Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise/Velocity
Малко преди Санди да се разрази, в САЩ вече бушуваше невиждан от времето на рап битките спор, базиран на враждата между бандите Woe Is Me и Issues, която пък се базира на факта, че почти всички от WIM си биха шута и сформираха Issues, докато в WIM останаха само барабанистът Остин и ритъм китаристът Кевин. Лицето и гласът на бандата, а именно Тайлър Картър напусна с голям скандал и днес много фенове смятат, че Issues всъщност са истинските WIM, а WIM са само "остатъци". Затова реших и аз да се направя, че наистина враждата е нещо повече от рекламен трик и да се включа в нея.
Истината е, че промяната в Woe Is Me им се е отразила учудващо добре! "Genesi[s]" е много по-тежък от "Number[s]", а новите попълнения зад микрофона се справят повече от добре с нелеката задача да се впишат добре в група, към която има толкова очаквания. Крясъците на Дориано са ниски и мощни, а чистите вокали на Хенс са прецизни, мелодични и макар да клонят към "поп", звучат много по-стегнато от тези на Тайлър Картър. Зад вокалите пък седи един доста солиден инструментал. Барабаните, електрониката и машинният звук на свръхниските китари формират изключително масивен и отличителен саунд. Тази симбиоза придобива унищожителна мощ в песни като "A Story To Tell", "I've Told You Once" и смазващата "Nothing Left To Lose". На другия полюс е лекичката "Family First", която пък играе ролята на нещо като стадионна балада.
Големият минус на "Genesi[s]" е най-вече фактът, че е прекалено кратък. 31 минути и 11 песни, (между които едно интро и една акустична преработка) не е никак много за цял албум. Някои парчета с дължина от малко над 2 минути направо си звучат недовършени и недоразвити и напомнят повече на зарибяващи семпли с много потенциал, отколкото на цели композиции. Първите секунди на сингъла "I've Told You Once" пък прекалено сериозно напомнят за началото на "Icarus Lives" на Periphery. Встрани от тези немалки забележки, "Genesi[s]" предлага висококачествен материал и могъщ саунд, който за мен категорично смазва "Black Diamonds" на Issues, които здраво залитат по неприятния комерс, вкарвайки в музиката си неприемливи количества поп-елементи и дори си позволяват да завършат EP-то си с трак в стил Ники Минаж... Точно затова се радвам, че Woe Is Me продължиха в този си нов вид, а не се превърнаха в това, което са Issues в момента.
+ + + + +
Учудващо добър нов старт за групата в този почти изцяло нов състав.
Мощен саунд, тежки машинни китари, опустошителни брейкдауни и ужасно много енергия!
Новите вокалисти не се лигавят и се справят доста по-добре от предишните двама.
Много свеж контраст между екстремните и мелодичните пасажи.
Мощен саунд, тежки машинни китари, опустошителни брейкдауни и ужасно много енергия!
Новите вокалисти не се лигавят и се справят доста по-добре от предишните двама.
Много свеж контраст между екстремните и мелодичните пасажи.
- - - - -
Прекалено кратък за дългосвирещ албум.
Началото на "Ive Told You Once" е почти 1:1 с това на "Icarus Lives" на Periphery.
Някои забележчици в посока "разнообразие".
Началото на "Ive Told You Once" е почти 1:1 с това на "Icarus Lives" на Periphery.
Някои забележчици в посока "разнообразие".
Подходящо за фенове на:
Issues, We Came As Romans, The Word Alive, Memphis May Fire и др.
Автор: Testset
-=6.5/10=-
добри са пичовете, но може ли някой да ми обясни какво означава това [s]?
Завиждам ви неблагородно че го имате вече !
заболя ме главата от тоя албум, не ме кефи. Пуснете едно ревю за новия на Sienna Skies, предния им от 2009 беше страшен.
В момента слушам и двете банди, обаче да си го кажем направо Woe Is Me унищожават Issues! Пък и WIM си ги слушам отдавна.