Държава...: Финландия
Лейбъл....: AFM
Повече от 5 години бяха нужни на Mors Principium Est, за да сглобят стабилен нов състав и да се завърнат с нов албум. Финландците бяха пред разпадане и имаха проблеми с намирането на подходящите китаристи, но миналата година след кастинг от над 200 човека, в групата дойдоха Анди Гилиън (Англия) и Анде Чандлър (Нова Зеландия), които превърнаха MPE в мултинационален квинтет. И именно те двамата са сред основните виновници "...And Death Said Live" да бъде този грандиозен албум, който слушам сега.
Може да решите, че преувеличавам, но след няколко слушания на този албум вече трудно бих могъл да дам по-добър пример от него, ако някой ме попита "какво е това мелодичен дет". "...And Death Said Live" е може би най-добрата творба в този жанр в последните няколко години и трябва да остави засрамени много от вече доказаните големци в жанра, които напоследък сякаш не си дават толкова зор както преди и предпочитат да лежат на стари лаври, отколкото да мислят нови здрави рифове. "Здрави" пък е една доста слаба дума за описанието на стотиците рифове, които ще ви залеят в този 46-минутен буреносен епос.
Веднага след мрачното интро "The Awakening", MPE се събуждат от 5-годишния сън с високоскоростната резачка "Departure" и грандиозната "I Will Return". Великолепното съчетание на скорост, техника и мелодия в тях говори ясно за високото композиционното майсторство, с които са създадени тези две песни, но абсолютният шедьовър в албума се нарича "Birth of the Starchild" (с гост-китари от Райън Найт от The Black Dahlia Murder). Бързият ритъм, фантастичните рифове, солото, безкомпромисните вокали и унищожително мощното 42-секундно електро метъл "отклонение" в средата на песента ме накараха да я завъртя около 5 пъти повече от останалите в албума! Нивото обаче не само не спадна в следващите няколко трака, а достигна нов грандиозен апогей в "Destroyer of All", която ме хвана за остриганата коса и ми заблъска главата в студения офисен радиатор. Все пак ми се наложи да събера и последните си, изцедени от куфеене сили, за да отдам заслужена почит на "The Meadows of Asphodel", в която кийбордите отново се включиха на високи обороти, укрепвайки и без това солидните китарни рифове. Финалът дойде с мрачната "Dead Winds of Hope", оставяйки ми само да се надявам да не чакам още 5 години за още нова музика от MPE. Макар че чакането би си заслужавало, ако резултатът отново е чак толкова добър.
Това е един от онези албуми, в които си набелязваш много любими моменти и слушаш песните в него, само и само за да изживееш отново удоволствието от тях. Но има няколко (субективни) причини, поради които няма да дам на "...And Death Said Live" пълна 10-ка. Една от тях е, че MPЕ този път са били доста пестеливи с електрониката, а тя ужасно много отива на звученето им. Друга причина е личното ми усещане, че на половината тракове просто им липсва нещо малко, за да избухна от кеф и на тях, както на другата половина. Въпреки това, за мен "...And Death Said Live" остава един от най-добрите мелодет албуми в последното десетилетие. Затова и за миг не се колебайте дали да му дадете шанс!
+ + + + +
Урок по висш пилотаж в правенето на мелодичен дет метъл (без чисти вокали).
Много и все нечовешки добри рифове във всяко парче!
Почти перфектно изпипани композиции и солидна, прецизна продукция.
Гост-включвания от китаристите на The Black Dahlia Murder и Bring Me The Horizon.
Много и все нечовешки добри рифове във всяко парче!
Почти перфектно изпипани композиции и солидна, прецизна продукция.
Гост-включвания от китаристите на The Black Dahlia Murder и Bring Me The Horizon.
- - - - -
За съжаление са намалили доста електрониката и клавишните, а те страшно им отиват.
На някои парчета им липсва съвсем малко, за да "осребрят" заложената в тях грандиозност.
На някои парчета им липсва съвсем малко, за да "осребрят" заложената в тях грандиозност.
Подходящо за фенове на:
Dark Tranquility, Kalmah, At The Gates, In Flames, Omnium Gatherum и др.
Автор: Undepth
-=9.5/10=-
Oh yes!
Като един върл фен на In Flames и донякъде на Dark Tranquility това ме отвя направо. Много добре звучащо и наистина може би доста показателно какво трябва да покажат "големците" в жанра.
Сега предстои още доста слушане на този албум (ако може да се чете с ударение на "а")!