Държава...: Финландия
Лейбъл....: Grassbay Records
Пет години е много време, особено когато става дума за издаване на втори албум. За това време сцената претърпя не една и две метаморфози и мнозина вероятно са забравили успешния и обещаващ дебют на Tacere - "Beautiful Drakness". Обяснението е просто - вокалистката Хелена Хаапаранта (сега в Crimfall) напусна групата и обърка плановете на Tacere. А като добавим и дългото търсене на лейбъл, отговорът на въпроса "защо този албум толкова се забави" започва постепенно да се изяснява.
"At World's End" е близък като идея до своя предшественик, но осезаемо различен като краен резултат. Промяна в стила почти няма и Tacere отново залагат на смесица от мелодичен пауър метъл, готик рок, симфонични партии и електронни елементи, но този път са се постарали добре да полират звука си - нещо, което не можем да кажем за "Beautiful Drakness". Мъжките и женските вокали пък вече са почти изравнени като количество, което е добър знак, защото Тая и Кари Кнуутула (още китарист и клавирист) се допълват доста добре зад микрофона.
Често определят Tacere като "Drama Metal" група и можете да разберете защо, ако чуете сингъла "Break Me", който в общи линии ще ви даде някаква представа за общото звучене на албума, но със сигурност не е и най-добрата песен в него. Ако някой случайно беше долетял от Финландия да ме пита коя песен да е пилотен сингъл, веднага бих му посочил или епичната "The Storm Inside", или чистата проба модерен метъл "Tears", чието електронно звучене съдържа много хитов потенциал. Повечето други парчета залагат на драматично симфо-звучене, като изключение прави най-вече затварящата пиано-балада "The Artist".
Голямото забавяне с новия материал, смяната на Хелена и все още не толкова убедителната Тая накараха много фенове и критици да смятат, че Tacere са попаднали в задънена улица. Факт е също, че в "At World's End" няма много наистина запомнящи се парчета. За сметка на това обаче няма и откровено слаби такива. Точно затова изобщо не споделям критическото мнение и оставам с много добри впечатления от този албум. А ако Tacere си вземат правилните поуки от него, нищо чудно скоро да се завърнат с гръм, трясък и нов голям лейбъл (да се надяваме), който да им помогне да се сдобият с една заслужено голяма фенска маса.
+ + + + +
Добро съчетание от мелодичен симфо-пауър, готик, електроника и модерен метъл.
Мъжките и женските вокали се допълват много добре на места.
Запомнящи се тракове като "Tears", "Break Me" и "The Storm Inside".
Няма откровено слаби парчета...
Мъжките и женските вокали се допълват много добре на места.
Запомнящи се тракове като "Tears", "Break Me" и "The Storm Inside".
Няма откровено слаби парчета...
- - - - -
... но няма и особено много запомнящи се парчета.
Новата (и красива) вокалистка Тая определено трябва да се постарае още малко.
Петте години забавяне си казват своето.
Новата (и красива) вокалистка Тая определено трябва да се постарае още малко.
Петте години забавяне си казват своето.
Подходящо за фенове на:
Nemesea, Visions of Atlantis, Delain, Lunatica, Nightwish, Amaranthe и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
Изслушах албума и през цялото време думата, която ми идваше на езика беше "половинчат". Опитали са се да смесят звученето на групи като Nightwish, Kamelot и Lacuna Coil с това на банди като Rammstein и Linkin Park. Има и доста забежки към поп музиката (за мое, а вярвам, че и не само за мое съжаление). В 2-3 песни чух рап-повлияни вокали. Странното е, че там, където бяха поставени, пасваха добре. Като цяло най-много ми допаднаха песни като At World' s End, The Last Chance, The Storm Inside и Without My Soul. Последната звучи като хибрид между балада на Найтуиш и песента на Марк Антъни и Тина Арена към филма "Зоро", но се е получила добре. Несполучлив експеримент определено е лайв-версията на Deep Tears Of Tragedy, поставена като бонус трак. Не заради новата вокалистка, която се справя сравнително добре в нея и прилично като цяло в албума, а заради вокалите на Кари, които в тази версия звучат направо лигаво. Недостатък на албума е изключително ограниченото количество екстремни мъжки вокали-само в 2-3 песни чух по едно изръмжаване и това беше. Let Me Go пък беше песента, която за момент ми опъна нервите, а пиано-баладата The Artist директно отиде в Recycle Bin-a. Като цяло на този албум не бих поставил повече от 6/10. Очаквам следващата им творба да покаже в каква посока ще се развиват нещата-към по-добро, или към по-лошо.