Държава...: САЩ
Лейбъл....: Fearless Records
Възможно е закономерно да сте се изплашили от това голямо "POP", стърчащо вляво. Аз обаче ще се опитам да ви успокоя до някаква степен, че не сме тръгнали да правим ревю на поп-албум. Макар че не сме много далеч и от това, защото днес ще обсъдим новата компилация "Punk Goes Pop 5", в която едни от най-нашумелите имена от американската пост-хардкор, метълкор и пънк сцена са се хванали да запишат по едно парче ексклузивно за този вече традиционен годишен диск, пълен с кавъри на нашумели съвременни и класически поп-хитове.
Обикновено щом стане дума за екстремен кавър на поп-парче, крайният резултат е една приятна, но трудно разпознаваема гавра, в което няма нищо лошо, даже напротив. В "Punk Goes Pop 5" обаче бандите се стараят да направят кавърите си така, че да не се гаврят с оригиналите, а да ги пресъздадат в друг, по-тежък, но разпознаваем и логично звучащ вариант. С така поставената задача чудесно са се справили Memphis May Fire с кавъра си на "Grenade" (Bruno Mars), Upon This Dawning с "Call Me Maybe" (Carly Rae Jaspen), We Came As Romans с "Glad You Came" (The Wanted), Like Moths To Flames с "Some Nights" (Fun) и донякъде The Word Alive с "Mercy" (Kanye West). Те са съумели не само да запазят разпознаваемостта на оригиналите, а и да им дадат нов, по-екстремен и интересен прочит.
Уви, в компилацията има и доста парчета, граничещи с ненужността. Така например кавърът на "Somebody That I Used To Know" (Gotye) на Mayday Parade звучи горе-долу аналогично с оригинала, което не е повод за гордост. Подобна е ситуацията и при кавъра на "Billie Jean (Michael Jackson) на Breathe Carolina, които чак в края на песента за пръв път от години насам се сещат, че някъде в гаража им има и китари. Issues пък са се заели с "Boyfriend" на Justin Bieber, което е голяма грешка, защото много хора ще осъзнаят колко много си приличат неговия глас и този на Тайлър Картър, който напоследък се вживява като неразбран артист от шоу за таланти. Forever The Sickest Kids от своя страна са пропилели шанса да направят нещо интересно с "We Found Love" на Rihanna и вместо това сякаш са записали първото си 1:1 демо, само че с малко китари отгоре. За недоразумения като The Maine и Craig Owens (правещи кавъри съответно на Cyndi Lauper и Coldplay) пък изобщо не ми се говори, защото дори не разбирам какво правят те в тази компилация.
Изводът е бърз и ясен - далеч не е необходимо да си фен на неприятно комерсиалната и неподходяща за много от нас американска поп-сцена. Почти всеки има своите логични причини да не я харесва, но поне аз намирам подобни компилации за полезни и интересни. Някои банди наистина са се постарали и са направили здрави парчета от иначе неслушаеми песни. Други обаче са отбили номера със скучни и рехави кавъри, не много далеч от оригиналите, което за мен е абсолютно несправяне със задачата. Точно затова не мога да дам еднозначна оценка на тази компилация и ще оставя вас да извадите от нея само това, което евентуално ще ви хареса и да оставите плявата встрани. Вярвам, че ще се справите добре ;-)
+ + + + +
Някои много сполучливи кавъри.
Чудесен начин аудиторията да се запознае с повече банди от този сорт.
Един от малкото възможни начини съвременни поп-парчета да зазвучат добре.
Чудесен начин аудиторията да се запознае с повече банди от този сорт.
Един от малкото възможни начини съвременни поп-парчета да зазвучат добре.
- - - - -
Половината банди в компилацията здраво се излагат.
Някои кавъри са толкова близки до оригиналите, че чак е жалко положението.
Идеята за поп под каквато и да е форма надали ще се хареса на много фенове на тежката музика.
Някои кавъри са толкова близки до оригиналите, че чак е жалко положението.
Идеята за поп под каквато и да е форма надали ще се хареса на много фенове на тежката музика.
Подходящо за фенове на:
Memphis May Fire, Upon This Dawning, WCAR, The Word Alive, Issues и др.
Автор: Testset
-=N/A=-
0 Response for the "Punk Goes Pop (Vol. 5)"
Публикуване на коментар