Holy Grail отвсякъде звучат и изглеждат като група с кариера от средата на 80-те, но "Ride the Void" е едва втори албум за групата. Нека все пак това не ви обърква - в Holy Grail няма неопитни младоци. Пауър метълът, който прави тази група е повлиян от най-ранните години на жанра и NWOBHM течението, но звукът му е съвременен и изчистен, което го отличава от купищата "old school" банди, за които това понятие се равнява само и единствено на оср*н звук.
В "Ride the Void" най-"олд скул" звучат вокалите на Джеймс-Пол Луна, който сякаш пее от някаква друга епоха. От няколко дни се мъча да се сетя на кой ми напомня с този тип пеене, но така и не успях, затова ще ви спестя странните си размисли за NWOBHM сцената и ще ви кажа какво всъщност има в този албум. "Bestial Triumphans" отваря подобаващо със скоростен, китарно-ориентиран трак в духа на Dragonforce и лек прогресарски отенък. Изненадващо в нея се чуват и екстремни ревове, което допълнително вдигна интереса ми, но за добро или за зло, въпросните се появиха само още 2-3 пъти нататък в албума. "Dark Passenger" задържа високото начално ниво със среднотемпов "галопиращ" риф и почти неусетно прелива в "Bleeding Stone", където също се чуват кратки екстремни крясъци на заден план. Заглавната "Ride the Void" пък е възможно най-представителната песен в албума (вероятно затова е и заглавна) и би следвало да ви помогне да решите дали бихте си дали зор да чуете цялата "тава" (любима дума). И не знам защо, но именно този трак ми даде усещането, че съм някъде в средата на албума.
Да, но не бях. От "Ride the Void" оставаха още 8 песни, или повече от половин час. Следващите парчета започнаха да се нижат закономерно и почти да преливат едно в друго. Вече бях свикнал със специфичното звучене на Holy Grail и интересът ми постепенно започна да се губи въпреки добрите хрумки в "Sleep of Virtue" и бързата "Too Decayed To Wait". Адреналинът ми се вдигна отново чак в "The Great Artifice" - скоростен трак с тежки насечени китари, траш рифове, мелодичен припев и още малко от вече залипсвалите ми ревове. За контраст след нея идва акустичната и напомняща за китарна пиеса "Wake Me When It's Over" (ох, как можех да се заям тук, ако не бях харесал албума), след която остана само затварящата "Rains of Sorrow".
Ако остана все така субективен, ще си призная, че можех да мина и с 2-3 парчета по-малко в този албум. Даже мисля, че това щеше да е добър ход от страна на Holy Grail, защото в момента в "Ride the Void" се дочуват пълнежи, а цялостното слушане на албума доскучава по някое време, защото началната му енергия изчезва сравнително бързо. Тракове като "Bestial Triumphans", "Dark Passenger" и "The Great Artifice" обаче са показателни за уменията на групата и още няколко подобни щяха да превърнат албума в истински трепач. Тези 53 минути пък спокойно можеха да станат 41 (да речем) и "Ride the Void" щеше да придобие далеч по-стегнат вид. Слушането му все пак остава задължително за всеки пауър, хеви, спийд и NWOBHM фен.
+ + + + +
Специфично, открояващо се и запомнящо се звучене.
Открояващо се добра китарна работа и китарно-ориентиран албум като цяло. Страхотни сола!
Разбиващи парчета като "Bestial Triumphans", "Dark Passenger" и "The Great Artifice".
Открояващо се добра китарна работа и китарно-ориентиран албум като цяло. Страхотни сола!
Разбиващи парчета като "Bestial Triumphans", "Dark Passenger" и "The Great Artifice".
- - - - -
По-дълъг от необходимото.
Бързо се свиква със специфичното звучене и леко доскучава към средата и края.
Някои парчета звучат еднообразно.
Бързо се свиква със специфичното звучене и леко доскучава към средата и края.
Някои парчета звучат еднообразно.
IF YOU LIKE
White Wizzard, Dragonforce, Helloween, Pathfinder и др.
Автор: BGMario
[7.5/10]
Хареса ми албума :).
П.П Едно ревю за новия албум на Dreamshade? Албума е запомнящ се поне за мен :)
Много як албум.