Държава...: Финландия
Лейбъл....: Nuclear Blast
"Time I" се превърна в най-очакваното събитие в метъла в последните 10 години. След успеха на страхотния си дебют, Wintersun бързо заявиха, че работят по нов албум и за "Time" се заговори още през 2006-та. Сложността на албума и постоянно изникващите проблеми пред бандата обаче забавиха извънредно много излизането му. Постепенно феновете започнаха да се чудят дали "Time" изобщо някога ще излезе, а покрай тях се нароиха все повече и повече нови фенове, които също бързо влязоха в коловоза с очакващи. Чакането напомни на мнозина за това на "Chinese Democracy" на GNR, а имайки предвид резултата от последния, разбираемо се появиха и много скептици.
Искаше ми се да изкрещя "Чакането свърши!", но в последния момент групата реши да издаде "Time" на две части, тъй като материалът в него бил прекалено много за едно слушане. Хм. Явно Wintersun подценяват уморените си от чакане си фенове, но това е положението. Уви, в "Time I" има само 5 песни. Да, материалът е общо 40 минути (30 ако не броим инструменталите, духащия вятър и други такива), но в тези 5 песни има два инструментала, оставящи всичко на всичко 3 истински Wintersun песни. "Какви са тия залъгалки?!", избеснях аз. Шест години чакане и накрая... три песни, пък били те и по около 10 минути всяка? Рязко ми замириса на трикове за повече продажби (разбираемо), затова пуснах диска с почти напълно изпарен ентусиазъм...
Нямаше как албумът да започне с по-добро интро от "When Time Fades Away". Японските мотиви в него (за които Яри отдавна спомена) постепенно прераснаха в нещо като епичен холивудски саундтрак и преляха във величествения 13-минутен епос "Sons of Winter And Stars". След 8 години дрезгавите крясъци на Яри отново летяха в пространството на фона на епични оркестрации и хорове. Настръхнах. Яри запя с чисти вокали. Пак настръхнах. 13 минути седях със зяпнала уста, следях развитието на 4-те условни части на песента и не вярвах на ушите си. През това време следях на живо скока на Феликс Баумгартнер и епичността на песента си пасна много добре с епичността на неговия подвиг. Тракът свърши, спрях плейъра и изчаках, за да асимилирам чутото, след което продължих с бавничката, но изпълнена с красиви фолклорни елементи "Land of Snow And Sorrow". Последва инструменталната "Darkness And Frost" и някак прекалено бързо дошлият грандиозен финал "Time". Постоянните преходи и смени на темпото в нея са трудни за възприемане дори след 3 слушания, но все пак бях наясно, че май-май слушам нещо необикновено, нетипично и граничещо с гениалността.
Пред "Time I" много от прехвалените през годината албуми звучат като "Хей, бабо" на Къци Вапцаров. И разбираемо. Композиционният гений на Яри и невероятната му работа с клавишните правят този албум едно първокласно метъл изживяване. Атмосферата на албума моментално обгръща слушателя и дава внушението, че не слушаме обикновен метъл албум, а урок по висш пилотаж в екстремната музика. Wintersun показват класа и мощ, които директно ги изстрелват обратно на върха след дългата пауза. Единственият проблем е, че "Time I" е почти с дължината на EP. Затова ще почакам, докато чуя "Time II" и тогава ще дам адекватна оценка на цялостната творба. Дотогава продължавам да смятам, че съм чул само половината от нея.
Искаше ми се да изкрещя "Чакането свърши!", но в последния момент групата реши да издаде "Time" на две части, тъй като материалът в него бил прекалено много за едно слушане. Хм. Явно Wintersun подценяват уморените си от чакане си фенове, но това е положението. Уви, в "Time I" има само 5 песни. Да, материалът е общо 40 минути (30 ако не броим инструменталите, духащия вятър и други такива), но в тези 5 песни има два инструментала, оставящи всичко на всичко 3 истински Wintersun песни. "Какви са тия залъгалки?!", избеснях аз. Шест години чакане и накрая... три песни, пък били те и по около 10 минути всяка? Рязко ми замириса на трикове за повече продажби (разбираемо), затова пуснах диска с почти напълно изпарен ентусиазъм...
Нямаше как албумът да започне с по-добро интро от "When Time Fades Away". Японските мотиви в него (за които Яри отдавна спомена) постепенно прераснаха в нещо като епичен холивудски саундтрак и преляха във величествения 13-минутен епос "Sons of Winter And Stars". След 8 години дрезгавите крясъци на Яри отново летяха в пространството на фона на епични оркестрации и хорове. Настръхнах. Яри запя с чисти вокали. Пак настръхнах. 13 минути седях със зяпнала уста, следях развитието на 4-те условни части на песента и не вярвах на ушите си. През това време следях на живо скока на Феликс Баумгартнер и епичността на песента си пасна много добре с епичността на неговия подвиг. Тракът свърши, спрях плейъра и изчаках, за да асимилирам чутото, след което продължих с бавничката, но изпълнена с красиви фолклорни елементи "Land of Snow And Sorrow". Последва инструменталната "Darkness And Frost" и някак прекалено бързо дошлият грандиозен финал "Time". Постоянните преходи и смени на темпото в нея са трудни за възприемане дори след 3 слушания, но все пак бях наясно, че май-май слушам нещо необикновено, нетипично и граничещо с гениалността.
Пред "Time I" много от прехвалените през годината албуми звучат като "Хей, бабо" на Къци Вапцаров. И разбираемо. Композиционният гений на Яри и невероятната му работа с клавишните правят този албум едно първокласно метъл изживяване. Атмосферата на албума моментално обгръща слушателя и дава внушението, че не слушаме обикновен метъл албум, а урок по висш пилотаж в екстремната музика. Wintersun показват класа и мощ, които директно ги изстрелват обратно на върха след дългата пауза. Единственият проблем е, че "Time I" е почти с дължината на EP. Затова ще почакам, докато чуя "Time II" и тогава ще дам адекватна оценка на цялостната творба. Дотогава продължавам да смятам, че съм чул само половината от нея.
+ + + + +
Това, което ни предлагат Wintersun като качество напълно оправдава дългите години чакане.
Уникална смесица от симфоничен/оркестрален мелодет, пауър метъл и различни фолклорни мотиви.
Абсолютен метъл шедьовър. Понякога просто всички са единодушни за тия неща.
Уникална смесица от симфоничен/оркестрален мелодет, пауър метъл и различни фолклорни мотиви.
Абсолютен метъл шедьовър. Понякога просто всички са единодушни за тия неща.
- - - - -
5 песни, от които 2 инструментала???
40 минути "брутно", 30 минути "нетно". Доста малко за албум, особено след 8 години чакане...
40 минути "брутно", 30 минути "нетно". Доста малко за албум, особено след 8 години чакане...
Подходящо за фенове на:
Ensiferum, Equilibrium, Kalmah, Turisas, Children of Bodom и др.
Автор: Testset/Undepth
-=TO BE CONTINUED=-
Албумът е едновременно различен и в същото време точно това, което чаках след дебюта.. и това, което ми липсва след първите два албума на Ensiferum.
Относно дългите песни - това е албум, който се слуша наведнъж (на слушалки!), а не сбор от 2-3 песни за радио/TV и останалото за пълнеж.
Мисля, че и 80-90 минути албум нямаше да е много, но след толкова чакане ще изтърпим до другата година за Time II :)
Браво за ревюто!
на който и да го пусна всеки казва ,че това е dimmu borgir haha