Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Към американската метълкор и пост-хардкор сцена валят постоянни обвинения, че бандите на нея звучат прекалено идентично или прекалено "поп", както и че огромната им бройка прекалено бързо изчерпва идеите в тези жанрове. Тези твърдения не са никак неоснователни, затова човек трябва да слуша внимателно, за да разгриничи добрите банди от плявата. По наши земи обаче няма на кой да разчитате да направи това разграничение (освен на своите лични виждания), затова ние се опитваме за пореден път, представяйки ви едноимененния, трети поред албум на една от най-бързо узрелите и интересни банди на модерната американска екстремна сцена днес - In Fear And Faith.
Музиката на IFAF представлява смесица от метълкор, пост-хардкор и "пиано-рок", украсенa с много кийборди и симфо-елементи. Пианото е основен елемент в музиката на момчетата, като за разлика от много други техни колеги, IFAF си имат пианист (който е и китарист), което веднага си личи по професионално композираните симфо-партии. Именно пианото е "виновник" за мрачната и епична атмосфера в албума, като за него е отделен и цял инструментален трак, озаглавен "Enigmatic". Преди това обаче трябва(ше) да споменем отварящата "The Calm Before Reform", в който участва и Дейв Стивънс от We Came As Romans. В нея става ясно, че ни очаква един много епичен, мелодичен и най-вече музикантски (да не се бърка с техничен!) албум. Песента е показателна за цялостното му звучене, но може да се каже и че е най-добрата в него, редом с другия сингъл "A Creeping Dose", който завършва с могъщ електронизиран брейкдаун. Атмосферата във всички песни остава мрачна и леко апокалиптична, текстовете са сериозни и дълбоки, а вокалите на Скот Барнс варират от здрави метълкор крясъци до поп-ориентирано пеене. Последният тип вокали не са ми любими, но в случая никак не ми пречат. A aко някой намира този тип пеене за дрaзнeщ, дoсaдeн или нещо от сорта, значи надали пост-хардкорът изобщо е неговият стил. И все пак, дори на мен ми направи впечатление, че чистите вокали са с голямо предимство пред екстремните. Скот се справя и с двата вида по изключителен начин, но особено към края везните натежават в посока "чисто пеене", където баладата "Last Man Stranded" и "It All Comes Out (On the Way Down)" почти прекрачват границите на "лекото". В епичния симфо-завършек "Self-Fulfilling Prophecy" пък почти изобщо няма екстремни вокали, но за сметка на тях има наистина величествени оркестрации.
Предполагам, че резонно се чудите "с какво IFAF са по-различни от стотиците други такива групи". Отговорът е многостранен и субективен, но за мен IFAF се различават най-напред по начина си на композиране. В този си албум, групата не признава стиловите ограничения и "закони", а прави нещо различно, свое и следователно - моментално разпознаваемо. Пианото в основата, адекватните оркестрации, епичното усещане, мрачната атмосфера и магнетичният контраст между тежкия инструментал и чистите вокали на Скот правят "In Fear And Faith" един от най-музикантските и най-добри пост-хардкор албуми, излизали тази година. Албумът, разбира се, ще поеме и доста (субективни) критики, но те ще идват предимно от хора, които или не харесват, или директно отричат групата, жанра и дори лейбъла. Ако не сте сред тях и не ви притеснява "какво биха казали другите", IFAF спокойно могат да се задържат на плейъра ви за сериозен период от време.
Музиката на IFAF представлява смесица от метълкор, пост-хардкор и "пиано-рок", украсенa с много кийборди и симфо-елементи. Пианото е основен елемент в музиката на момчетата, като за разлика от много други техни колеги, IFAF си имат пианист (който е и китарист), което веднага си личи по професионално композираните симфо-партии. Именно пианото е "виновник" за мрачната и епична атмосфера в албума, като за него е отделен и цял инструментален трак, озаглавен "Enigmatic". Преди това обаче трябва(ше) да споменем отварящата "The Calm Before Reform", в който участва и Дейв Стивънс от We Came As Romans. В нея става ясно, че ни очаква един много епичен, мелодичен и най-вече музикантски (да не се бърка с техничен!) албум. Песента е показателна за цялостното му звучене, но може да се каже и че е най-добрата в него, редом с другия сингъл "A Creeping Dose", който завършва с могъщ електронизиран брейкдаун. Атмосферата във всички песни остава мрачна и леко апокалиптична, текстовете са сериозни и дълбоки, а вокалите на Скот Барнс варират от здрави метълкор крясъци до поп-ориентирано пеене. Последният тип вокали не са ми любими, но в случая никак не ми пречат. A aко някой намира този тип пеене за дрaзнeщ, дoсaдeн или нещо от сорта, значи надали пост-хардкорът изобщо е неговият стил. И все пак, дори на мен ми направи впечатление, че чистите вокали са с голямо предимство пред екстремните. Скот се справя и с двата вида по изключителен начин, но особено към края везните натежават в посока "чисто пеене", където баладата "Last Man Stranded" и "It All Comes Out (On the Way Down)" почти прекрачват границите на "лекото". В епичния симфо-завършек "Self-Fulfilling Prophecy" пък почти изобщо няма екстремни вокали, но за сметка на тях има наистина величествени оркестрации.
Предполагам, че резонно се чудите "с какво IFAF са по-различни от стотиците други такива групи". Отговорът е многостранен и субективен, но за мен IFAF се различават най-напред по начина си на композиране. В този си албум, групата не признава стиловите ограничения и "закони", а прави нещо различно, свое и следователно - моментално разпознаваемо. Пианото в основата, адекватните оркестрации, епичното усещане, мрачната атмосфера и магнетичният контраст между тежкия инструментал и чистите вокали на Скот правят "In Fear And Faith" един от най-музикантските и най-добри пост-хардкор албуми, излизали тази година. Албумът, разбира се, ще поеме и доста (субективни) критики, но те ще идват предимно от хора, които или не харесват, или директно отричат групата, жанра и дори лейбъла. Ако не сте сред тях и не ви притеснява "какво биха казали другите", IFAF спокойно могат да се задържат на плейъра ви за сериозен период от време.
+ + + + +
Музикантски, изпипан и изключително професионално композиран пост-хардкор албум.
Собствено, разпознаваемо звучене, освободеност, емоция и сила във (почти) всяка песен.
Тежък саунд, допълнен от епични оркестрации, много пиано и много забиващи се директно в мозъка припеви.
Самият начин на изпяване е някак различен и грабващ ухото.
Собствено, разпознаваемо звучене, освободеност, емоция и сила във (почти) всяка песен.
Тежък саунд, допълнен от епични оркестрации, много пиано и много забиващи се директно в мозъка припеви.
Самият начин на изпяване е някак различен и грабващ ухото.
- - - - -
Феновете на екстремната музика може да имат проблем с чистото пеене на Скот.
Наистина можеше и трябваше да има малко повече екстремни вокали.
Наистина можеше и трябваше да има малко повече екстремни вокали.
Подходящо за фенове на:
Of Mice & Men, Woe Is Me, Hands Like Houses, WCAR и др.
Автор: Testset
-=8/10=-
Готин е албума, единствено не ми хареса, че преобладават повече чистите от колкото "екстремните" вокали, ама поне чистите са на високо ниво!
П.П Да попитам да очаквам ли интервю за новия албум на "MIW" , пуснали са 1 сингъл който пръска, сигурно ще е обещаващ новия им албум :Д
Щом си го чул, явно е изтекъл? А аз тъкмо се радвах, че имам промо и изпреварвам събитията, ха :D
Но да, и аз чух новата на Motionless In White и доста се изненадах. Трябва пак да хвърля едно ухо на предния им албум, защото там не помня да са били чак толкова тежки.
И за интервю не знам, но ревю е много възможно да има ^^
така де.. :Д. Иначе албума на IFAF го има изтекъл даже е CD-RIP :D. Иначе MIW гледам са пуснали 50сек.. промо и на друга песен освен "Devil's Night" .