Държава...: САЩ
Лейбъл....: Roadrunner
За всеки свой нов албум Stone Sour казват, че са израснали много като музиканти и са сътворили нещо, надминаващо дори техните им очаквания. За щастие, на тях може да им се вярва. "House of Gold & Bones" е двоен концептуален албум, чиято първа част излиза официално след броени дни.
Концептуално, албумът се базира на фиктивна история за младеж, поставен пред избора да порасне или да остане в безотговорността на младостта. Музикално, "HOGAB1" е най-зрелият албум на очевидно порасналите Stone Sour. Разнообразието в него варира от мощен алтърнатив метъл ("Gone Sovereign", хитовата "Absolute Zero", агресивната "RU486", мелодичната "My Name Is Allen" и закриващата "Last of the Real") до меланхолични балади (двете части на "The Travelers" и изключителната "Taciturn"). Като по-експериментални можем да определим насечената "A Rumor of Skin", украсената с оркестрации "Tired" и постепенно развиващата се "Influence of a Drowsy God". Именно това разнообразие е и най-силната страна на "HOGAB1" и точно затова албумът е колкото очаквано силен, толкова и непредвидим в хода си.
В "HOGAB1" ви очакват ниско настроени тежки китари, запомнящи се припеви, много китарни сола и разбира се, безгрешни вокали от Кори Тейлър. Кори вече разчита много по-често и на екстремни вокали, напомняйки за основната си роля и в другия си крайно успешен проект Slikpnot. Феновете на последните пък задължително трябва да чуят "RU486", защото тя спокойно можеше да мине и в техен албум. А пък ако е вярно, че големите групи се познават по добрите балади, то няма как да не разпознаем Stone Sour именно като голяма група в "Taciturn", която, сигурен съм, тепърва предстои да разплаче не една и две девойки.
Макар и концептуален, макар и в две части, този албум може спокойно да се слуша и самостоятелно и си е чист бонус, че догодина ни очаква още нова музика от Stone Sour. А ако той е силен колкото "HOGAB1", тогава само ще можем да затвърдим мнението, че Stone Sour са една от най-добре развиващите се банди на алтернативната метъл сцена. Това вече е факт, защото Кори и компания показват сериозна амбиция за прогрес и завиден стремеж към перфекционизъм, вместо да отбиват номера като някои свои колеги, лежащи на стари лаври и изтъркани хитове. Вярно е обаче и че не успях да харесам всички песни в албума, като например "A Rumor of Skin" и "Influence of a Drowsy God", в които усетих една странна претенциозност. Не съм сигурен дали това е правилната дума или просто се чудя как да си обясня обективно защо не ги харесвам, но не мисля да задълбавам в темата, защото дори това не е достатъчен довод да дам на този албум оценка, по-ниска от 8.
Концептуално, албумът се базира на фиктивна история за младеж, поставен пред избора да порасне или да остане в безотговорността на младостта. Музикално, "HOGAB1" е най-зрелият албум на очевидно порасналите Stone Sour. Разнообразието в него варира от мощен алтърнатив метъл ("Gone Sovereign", хитовата "Absolute Zero", агресивната "RU486", мелодичната "My Name Is Allen" и закриващата "Last of the Real") до меланхолични балади (двете части на "The Travelers" и изключителната "Taciturn"). Като по-експериментални можем да определим насечената "A Rumor of Skin", украсената с оркестрации "Tired" и постепенно развиващата се "Influence of a Drowsy God". Именно това разнообразие е и най-силната страна на "HOGAB1" и точно затова албумът е колкото очаквано силен, толкова и непредвидим в хода си.
В "HOGAB1" ви очакват ниско настроени тежки китари, запомнящи се припеви, много китарни сола и разбира се, безгрешни вокали от Кори Тейлър. Кори вече разчита много по-често и на екстремни вокали, напомняйки за основната си роля и в другия си крайно успешен проект Slikpnot. Феновете на последните пък задължително трябва да чуят "RU486", защото тя спокойно можеше да мине и в техен албум. А пък ако е вярно, че големите групи се познават по добрите балади, то няма как да не разпознаем Stone Sour именно като голяма група в "Taciturn", която, сигурен съм, тепърва предстои да разплаче не една и две девойки.
Макар и концептуален, макар и в две части, този албум може спокойно да се слуша и самостоятелно и си е чист бонус, че догодина ни очаква още нова музика от Stone Sour. А ако той е силен колкото "HOGAB1", тогава само ще можем да затвърдим мнението, че Stone Sour са една от най-добре развиващите се банди на алтернативната метъл сцена. Това вече е факт, защото Кори и компания показват сериозна амбиция за прогрес и завиден стремеж към перфекционизъм, вместо да отбиват номера като някои свои колеги, лежащи на стари лаври и изтъркани хитове. Вярно е обаче и че не успях да харесам всички песни в албума, като например "A Rumor of Skin" и "Influence of a Drowsy God", в които усетих една странна претенциозност. Не съм сигурен дали това е правилната дума или просто се чудя как да си обясня обективно защо не ги харесвам, но не мисля да задълбавам в темата, защото дори това не е достатъчен довод да дам на този албум оценка, по-ниска от 8.
+ + + + +
Най-зрялата творба на Stone Sour досега.
Завиден стремеж към професионализъм, израстване, перфекционизъм и развитие.
Типичен Stone Sour, екстремен Stone Sour и/или меланхоличен Stone Sour? Изборът е ваш.
Завиден стремеж към професионализъм, израстване, перфекционизъм и развитие.
Типичен Stone Sour, екстремен Stone Sour и/или меланхоличен Stone Sour? Изборът е ваш.
- - - - -
Темпото сериозно се губи в края на албума.
Така и не харесах 2-3 песни и препдолагам, че всеки ще определи свои аутсайдери.
Така и не харесах 2-3 песни и препдолагам, че всеки ще определи свои аутсайдери.
Подходящо за фенове на:
Slipknot, Avenged Sevenfold, 5FDP, BFMV, Alice In Chains и др.
Автор: Stahli
-=8/10=-
0 Response for the "Stone Sour - 2012 - House of Gold & Bones (Part 1)"
Публикуване на коментар