Държава...: Финландия
Лейбъл....: Lifeforce
Hanging Garden са едни от новите представители на дет/дуум течението в наши дни. И като всяка сравнително прясна банда, опитвайки да се впишат в съвременната сцена и търсейки своето място на нея, е ясно, че няма как това да не доведе до вътрешни катаклизми. След 3-годишно затишие, наполовина подмененият състав на групата е готов с нов албум. Микрофонът е вече в ръцете на Тони Тойвонен, който обаче променя за добро звученето на Hanging Garden с по-разнообразния си стил на пеене.
Уверението за това идва още с началните минути на откриващата "Ten Thousand Cranes", вдъхновила и обложката на албума. Мощният начален грухот (няма грешка), сравнен с меланхоличните чисти вокали в припева дават като резултат един чудесен контраст, а не просто безцелна употреба на два вида вокали. И именно тази посока на вмъкване на различни мелодични елементи заедно с чистите вокали на Тони са основната позитивна връзка към това ''ново начало'' за групата, ако мога да го нарека така. Клавишните в песента пък са използвани толкова умело, че пренасят през колоните мрак, идващ сякаш от най-мразовитите подводни дебри на Балтийско море. Някои биха нарекли това звучене "епично", но по-правилната дума в случая е "минорно". Без излишна епичност или някакво възвишено звучене, изцяло са в плоскостта на умереното въздействие, основната цел на композициите в "At Every Door" е не да достигнат бързо до слушателя, а съвсем бавно и необратимо да се пропият в съзнанието му. Добър пример за това са "Hegira" - уникално парче със смазващ ефект, градиращо от първата секунда и кулминиращо тoчно на финала и силно контрастната "Ash And Dust". Обединяващи фактори между всички песни остават минорното настроение, бавното темпо, мрачната атмосфера и контрастът между меланхолични и дет вокали.
Много важен детайл, отнасящ се за целия албум е, че въпреки средната продължителност на композициите от над 6 минути (направо са си кратки), нито една от тях не оставя в слушателя усещането за "е, няма ли вече край това", като може би чак в закриващата, почти 11-минутна и предвидена за финале гранде "To End All Аges" се прокрадва подобно усещане. Личното ми мнение е, че или трябваше да не е последна, или пък втората ѝ половина да бе самостоятелна песен. За финал, най-важното, което трябва да зпаомните, преди да се захванете с "At Every Door" е, че: първо - това не е комерсиален албум; и второ - преди да сте го изслушали поне 3 пъти, не е добре да си правите каквито и да е изводи.
+ + + + +
Много подходящ албум за предстоящите дълги и мрачни зимни дни.
Някак прикрита, но голяма и важна роля на клавишните.
Страхотно включване на новият глас Тони Тойвонен.
Успешни опити за раздвижване на клишираните от стила подходи.
Някак прикрита, но голяма и важна роля на клавишните.
Страхотно включване на новият глас Тони Тойвонен.
Успешни опити за раздвижване на клишираните от стила подходи.
- - - - -
Последната песен можеше да бъде разделена на две и сякаш идва леко в повече.
Трудно смилаем и изискващ отдадено слушане албум.
Изключително непрепоръчителен за нервно неуравновесени хора ;-)
Трудно смилаем и изискващ отдадено слушане албум.
Изключително непрепоръчителен за нервно неуравновесени хора ;-)
IF YOU LIKE
Swallow the Sun, November's Doom, Cult of Luna, Wedding In Hades и др.
Автор: Nightice
[7.5/10]
0 Response for the "Hanging Garden - 2013 - At Every Door"
Публикуване на коментар