкус.
Дотук всичко вървеше повече от добре, но "The Day" беше песента, която просто отвя всички останали. Преплитайки атмосферични вокални хармонии с грандиозни симфонични елементи, тежки рифове и пауър метъл припев, тя се превърна в една от новите ми най-любими песни на ETOS изобщо. Еуфорията след нея обаче бе потушена от "Sounds of Silence", която залага на меланхолично пиано и чисти мъжки и женски вокали някъде до средата си, когато там отново се включват могъщите китари, превръщайки една на пръв поглед обикновена балада в грандиозна композиция. Помпозните оркестрации се завръщат в "Beneath the Frozen Leaves", която обаче не успя да ме изненада с нищо, за разлика от следващите я "Swan Saivo" (по-"готик" ориентиран трак) и енергичната "Blood Stained Sea". Гранде финале пък логично бе запазен за най-грандиозния и епичен трак в албума "Angelheart, Ravenheart (Act 3: Saivon Lapsi)". В тези 7 минути и половина може да се чуе горе-долу всичко, което човек може да иска и очаква от песен на ETOS. Наистина, ужасно епичен финал.
Нарочно избягвам да ви казвам какво точно може да се чуе във всяка секунда на този албум, защото първо - никой не иска да чете "Война и мир" под формата на ревю, и второ - в "Saivon Lapsi" има толкова много елементи, които заслужават да им се обърне внимание, че е почти невъзможно да бъдат описани с думи, без и аз, и вие, да умрем от скука докато пишем/четем. "Saivon Lapsi" трябва да се чуе, при това с качествен звук и добре надути колони. Само тогава ще можете да усетите колко грандиозен и могъщ е той в действителност.
Географията настрана, важното е, 4-годишното чакане за нов ETOS свърши! За това време насъбрах в себе си доста съмнения и догадки, защото встрани от няколкото уникално добри парчета в предния албум, така и не останах цялостно доволен от него. Затова много се зарадвах, когато чух, че "Saivon Lapsi" звучи точно така, както се надявах - епичен, атмосферичен, тежък, мелодичен и леко бомбастичен. Всички тези думи важат с пълна сила за откриващия трак "Dark Alliance", в който адски мощният китарен звук си дава среща с епични оркестрации, атмосферични бек-вокали и здравите ревове на Алти Ветелайнен. Сходна е ситуацията и в "Legion of Beast", където се включва и великолепно клавишно соло. И тъкмо когато бях започнал да се притеснявам, че още не съм чул чисти вокали, Ярмо Кюлманен запя в "Dance of December" - песен с бомбастични оркестрации и готик/пауър метъл привкус.
Дотук всичко вървеше повече от добре, но "The Day" беше песента, която просто отвя всички останали. Преплитайки атмосферични вокални хармонии с грандиозни симфонични елементи, тежки рифове и пауър метъл припев, тя се превърна в една от новите ми най-любими песни на ETOS изобщо. Еуфорията след нея обаче бе потушена от "Sounds of Silence", която залага на меланхолично пиано и чисти мъжки и женски вокали някъде до средата си, когато там отново се включват могъщите китари, превръщайки една на пръв поглед обикновена балада в грандиозна композиция. Помпозните оркестрации се завръщат в "Beneath the Frozen Leaves", която обаче не успя да ме изненада с нищо, за разлика от следващите я "Swan Saivo" (по-"готик" ориентиран трак) и енергичната "Blood Stained Sea". Гранде финале пък логично бе запазен за най-грандиозния и епичен трак в албума "Angelheart, Ravenheart (Act 3: Saivon Lapsi)". В тези 7 минути и половина може да се чуе горе-долу всичко, което човек може да иска и очаква от песен на ETOS. Наистина, ужасно епичен финал.
Нарочно избягвам да ви казвам какво точно може да се чуе във всяка секунда на този албум, защото първо - никой не иска да чете "Война и мир" под формата на ревю, и второ - в "Saivon Lapsi" има толкова много елементи, които заслужават да им се обърне внимание, че е почти невъзможно да бъдат описани с думи, без и аз, и вие, да умрем от скука докато пишем/четем. "Saivon Lapsi" трябва да се чуе, при това с качествен звук и добре надути колони. Само тогава ще можете да усетите колко грандиозен и могъщ е той в действителност.
+ + + + +
Епичен, симфоничен, мелодичен, бомбастичен, атмосферичен и тежък, че да не свършва всичко на "-ичен".
Пример за добре сработен колектив, водещ до добър баланс между отделните елементи.
Изключително мощни китари и грандиозни (но не и излишно помпозни) оркестрации.
Почти всяка песен има свое открояващо се звучене, което носи голямо разнообразие.
Пример за добре сработен колектив, водещ до добър баланс между отделните елементи.
Изключително мощни китари и грандиозни (но не и излишно помпозни) оркестрации.
Почти всяка песен има свое открояващо се звучене, което носи голямо разнообразие.
- - - - -
Усещам как често ще пропускам 2-3 от парчетата в албума.
Ревовете на Алти на места звучат... ъм... абе, сякаш не си дава много зор, да речем.
Ревовете на Алти на места звучат... ъм... абе, сякаш не си дава много зор, да речем.
IF YOU LIKE
Norther, Kalmah, Insomnium, Noumena, Graveworm, Catamenia и др.
Автор: Testset
[8.5/10]
0 Response for the "Eternal Tears of Sorrow - Saivon Lapsi"
Публикуване на коментар