Държава...: Австралия
Лейбъл....: Volkanik
След 5 години чакане на бял свят най-сетне излезе дебютният дългосвирещ албум на Twelve Foot Ninja. Тези от вас, които не са попадали на групата до момента сигурно се чудят какво ще рече това "авангарден метъл" и защо трябва да се използват такива неразбираеми понятия за описание. Отговорът - нямаше място да изпишем всички стилове, в които свирят 12FN. А те включват метъл, рок, алтърнатив, прогресив, фънк, фюжън, реге, маткор, дъб, лаундж, латино и последният да затвори вратата... И макар на пръв поглед подобна комбинация да изглежда невъзможна, 12FN са я създали и подредили с много майсторство.
Отварящата "Coming For You" ще ви даде сравнително ясна представа за разнообразието, което ви очаква "Silent Machine". Толкова много стилове, събрани в един 3-минутен трак първоначално могат да подействат объркващо, но пък музиката на момчетата е толкова интересна, че неусетно ще минете през прогресарската "Kingdom" и тежките (и напомнящи за Meshuggah) рифове на "Mother Sky", редуващи с реге и неравноделни ритми. Положението е аналогично и в "Vanguard", но в общи линии всяка песен се откроява силно от останалите. Няма значение дали ще вземем дъбстеп електрониката в края на "Shuriken", контрастът между мрачното спокойствие и екстремния крясък в "Deluge", 80-тарското звучене на "Ain't That a Bitch", или преходът от салса към тежки рифове в закриващата "Luna" - всеки трак има свое собствено звучене и чар.
Групата съчетава не само много стилове, но и цели епохи, макар че голяма част от "Silent Machine" минава в музика, която няма нищо общо с метъла. Той обаче е свързващото звено между всички парчета, иначе надали в момента щях да пиша за него. Не се свеня и да призная, че повечето от стиловете, използвани в албума откровено ме дразнят и не бих седнал да ги слушам поотделно, но 12FN някак съумяват не само да ме задържат като слушател, а и да ме накарат да се наслаждавам на почти всяка минута от този им дебют. Единственият, но не малък проблем на "Silent Machine" е, че някъде към средата цялата тази тирада от стилове, неравноделни тактове и многообразие започва леко да натежава и дори да дoскyчaва на нетренираното с експериментално звучене ухо. Затова отделете на "Silent Machine" повече от ден внимание.
+ + + + +
Изключително интересно, разнообразно и откровено шантаво звучене.
Толкова много стилове се съчетават изключително трудно, но пичовете са се справили отлично.
Когато една банда направи така, че да харесаш иначе непоносим за теб стил, това говори много.
Многократни проблясъци на брилянтност.
Толкова много стилове се съчетават изключително трудно, но пичовете са се справили отлично.
Когато една банда направи така, че да харесаш иначе непоносим за теб стил, това говори много.
Многократни проблясъци на брилянтност.
- - - - -
Определено не е музика за масовия метъл слушател.
На нетренираното с експерименти ухо може да му стане скyчно и тeжко още към средата.
Има някои доста дълги пасажи без метъл в тях. А за нас това си е важно.
На нетренираното с експерименти ухо може да му стане скyчно и тeжко още към средата.
Има някои доста дълги пасажи без метъл в тях. А за нас това си е важно.
Подходящо за фенове на:
Mike Patton, Periphery, Between The Buried And Me, Waltari и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Доста интересно, но наистина не знам до къде ще ми издържат нервите да ги слушам тия...
Най-доброто ревю, което съм чела!!! Идеално ме подготви за това, което чух само минути по-късно. Адски е трудно да опишеш подобен тип музика и то по разбираем начин за простичките метълчета като мен, но ето че е възможно.
Много се изненадах, че видях ревю на тази банда тук. Много са добри. За хората които искат малко по съсредоточен, но пак разнообразен метъл препоръчвам Ninja Spy. Звучат изненадващо еднакво (даже и в името).