Държава...: Австралия
Лейбъл....: Roadrunner/UNFD
The Amity Affliction направо взривиха сцената с дебютния си албум преди 2 години и оттогава очакванията към тях се вдигнаха неимоверно. И ако вие сте били сред хората, очакващи логично продължение на "Youngbloods", то няма да останете разочаровани, защото "Chasing Ghosts" е един достоен негов наследник. Цялата еуфория и възхваляване около този албум, обаче, идват малко в повече. "Chasing Ghosts" в никакъв случай не е лош, но далеч не е и великият епичен албум, който ни описват на някои места.
"Chasing Ghosts" e един типичен пост-хардкор албум. Толкова типичен, че може би е един от най-добрите примери за представяне на жанра. Това е добро дошло за заклетите фенове на групата и жанра, но по-незадълбочените фенове няма да чуят нищо, което този жанр вече не е предъвкал многократно. Албумът сякаш е писан повече за свирене на живо, отколкото за "лична употреба", тъй като залага предимно на опростени рифове, здрави, но праволинейни брейкдауни и повече чисто пеене, отколкото крещене. Последното донякъде е разбираемо, защото басистът Арън Стрингър пее доста хубаво. Уви, за сметка на това, крещенето на Джоел Бърч е намалено и количествено, и качествено. Крясъците му са не само с някой и друг децибел по-тихи, но и са озвучени с някакъв ефект, с който звучат като излизащи от старо радио. Но за да стане картинката завършена, са добавени и малко клавишни елементи, които се включват много приятно в "Pabst Blue Ribbon On Ice", в тежката "I H.E.A.R.T HC" и най-вече в хитовата "Open Letter". Една от най-стегнатите песни в албума обаче е отварящата и заглавна "Chasing Ghosts". В нея има енергия, динамика и доста "метъл" барабани от страна на Райън Бърт, който не изпуска шанс да си поиграе с двете каси. По някаква незнайна причина, всичко това се губи още в следващата "Life Underground" и в несериозната "Flowerbomb", но "R.I.P. Bon" връща интригата с мрачната тема за самоубийството. За разлика от разни режещи се банди със съмнителен пол, TAA не намират изход в самоубийството и не мрънкат за него, а по-скоро обсъждат темата как е възможно да се избегне това чрез един обикновен разговор.
Оттук нататък не виждам смисъл да ви казвам какво има във всеки отделен трак, не защото ме мързи, а защото няма за какво да се хвана конкретно. Не намирам откровено скучни, слаби, лошо изсвирени или безидейни песни, но не намирам и нещо силно открояващо се. Това вече многократно накара албума просто да ми мине покрай ушите и дори неведнъж да забравя, че изобщо го слушам. Албумът има своите безпосрни достойнства, но ако сте слушали и повечко други пост-хардкор банди в последно време, може да го определите дори за посредствен. Затова и моята оценка за "Chasing Ghosts" е някъде по средата между популярното "Много е добър!" и суровото "Абе става, но надали ще го помня след седмица".
"Chasing Ghosts" e един типичен пост-хардкор албум. Толкова типичен, че може би е един от най-добрите примери за представяне на жанра. Това е добро дошло за заклетите фенове на групата и жанра, но по-незадълбочените фенове няма да чуят нищо, което този жанр вече не е предъвкал многократно. Албумът сякаш е писан повече за свирене на живо, отколкото за "лична употреба", тъй като залага предимно на опростени рифове, здрави, но праволинейни брейкдауни и повече чисто пеене, отколкото крещене. Последното донякъде е разбираемо, защото басистът Арън Стрингър пее доста хубаво. Уви, за сметка на това, крещенето на Джоел Бърч е намалено и количествено, и качествено. Крясъците му са не само с някой и друг децибел по-тихи, но и са озвучени с някакъв ефект, с който звучат като излизащи от старо радио. Но за да стане картинката завършена, са добавени и малко клавишни елементи, които се включват много приятно в "Pabst Blue Ribbon On Ice", в тежката "I H.E.A.R.T HC" и най-вече в хитовата "Open Letter". Една от най-стегнатите песни в албума обаче е отварящата и заглавна "Chasing Ghosts". В нея има енергия, динамика и доста "метъл" барабани от страна на Райън Бърт, който не изпуска шанс да си поиграе с двете каси. По някаква незнайна причина, всичко това се губи още в следващата "Life Underground" и в несериозната "Flowerbomb", но "R.I.P. Bon" връща интригата с мрачната тема за самоубийството. За разлика от разни режещи се банди със съмнителен пол, TAA не намират изход в самоубийството и не мрънкат за него, а по-скоро обсъждат темата как е възможно да се избегне това чрез един обикновен разговор.
Оттук нататък не виждам смисъл да ви казвам какво има във всеки отделен трак, не защото ме мързи, а защото няма за какво да се хвана конкретно. Не намирам откровено скучни, слаби, лошо изсвирени или безидейни песни, но не намирам и нещо силно открояващо се. Това вече многократно накара албума просто да ми мине покрай ушите и дори неведнъж да забравя, че изобщо го слушам. Албумът има своите безпосрни достойнства, но ако сте слушали и повечко други пост-хардкор банди в последно време, може да го определите дори за посредствен. Затова и моята оценка за "Chasing Ghosts" е някъде по средата между популярното "Много е добър!" и суровото "Абе става, но надали ще го помня след седмица".
+ + + + +
Значително и осезаемо подобрение откъм продукция и чисти вокали.
Няколко парчета говорят красноречиво, че в тази банда има много хляб, талант и добри идеи.
Клавишните и леките симфо-елементи се включват винаги на точните места.
Специален комплимент към барабаните на Райън Бърт.
Няколко парчета говорят красноречиво, че в тази банда има много хляб, талант и добри идеи.
Клавишните и леките симфо-елементи се включват винаги на точните места.
Специален комплимент към барабаните на Райън Бърт.
- - - - -
Крещящите вокали са прекалено намалени и зле озвучени.
Целият албум звучи доста "типично" за жанра, което ще е безинтересно за много от феновете му.
Безсърдечно и крайно критично казано - some fillers, no killers.
Целият албум звучи доста "типично" за жанра, което ще е безинтересно за много от феновете му.
Безсърдечно и крайно критично казано - some fillers, no killers.
Подходящо за фенове на:
Dream On Dreamer, The Word Alive, House vs Hurricane и др.
Автор: Stahli
-=7/10=-
0 Response for the "The Amity Affliction - 2012 - Chasing Ghosts"
Публикуване на коментар