Държава...: Германия
Лейбъл....: AFM
Orden Ogan сякаш се появиха от нищото и бързо приковаха вниманието на пауър и хеви метъл феновете с първите си два албума. Нещо повече, групата почна постепенно да си извоюва прозвището "кралете на припева", но преди да запечатаме тези думи като официални, нека надникнем зад мразовитата обложка на новия им албум "To the End".
Чакането на "To the End" продължи повече от очакваното. Около групата се заговори повече от всякога, а положението стана... хм, щях да кажа "напечено", но с този "леден" албум, това нямаше да е вярно. Важното е, че албумът вече е тук и всички фенове могат да се успокоят - "To the End" ще отговори и на най-високите ви очаквания! Дори отварящият му инструментал "The Frozen Few" не е поредното скучно пауър метъл интро, а постепенно разгръщаща се композиция, преминаваща в заглавното парче "To the End". То избухва с много енергия, мелодични куплети и 90-секундно (!) китарно соло. Докато още сте в шок от ударното начало, идва и епичният сингъл "The Things We Believe In". Химноподобният му припев се запомня моментално и със сигурност ще бъде неразделна част от бъдещите турнета на групата. Съдейки по видеото към песента пък разбираме, че Orden Ogan са имали и време да поиграят Fallout и/или Metro 2033 ;-) Но оставяме бъзика настрана и продължаваме нататък, където ни очакват още скоростни тракове като "Land of the Dead", "Till the Stars Cry Out", и двукасовите пауър метъл резачки "Dying Paradise" и "Mystic Symphony". Последната вече отдавна е позната на по-запалените фенове, но групата чак сега я записа официално. И по-добре, защото "Mystic Symphony" е истинска пауър метъл бомба и е едно от най-добрите парчета не само в албума, а и в жанра за тази година! За да не се уморите от скорост и куфеене обаче, темпото резонно пада в баладата "The Ice Kings", прогресарската "This World of Ice" и грандиозната "Angels War", чийто мощен насечен риф и епичен припев ще ви накарат да настръхнете. Невероятен опус, след който идва и затварящата балада "Take This Light".
След като изтекат последните секунди на този албум, ще е добре да останете на тишина за момент, за да осъзнаете чутото. Ще ви се струва, че реалността е изкривена, че навън вие мразовит вятър и че в небето над вас се води война. Постойте така докато реалността ви задърпа за ръкава и си пуснете "To the End" отново. Вече ще сте разбрали, че "епичен" е подходяща дума за всяко от парчетата в него и че ще има какво да слушате многократно в идващата студена и вечно изненадана от снега българска зима.
Чакането на "To the End" продължи повече от очакваното. Около групата се заговори повече от всякога, а положението стана... хм, щях да кажа "напечено", но с този "леден" албум, това нямаше да е вярно. Важното е, че албумът вече е тук и всички фенове могат да се успокоят - "To the End" ще отговори и на най-високите ви очаквания! Дори отварящият му инструментал "The Frozen Few" не е поредното скучно пауър метъл интро, а постепенно разгръщаща се композиция, преминаваща в заглавното парче "To the End". То избухва с много енергия, мелодични куплети и 90-секундно (!) китарно соло. Докато още сте в шок от ударното начало, идва и епичният сингъл "The Things We Believe In". Химноподобният му припев се запомня моментално и със сигурност ще бъде неразделна част от бъдещите турнета на групата. Съдейки по видеото към песента пък разбираме, че Orden Ogan са имали и време да поиграят Fallout и/или Metro 2033 ;-) Но оставяме бъзика настрана и продължаваме нататък, където ни очакват още скоростни тракове като "Land of the Dead", "Till the Stars Cry Out", и двукасовите пауър метъл резачки "Dying Paradise" и "Mystic Symphony". Последната вече отдавна е позната на по-запалените фенове, но групата чак сега я записа официално. И по-добре, защото "Mystic Symphony" е истинска пауър метъл бомба и е едно от най-добрите парчета не само в албума, а и в жанра за тази година! За да не се уморите от скорост и куфеене обаче, темпото резонно пада в баладата "The Ice Kings", прогресарската "This World of Ice" и грандиозната "Angels War", чийто мощен насечен риф и епичен припев ще ви накарат да настръхнете. Невероятен опус, след който идва и затварящата балада "Take This Light".
След като изтекат последните секунди на този албум, ще е добре да останете на тишина за момент, за да осъзнаете чутото. Ще ви се струва, че реалността е изкривена, че навън вие мразовит вятър и че в небето над вас се води война. Постойте така докато реалността ви задърпа за ръкава и си пуснете "To the End" отново. Вече ще сте разбрали, че "епичен" е подходяща дума за всяко от парчетата в него и че ще има какво да слушате многократно в идващата студена и вечно изненадана от снега българска зима.
+ + + + +
Епичен, бомбастичен, мелодичен, тежък, стегнат, енергичен, разнообразен, завладяващ албум!
Най-бързата, най-тежка, най-мелодична и определено най-успешна творба на групата досега.
Много химноподобни и запомнящи се горови припеви и вокални хармонии.
Две от най-добрите песни в жанра за цялата 2012-та се намират именно тук.
Най-бързата, най-тежка, най-мелодична и определено най-успешна творба на групата досега.
Много химноподобни и запомнящи се горови припеви и вокални хармонии.
Две от най-добрите песни в жанра за цялата 2012-та се намират именно тук.
- - - - -
Знаех, че няма как да харесам всички песни, но така и не си промених мнението за 1-2 пълнежни трака...
Подходящо за фенове на:
Blind Guardian, Sabaton, Running Wild, Rhapsody, Van Canto и др.
Автор: Testset
-=9/10=-
Групата не е от Швеция , а от Германия ! Иначе предните два албума са много яки !
Този ще се чуе скоро
Много благодаря за поправката! Знам откъде са, ама.. тъпи грешки, какво да се прави :-( Мерси отново!
Не бях слушал групата, като цяло ми харесаха, мммм да и за Фелаута и за Метрото сте прави, но на клипа му липсва бруталността на двете....
ahileas