Държава...: Германия
Лейбъл....: NoCut Records
Нюхът ми за NDH банди никога не греши. Още преди 3 години чух Unzucht за пръв път и бях сигурен, че в тази група има бъдеще. Познах ли? Познах. Групата постепенно се издигна от ъндърграунда и започна да прави концерти с по-популярни банди като Stahlmann, Mono Inc. и дори Eisbrecher. Още по-интересното за мен е, че аз, в не чак толкова сполучливите си опити да правя индъстриъл метъл, се стремя да докарам горе-долу звученето, което вече докарват Unzucht. Стига се дoтам, че дори с тях сподeляме eдин и cъщи риф от песента "Allein" (но пък надали сa чyвали стaрата ми бaндa, така че по-скоро мислим еднакво). Но стига, че го обърнaх на дневник.
Време е да поясня, че "Todsünde 8" е дебют. А първата приятна изненада, която открих в него беше, че са "изрязани" всички колебливи песни на групата, пръснати из досегашните им EP-та и е оставен само "каймакът". В най-общи линии, ще разберете дали ще харесате албума още от първата песен в него - "Allein". Ясни, силни, опростени и неспирни електронни лийдове, ниско настроени тежки китари, плътни барабани и специфични готик рок вокали - това ви очаква в почти целия "Todsünde 8". В тази графа попадат още отдавна познатата "Engel Der Vernichtung", напрегнатата "Das Belgische Inferno", бавната и мачкаща "Auf Sturm", едноименната "Unzucht", среднотемповата "Der Letzte Tanz", мелодичният сингъл "Deine Zeit Läuft Ab", кратката "Ungesicht" и типично NDH-ската "Schwarzes Blut". До тях се открояват баладата "Während Wir Uns Verlieren", предимно електронната "Meine Liebe", готик рокерската "Todsünde 8" и мрачната затваряща "Wie Alles Anfing". Изненадващо, въпреки сравнително сходните подходи при писането на песните, така и не ми се появи усещането за еднообразие, което, признавам, очаквах да ме застигне при тази солидна дължина на албума.
Съмнявам се, че Unzucht ще взривят световната сцена от раз, но не може да им се отрече, че правят музиката си с много хъс и желание, вместо с мисълта какво "трябва" и "не трябва" да се прави (виж интервюто ни с Drop по този повод). Точно затова "Todsünde 8" звучи толкова свежо, искрено, опростено и... неангажиращо. Ако и вие като мен не очаквате разчупени ритми, криви тоналности и виртуозни китари, но все пак се интересувате от NDH сцената - то няма да е никак зле да хвърлите едно ухо на Unzucht след 21 септември.
Време е да поясня, че "Todsünde 8" е дебют. А първата приятна изненада, която открих в него беше, че са "изрязани" всички колебливи песни на групата, пръснати из досегашните им EP-та и е оставен само "каймакът". В най-общи линии, ще разберете дали ще харесате албума още от първата песен в него - "Allein". Ясни, силни, опростени и неспирни електронни лийдове, ниско настроени тежки китари, плътни барабани и специфични готик рок вокали - това ви очаква в почти целия "Todsünde 8". В тази графа попадат още отдавна познатата "Engel Der Vernichtung", напрегнатата "Das Belgische Inferno", бавната и мачкаща "Auf Sturm", едноименната "Unzucht", среднотемповата "Der Letzte Tanz", мелодичният сингъл "Deine Zeit Läuft Ab", кратката "Ungesicht" и типично NDH-ската "Schwarzes Blut". До тях се открояват баладата "Während Wir Uns Verlieren", предимно електронната "Meine Liebe", готик рокерската "Todsünde 8" и мрачната затваряща "Wie Alles Anfing". Изненадващо, въпреки сравнително сходните подходи при писането на песните, така и не ми се появи усещането за еднообразие, което, признавам, очаквах да ме застигне при тази солидна дължина на албума.
Съмнявам се, че Unzucht ще взривят световната сцена от раз, но не може да им се отрече, че правят музиката си с много хъс и желание, вместо с мисълта какво "трябва" и "не трябва" да се прави (виж интервюто ни с Drop по този повод). Точно затова "Todsünde 8" звучи толкова свежо, искрено, опростено и... неангажиращо. Ако и вие като мен не очаквате разчупени ритми, криви тоналности и виртуозни китари, но все пак се интересувате от NDH сцената - то няма да е никак зле да хвърлите едно ухо на Unzucht след 21 септември.
+ + + + +
Свежо, опростено и същевременно солидно звучене.
Тежки китари, много електроника и плътни барабани.
Пичовете свирят каквото им се свири, без да се съобразяват какво "трябва" или "не трябва".
Тежки китари, много електроника и плътни барабани.
Пичовете свирят каквото им се свири, без да се съобразяват какво "трябва" или "не трябва".
- - - - -
Макар и да не можем да говорим за еднообразие, някои песни звучат по сходен начин.
Ако беше с 1-2 идеи по тежък, този албум щеше доста повече да ми се хареса.
Ако беше с 1-2 идеи по тежък, този албум щеше доста повече да ми се хареса.
Подходящо за фенове на:
Stahlmann, Staubkind, Treibhaus, LOTL, Testset (xexe!) и др.
Автор: Testset
-=7/10=-
Безкрайно уваважам този сайт за това, че ме отваря за такива групи. Преди 2-3 години разбрах какво е "NDH" и се запалих сериозно и е цяло чудо, че ви има, за да разбирам от вас за още и още германски групи. Вече нямам търпение да чуя и тази! Благодаря ви!
[R.B.]