Държава...: САЩ
Лейбъл....: Steamhammer/SPV
Смяната на вокалист в доказана група почти винаги се приема на нож от феновете. Недоизказан факт е обаче, че Kamelot бяха започнали да звучат еднообразно в последно време и макар да издадоха безспорно добри албуми през 2007-ма и 2010-та, групата бе напът да изпадне в стагнация. Може би точно затова Рой Кан бе заменен с харизматичния швед Томи Каревик, който наля така необходимата свежа кръв във вените на Kamelot. Резултатът е повече от показателен - "Silverthorn" е най-свежият и запомнящ се албум, който Kamelot някога са правили.
"Silverthorn" е нещо повече от пореден албум за Kamelot. Той залага на могъщи оркестрации, мощен саунд и на хиляди малки, но важни детайли, които се събират и си пасват перфектно, за да създадат едно завършено великолепие. Именно детайли като китарно-клавишното надсвирване и перкусиите в "Ashes To Ashes", хоровете в епичната "Veritas", тежките модерни рифове в "My Confession" и електрониката в "Silverthorn" издигат целия албум на ново, изключително високо ниво. Други важни "детайли" са и гост-музикантите в творбата. Сред тях блестят най-вече имената на красивите вокалистки Елиз Рид (Amaranthe) и Алиса Уайт-Глаз (The Agonist), които се включват заедно в песни като сингъла "Sacrimony" и поотделно в "Falling Like the Fahrenheit", "Veritas" и "Prodigal Son". Не бива да оставяме неспоменати и страхотните включвания на женския струнен квартет Eklipse, както и на продуцента Михаел Роденберг, участващ с някои допълнителни оркестрации.
Клише ще е да кажа, че Kamelot са надминали себе си във всяко отношение, но така и не открих недостатъци в "Silverthorn". А когато дори професионален хейтър като мен не може да открие недостатък на нещо, значи то наистина си заслужава. Честно, дори ми се иска да кажа нещо обективно срещу "Silverthorn", за да не изглеждам пристрастен (вярвайте ми, далеч не съм фенбой), но освен субективните ми възгледи за баладите в него, нищо друго не ми идва на ума. Томи пее страхотно, оркестрациите са на ниво "Холивуд", китарите на Томас са по-тежки от всякога, а в композиционно отношение никога не съм чувал по-добри и запомнящи се идеи от тази група. Остава само да си купя това чудо, за да бъде кефът наистина пълен. Така де, като ще е гарга, да е рошава... и като ще е рошава, да е кацнала върху сресана мадама. Друго си е.
"Silverthorn" е нещо повече от пореден албум за Kamelot. Той залага на могъщи оркестрации, мощен саунд и на хиляди малки, но важни детайли, които се събират и си пасват перфектно, за да създадат едно завършено великолепие. Именно детайли като китарно-клавишното надсвирване и перкусиите в "Ashes To Ashes", хоровете в епичната "Veritas", тежките модерни рифове в "My Confession" и електрониката в "Silverthorn" издигат целия албум на ново, изключително високо ниво. Други важни "детайли" са и гост-музикантите в творбата. Сред тях блестят най-вече имената на красивите вокалистки Елиз Рид (Amaranthe) и Алиса Уайт-Глаз (The Agonist), които се включват заедно в песни като сингъла "Sacrimony" и поотделно в "Falling Like the Fahrenheit", "Veritas" и "Prodigal Son". Не бива да оставяме неспоменати и страхотните включвания на женския струнен квартет Eklipse, както и на продуцента Михаел Роденберг, участващ с някои допълнителни оркестрации.
Клише ще е да кажа, че Kamelot са надминали себе си във всяко отношение, но така и не открих недостатъци в "Silverthorn". А когато дори професионален хейтър като мен не може да открие недостатък на нещо, значи то наистина си заслужава. Честно, дори ми се иска да кажа нещо обективно срещу "Silverthorn", за да не изглеждам пристрастен (вярвайте ми, далеч не съм фенбой), но освен субективните ми възгледи за баладите в него, нищо друго не ми идва на ума. Томи пее страхотно, оркестрациите са на ниво "Холивуд", китарите на Томас са по-тежки от всякога, а в композиционно отношение никога не съм чувал по-добри и запомнящи се идеи от тази група. Остава само да си купя това чудо, за да бъде кефът наистина пълен. Така де, като ще е гарга, да е рошава... и като ще е рошава, да е кацнала върху сресана мадама. Друго си е.
+ + + + +
Новата ера за Kamelot започва с един магичен, мелодичен и концептуален шедьовър!
Томи Каревик не само се "врязва" идеално в музиката на Kamelot, но добавя и свой личен отпечатък.
Композиционно майсторство, оркестрално великолепие и страшно свеж нов старт.
Слаби парчета няма, поне ако гледаме обективно.
Томи Каревик не само се "врязва" идеално в музиката на Kamelot, но добавя и свой личен отпечатък.
Композиционно майсторство, оркестрално великолепие и страшно свеж нов старт.
Слаби парчета няма, поне ако гледаме обективно.
- - - - -
На места малко си личи, че вокалите на Томи са записани малко пришпорено и в борба с времето.
Подходящо за фенове на:
Sonata Arctica, Serenity, Stratovarius, Epica, Nightwish и др.
Автор: Testset
-=9/10=-
0 Response for the "Kamelot - 2012 - Silverthorn"
Публикуване на коментар