Държава...: Германия
Лейбъл....: Noise Art
Едни от "любимите" ми пояснения, които трябва да давам всеки път, когато питам някой дали е чувал за Varg са: "Не, това не е проект на Варг Викернес" и че "varg" значи "вълк" на шведски и норвежки. Имам чувството, че по наши земи Varg си ги слушаме аз, няколко колеги и много тясна група задълбочени метъли (или греша?), но пък Varg така или иначе не са група за масовия метъл фен... или защо пък да не са? Вярно, текстовете им са на немски, а стилът им става все по-широк и сложен за обяснение, но групата набра немалка популярност в Европа през последните години. Затова, ако още не сте ги чували, днес ще се опитам да ви убедя да го направите.
Сложният за обяснение стил, посочен горе, всъщност е метъл, вариращ от агресивен мелодет, паган, блек, фолк, траш и "дарк" до "deutschrock". Добре де, последното не е съвсем вярно, но пък не е и съвсем грешно, особено ако човек е запознат със звученето на този стил. Но стига ала-бала. Албумът започва с кратко интро и едноименната "Guten Tag". Нека позитивното й заглавие не ви обърква, защото това "добър ден" звучи доста саркастично на фона на модерния и тежък китарен звук, бързия ритъм и агресивните вокали на Freki, който е доста ядосан на човечеството и ни казва, че едва ли не всички буквално сме затънали до шия в... ъм, сещате се какво. Нататък "Frei Wie Der Wind", "Blut Und Feuer" и "Angriff" изненадват със засилен фолклорен елемент, а "Was Nicht Darf" направо скрива слънцето с мрачен камбанен звън, мачкащи насечени китари и църковни хорови напеви в края. И докато "Horizont" директно избива на дет метъл, в англоезичната "A Thousand Eyes" типично "по шамански" се включва Яне от Korpiklaani. В мелодичната и фолкаджийска "Wieder Mal Verloren" (тук вече говорим и за deutschrock влияния) пък с гайдата си гостува Патрик от Eluveitie. Горе-долу по това време в песни като "Gedanke Und Erinnerung", "Leben" и "Anti" започва да се усеща, че Varg почват леко да се повтарят. Фолк-рифовете звучат идентично с тези от първата половина на албума, но дори това не ми попречи да закуфея сериозно на тях. "Guten Tag" завършва с тежката резачка "Apokalypse", а ако сте се добрали и до лимитираното издание, ще можете да чуете още една епична резачка, наречена "Vorzeichen".
Интересното в "Guten Tag" е, че Varg някак са успели да съчетаят своя агресивен и безспорно екстремен метъл както с много нови мелодични и фолклорни елементи, така и с изненадващо модерно звучене, което много други паган метъл банди сякаш нарочно избягват, за да са по-автентични или по-"тру". Чест прави на Varg, че не се водят от подобни тенденции, пък и имайки предвид връзката на групата с индъстриъл метъл проекта Sintech, добрият звук и тежките китари изобщо не трябва да ни изненадват. Крайният резултат е един динамичен, мощен, тежък и агресивен албум, към който имам много малко забележки, предимно в посока "разнообразие". Оттам нататък "Guten Tag" представлява един завършен вратотрошач.
Сложният за обяснение стил, посочен горе, всъщност е метъл, вариращ от агресивен мелодет, паган, блек, фолк, траш и "дарк" до "deutschrock". Добре де, последното не е съвсем вярно, но пък не е и съвсем грешно, особено ако човек е запознат със звученето на този стил. Но стига ала-бала. Албумът започва с кратко интро и едноименната "Guten Tag". Нека позитивното й заглавие не ви обърква, защото това "добър ден" звучи доста саркастично на фона на модерния и тежък китарен звук, бързия ритъм и агресивните вокали на Freki, който е доста ядосан на човечеството и ни казва, че едва ли не всички буквално сме затънали до шия в... ъм, сещате се какво. Нататък "Frei Wie Der Wind", "Blut Und Feuer" и "Angriff" изненадват със засилен фолклорен елемент, а "Was Nicht Darf" направо скрива слънцето с мрачен камбанен звън, мачкащи насечени китари и църковни хорови напеви в края. И докато "Horizont" директно избива на дет метъл, в англоезичната "A Thousand Eyes" типично "по шамански" се включва Яне от Korpiklaani. В мелодичната и фолкаджийска "Wieder Mal Verloren" (тук вече говорим и за deutschrock влияния) пък с гайдата си гостува Патрик от Eluveitie. Горе-долу по това време в песни като "Gedanke Und Erinnerung", "Leben" и "Anti" започва да се усеща, че Varg почват леко да се повтарят. Фолк-рифовете звучат идентично с тези от първата половина на албума, но дори това не ми попречи да закуфея сериозно на тях. "Guten Tag" завършва с тежката резачка "Apokalypse", а ако сте се добрали и до лимитираното издание, ще можете да чуете още една епична резачка, наречена "Vorzeichen".
Интересното в "Guten Tag" е, че Varg някак са успели да съчетаят своя агресивен и безспорно екстремен метъл както с много нови мелодични и фолклорни елементи, така и с изненадващо модерно звучене, което много други паган метъл банди сякаш нарочно избягват, за да са по-автентични или по-"тру". Чест прави на Varg, че не се водят от подобни тенденции, пък и имайки предвид връзката на групата с индъстриъл метъл проекта Sintech, добрият звук и тежките китари изобщо не трябва да ни изненадват. Крайният резултат е един динамичен, мощен, тежък и агресивен албум, към който имам много малко забележки, предимно в посока "разнообразие". Оттам нататък "Guten Tag" представлява един завършен вратотрошач.
+ + + + +
Екстремен, предразполагащ към много куфеене метъл, пипнат с много тежък и модерен звук.
Много нови фолклорни и мелодични елементи, правещи музиката на групата още по-интересна.
Скорстта, динамиката и мощното китарно звучене не се губят нито за миг.
Много нови фолклорни и мелодични елементи, правещи музиката на групата още по-интересна.
Скорстта, динамиката и мощното китарно звучене не се губят нито за миг.
- - - - -
Някои рифове от втората половина на албума сякаш повтарят рифове от първата половина.
Някоя и друга забележка в посока "разноорбазие".
Някоя и друга забележка в посока "разноорбазие".
Подходящо за фенове на:
Eisregen, Ewigheim, Die Apokalyptischen Reiter, Equilibrium и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Ревюта за The Birthday Massacre, AxeWound, Coheed and Cambria ще има ли?
добро review очаква ли се review на sylosis-monolith
Тъкмо свалих албума от едно място и чета ревюто докато слушам. На шестата песен съм и мнението ми е едно към едно с вашто!