От/Год: Германия, 2013
Лейбъл: Sony Music/The End Records
Сигурно е тъпо да започна с това, но нека изясним нещо преди да започнем с четенето на това ревю. Михаел Киске напусна Helloween сравнително отдавна (има-няма 20 години) и който още не е свикнал с това - има сериозни проблеми с адаптирането. Кийпърите пък бяха издадени преди 25 години, затова моля, нека не сравняваме всеки нов албум на Helloween с тях. Казвам това, защото "Straight Out of Hell" връща част от 80-тарското звучене на групата, но това далеч не значи, че Helloween са решили да се самокопират. Този албум може и да напомня частично за някои предни творби на групата, но само дотам. That's all.
Признавам, че щом чуя, че някоя група е решила да използва 80-тарско звучене, въздишам тежко, защото отдавна ми омръзна да чувам фразата "завръщане към корените", особено когато от това страда качеството на звука - нещо, което един умерен аудиофил като мен винаги намира за неприемливо. Helloween обаче са успели да докарат въпросното 80-тарско звучене, без звукът в "Straight Out of Hell" да се превръща в жертва. Ефектът е постигнат не само с технически средства, но и с изразни такива. Клавишните, например, отново играя сериозна роля в музиката на "тиквите", а не са просто фон, както все по-често се случваше напоследък. Подобно "завръщане" правят и познатите ни от 80-те беквокали. Нискочестотната техника от "7 Sinners" пък е заменена (слава Богу) с нормална такава и го няма онова гадно чувство за приглушеност във звука.
Самият материал в SOOH също е на ново, по-високо ниво от това в последните няколко албума. Дерис, Гроскопф, Вейкат и Герстнер очевидно са взели много насериозно композиционния процес, от който са се родили страхотни, мелодични и тежки песни като отварящата "Nabataea", скоростните пауър метъл резачки "World of War", "Make Fire Catch Fly" и "Straight Out of Hell", както и мелодичните (и силно клавишно подкрепени) "Far From the Sun" и "Waiting For the Thunder". Красивата "Hold Me In Your Arms" пък, от която струи адски много любов и отчаяние, показва за пореден път, че Helloween знаят как се пишат балади (знаете, че ще ревете на нея, ако ви скъса гаджето), докато затварящата "Church Breaks Down" изненадва с включването на мъжко хорово пеене. Като "не толкова добри" си отбелязах странната интерлюдия "Wanna Be God", леко детинската "Asshole" и... сингъла "Burning Sun". Не че парчето е лошо, но в този албум има един куп по-добри парчета, които може би щяха да вдигнат очакванията ми доста повече.
Задължително споменаване заслужава и перфектната китарна работа в "Straight Out of Hell". Отдавна не бях чувал такъв здрав китарен звук и толкова смислени рифове в албум на Helloween! Анди Дерис също се справя подобаващо със задачата си зад микрофона, макар и на места високите му тонове да ми идват в повече (особено в "Burning Sun"). Клавишните, с риск да се повторя, са на много високо ниво и са изключително добре продуцирани, като се надявам това нещо да продължи и в следващите албуми на бандата, защото това звучене им отива адски много. След толкова години на търсене и заплашително злаитане към стагнацията, Helloween може би най-накрая намериха правилния път и за пореден път дават ясно да се разбере, че тази група просто няма изчерпване. "Straight Out of Hell" е убедителното доказателство за това.
+ + + + +
Helloween показват, че и след толкова много години още могат да поднасят изненади.
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.
Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".
По-мелодичен, по-бърз, по-запомнящ се и осезаемо по-добър от предшествениците си.
Промяна в звученето, сякаш нарочно напомняща за най-добрите периоди на групата.
Невероятна китарна работа и грандиозно възвърната роля на клавишните и беквокалите.
Албум, който лесно може да мине за "модерна класика".
- - - - -
Някои леко странни парчета, които не ми се връзват добре с останалите.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.
Винаги ще мрънкам за по-добре озвучени и по-плътни барабани. Сега също.
IF YOU LIKE
Gamma Ray, Avantasia, Blind Guardian, Stratovarius и др.
Автор: Testset
[9/10]
Напълно подкрепям авторовия увод. И аз не обичам хора, които казват, че еди коя си група ставала само до някоя си там година, без да излагат реални аргументи в подкрепа на твърдението си. Така де, Киске не прави групата. И, между другото, човекът има достатъчно богата и качествена дискография и след периода си в Helloween - слушайте я нея, щом сте му фенове. Защото, плюейки по Дерис и компания, показвате, че никога не сте били фенове нито на Helloween и още по-малко на Киске, щом предпочитате да ругаете бившите му колеги пред това да слушате неговите неща. Иначе за класата на групата мисля, че отдавна вече всичко е казано. Леко не съм съгласен с авторовото мнение за няколкото неубедителни албума на групата (за мен такъв е само "Rabbit Don't Come Easy"), но пък в крайна сметка всеки си има право на мнение. А, и накрая - честита годишнина! Успех и занапред! Наздраве!