Мнозина очакваха този дебют едва ли не със затаен дъх в очакване на нещо ново и различно на сцена, препълнена с групи, които случайният слушател често дори не би могъл да различи. Опитът е успешен и CTE донякъде успяват да се откроят със своето малко по-изпипано звучене и добавянето на леки театрални мотиви в музиката си. Крайният резултат е един добър пост-хардкор албум, който да зарадва феновете на стила и на групи като Alesana и In Fear And Faith. "The Fallout" обаче далеч не е перфектен.
Наистина, ама наистина се дразня, когато един албум почне с интро, в което някой нещо мрънка и скимти. Ако чуех нещо подобно преди 5 години, нямаше дори да си направя труда да слушам нататък. Анди Лео, отговарящ за чистото пеене има интересен глас, който използва добре в песни като "Makeshift Chemistry", но превръща в досадно емо-скимтене в "Memories of a Broken Heart", убивайки удоволствието от страхотното й начало. Струва ми се, че именно Анди е и причината да не дам на този албум по-висока оценка. Момчето има талант, но когато пост-хардкорът започне да се превръща в емо, започвам да се чувствам така, сякаш слушам нещо нередно. Неведнъж съм се карал с хора, обяснявайки им разликата между "емокор" и "пост-хардкор", а сега идва Анди Лео и да я размие... not cool. Ако се абстрахираме от него и спорадичните му преминавания от пеене в пъшкане, в "The Fallout" човек почти няма за какво да се хване, за да го oплюe. Вярно, инструменталът е далеч от техничен, което е нормално за жанра (ако очаквате друго, не слушате правилния жанр), но за сметка на това пичовете са написали някои много добри парчета, украсени подобаващо с пиано, кийборди, симфонични елементи, хорови напеви и други изненадващи включвания от този сорт. Крясъците на втория вокалист Дейвид също са на добро ниво, но уви, са доста по-малко от необходимото.
В края на краищата, "The Fallout" ме остави със смесени чувства. От една страна не мога да кажа, че съм безкрайно впечатлен нито от появата на нова пост-хардкор банда под крилото на Rise, нито от голяма част от пеенето в този албум. От друга страна обаче слушам страхотно построени композиции като "The Fallout", "Evidence" и "Johnny's Revenge", в които надушвам много талант и добро бъдеще за бандата, особено ако се насочи към правенето на една идея по-тежка музика. Затова оставям на "The Fallout" една окуражителна 7-ца и оставям на вас да решите струва ли си да дадете шанс на CTE.
+ + + + +
Някои много добре написани и изсвирени композиции с много свежи идеи вътре.Умело добавени симфо-елементи, кийборди и други подобни елементи.
Без никакви компромиси в качеството на звука и без забележки към крясъците на Дейвид.
Без никакви компромиси в качеството на звука и без забележки към крясъците на Дейвид.
- - - - -
Чистите вокали са в повече и стават прекалено досадни на места.
Някои пълнежи, звучащи досущ като 5 милиарда други песни на 5 милиарда други банди в същия стил.
Някои пълнежи, звучащи досущ като 5 милиарда други песни на 5 милиарда други банди в същия стил.
Подходящо за фенове на:
In Fear And Faith, Alesana, Make Me Famous, My Ticket Home и др.
Автор: Undepth
-=7/10=-
Хубаво ревю, но мненията ни се различават радикално- CTE е предсказуема, предвидима, посредствена група, която не можеш да различиш от още 134 други подобни. Толкова изтъркано, че става само за прозяване, а след 5 години изобщо никой няма да си спомня за тях. Мога да се обзаложа на 100 кинта.