Държава...: Австрия
Лейбъл....: Napalm Records
Има една популярна австрийска метълкор банда и тя надминава по много показатели повечето си колеги в жанра в Европа и отвъд океана. Необременени от напрегнатата задача за създаване на едноименен албум (излязъл през 2010-та) и под крилото на нов лейбъл, The Sorrow са по-освободени и по-енергични от всякога! "Misery Escape" е нова крачка напред в развитието на групата, която за пореден път показва висока интелигентност в композирането и постига така необходимия баланс между тежест и мелодия, без да се изпада в някоя от двете крайности.
Албумът започва енергично с "Retracing Memories", която ни загатва, че в "Misery Escape" ще чуем всичко необходимо за един висококачествен метълкор продукт - тежки, ниско настроени китари, мощни плътни барабани, ясен бас, зарибяващи припеви, сола и разбира се - малко брейкдауни. "Малко брейкдауни" трябва да ви подсказва, че The Sorrow са повече "метъл", отколкото "-кор", но спокойно можем да кажем, че в албума има "за всеки по нещо". Веднага се надушва искрения кеф, с който са изпълнени тежките мачкащи рифове в "The Escape", "A Thin Red Line", в мрачната "Lost Chapters" и в хитовата "My Oblivion", брейкдауните в мелодичната "A Reason" и "Dead Home" и химноподобните хорови напеви в "Buried In the Deep" и епичната "Follow the Lights". Последната се отличава с модерно и агресивно начало, завлядващо мелодичен бридж и "стадионен" припев и е не само идеалният завършек за албума, а и една от най-добрите песни в него изобщо. Тя, редом с "My Oblivion" и моментално зарибяващата "Perspectives", се очертават и като най-ярките хитове в "Misery Escape". Матиас Шлегл пък отново се справя безкомпромисно и с двата типа вокали. Здравите му ревове и безупречните му чисти вокали са може би най-важният елемент, който прави The Sorrow една от най-добрите и най-трудно грешащи метълкор банди на съвременната сцена за тежка музика.
Направо не е за вярване колко много потенциално хитов материал има в този албум. Всяка песен се отличава с тежки, ударни екстремни пасажи и мелодични припеви, кой от кой по-забиващ се в главата. Без притеснения мога да кажа също, че в "Misery Escape" няма нито една слаба, посредствена или дори средняшка песен. Единственият му проблем е, че при слушане на един дъх може да останете с чувството, че някои песни си приличат една с друга, защото сякаш са изградени по една и съща формула. Този малък недостатък обаче бива компенсиран от много фактори, сред които задължително трябва да спомена и малкото, но перфектно поставени клавишни включвания, създаващи усещането, че от колоните звучи нещо наистина грандиозно. "Misery Escape" излиза и на българския пазар в края на месеца (26.10.12), затова най-добре почвайте да го дебнете отсега, защото бройките, вярвайте ми, ще свършат бързо!
Албумът започва енергично с "Retracing Memories", която ни загатва, че в "Misery Escape" ще чуем всичко необходимо за един висококачествен метълкор продукт - тежки, ниско настроени китари, мощни плътни барабани, ясен бас, зарибяващи припеви, сола и разбира се - малко брейкдауни. "Малко брейкдауни" трябва да ви подсказва, че The Sorrow са повече "метъл", отколкото "-кор", но спокойно можем да кажем, че в албума има "за всеки по нещо". Веднага се надушва искрения кеф, с който са изпълнени тежките мачкащи рифове в "The Escape", "A Thin Red Line", в мрачната "Lost Chapters" и в хитовата "My Oblivion", брейкдауните в мелодичната "A Reason" и "Dead Home" и химноподобните хорови напеви в "Buried In the Deep" и епичната "Follow the Lights". Последната се отличава с модерно и агресивно начало, завлядващо мелодичен бридж и "стадионен" припев и е не само идеалният завършек за албума, а и една от най-добрите песни в него изобщо. Тя, редом с "My Oblivion" и моментално зарибяващата "Perspectives", се очертават и като най-ярките хитове в "Misery Escape". Матиас Шлегл пък отново се справя безкомпромисно и с двата типа вокали. Здравите му ревове и безупречните му чисти вокали са може би най-важният елемент, който прави The Sorrow една от най-добрите и най-трудно грешащи метълкор банди на съвременната сцена за тежка музика.
Направо не е за вярване колко много потенциално хитов материал има в този албум. Всяка песен се отличава с тежки, ударни екстремни пасажи и мелодични припеви, кой от кой по-забиващ се в главата. Без притеснения мога да кажа също, че в "Misery Escape" няма нито една слаба, посредствена или дори средняшка песен. Единственият му проблем е, че при слушане на един дъх може да останете с чувството, че някои песни си приличат една с друга, защото сякаш са изградени по една и съща формула. Този малък недостатък обаче бива компенсиран от много фактори, сред които задължително трябва да спомена и малкото, но перфектно поставени клавишни включвания, създаващи усещането, че от колоните звучи нещо наистина грандиозно. "Misery Escape" излиза и на българския пазар в края на месеца (26.10.12), затова най-добре почвайте да го дебнете отсега, защото бройките, вярвайте ми, ще свършат бързо!
+ + + + +
Все по-рядко се срещат албуми без нито една слаба песен вътре. Този е точно такъв.
Адски здрав, изчистен, тежък и плътен звук, предразполагащ към МНОГО куфеене!
Изключително силни мелодични припеви и изобщо - безупречни вокали от Mätze!
Перфектен баланс между агресия и мелодия, сола, брейкдауни, открояващ се бас...
Адски здрав, изчистен, тежък и плътен звук, предразполагащ към МНОГО куфеене!
Изключително силни мелодични припеви и изобщо - безупречни вокали от Mätze!
Перфектен баланс между агресия и мелодия, сола, брейкдауни, открояващ се бас...
- - - - -
При слушане на един дъх остава усещането, че някои парчета си приличат едно с друго.
Подходящо за фенове на:
As I Lay Dying, Trivium, Caliban, Still Remains, HSB и др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-
0 Response for the "The Sorrow - 2012 - Misery Escape"
Публикуване на коментар