Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Napalm Records
Започвам сериозно да се замислям дали семейство Крул не правят тайна конспирация, чрез която да съсипят всичките си досегашни фенове от скука. Atrocity не са правили читав албум от 2004-та насам, Leaves' Eyes ме оставят с противоречиви впечатления, а болезнено скучния солов албум "Skintight" на Лив ме кара да плача 3 денонощия в ъгъла на мазето ми. Затова сега се заредих с очаквания, пилешко бонфиле и протеинови шейкове, за да имам сили да издържа дори нещо по-лошо от "Skintight". С дълбока въздишка открих, че Лив си е взела поуките и "Libertine" звучи далеч по-адекватно. Но честно казано, това не е някакъв голям комплимент...
В този албум няма нищо. Или хайде, почти нищо. Ако скуката от слушането не беше толкова хипнотизираща, може би нямаше да издържа да дослушам "Libertine" докрай, но все пак с много самоувещания го изслушах още веднъж, да не би нещо да съм изпуснал. След като за втори път едва не заспах на интродукцията, започнах с изводите. Първо - една от трите читави песни в този албум е "Solve Me", която някак ми напомни за нещата на Theatre of Tragedy от периода на "Machine". Втората добра песен е "Vanilla Skin Delight", в която голяма доза свежест внасят страхотните гост-вокали на талантливия германски певец Тобиас Регнер. Самата песен е крайно интересна и разнообразна на фона на останалите, така че смело мога да я определя и за най-добрата в албума. Третата добра е заглавната "Libertine", която обаче звучи малко като отхвърлен b-side на Leaves' Eyes. Оттук нататък започва мъката. "Silence", "Panic", "Love Crime", "Meet Me In the Red Sky" и "The Man With the Child In His Eyes" са балади в горе-долу еднакво темпо, като три от тях са почти напълно идентични пиано балади. Ако ми ги пуснете в разбъркан ред - и с пистолет в главата няма да различа коя коя е. Но това не е всичко! Ако не спрете да слушате след първите 15 минути, ще стигнете до трогателно жалкия сингъл "Paris Paris", след който някак внезапно в мен умря всякаква надежда да харесам "Libertine". Вече не ми пукаше, че има някакви крънчи китари, соло или каквото и да е. В клюмналата ми настрани глава кънтеше малоумния припев на песента, а една скромна лига си пропавяше бавно път към рамото ми. След като и кучето на съседа започна жално да вие, сякаш молейки ме да спра с това мъчение, намалих колоните, дочаках нетърпеливо края на албума, останах на тишина и въздъхнах тежко. Имах нужда от почивка.
Краят не беше лесен, защото в затварящата "The Man With the Child In His Eyes" ми се стори, че Лив пее с глас като скърцаща люлка. Наистина неприятен момент, за който не искам да си спомням. Встрани от 2-3 песни, които с малко компромиси харесах, всичко останало ми се стори адски скучно. И така, вече ми беше ясно, че не харесвам този албум и соловата кариера на Лив. Остана ми да се чудя - за каква публика всъщност е предназначен този албум? И аз ли съм предубеден, или наистина "Libertine" е чак толкова скучен и неприятен? Но самият факт, че не исках да си го пусна пак, беше достатъчно красноречив за мен. Замислих се отново - може би има някакво послание или скртио "ключе", което да направи албума по-интересен? Но какво значение би имало това, щом най-важното, а именно музиката, далеч не си струва 22-та лева?
В този албум няма нищо. Или хайде, почти нищо. Ако скуката от слушането не беше толкова хипнотизираща, може би нямаше да издържа да дослушам "Libertine" докрай, но все пак с много самоувещания го изслушах още веднъж, да не би нещо да съм изпуснал. След като за втори път едва не заспах на интродукцията, започнах с изводите. Първо - една от трите читави песни в този албум е "Solve Me", която някак ми напомни за нещата на Theatre of Tragedy от периода на "Machine". Втората добра песен е "Vanilla Skin Delight", в която голяма доза свежест внасят страхотните гост-вокали на талантливия германски певец Тобиас Регнер. Самата песен е крайно интересна и разнообразна на фона на останалите, така че смело мога да я определя и за най-добрата в албума. Третата добра е заглавната "Libertine", която обаче звучи малко като отхвърлен b-side на Leaves' Eyes. Оттук нататък започва мъката. "Silence", "Panic", "Love Crime", "Meet Me In the Red Sky" и "The Man With the Child In His Eyes" са балади в горе-долу еднакво темпо, като три от тях са почти напълно идентични пиано балади. Ако ми ги пуснете в разбъркан ред - и с пистолет в главата няма да различа коя коя е. Но това не е всичко! Ако не спрете да слушате след първите 15 минути, ще стигнете до трогателно жалкия сингъл "Paris Paris", след който някак внезапно в мен умря всякаква надежда да харесам "Libertine". Вече не ми пукаше, че има някакви крънчи китари, соло или каквото и да е. В клюмналата ми настрани глава кънтеше малоумния припев на песента, а една скромна лига си пропавяше бавно път към рамото ми. След като и кучето на съседа започна жално да вие, сякаш молейки ме да спра с това мъчение, намалих колоните, дочаках нетърпеливо края на албума, останах на тишина и въздъхнах тежко. Имах нужда от почивка.
Краят не беше лесен, защото в затварящата "The Man With the Child In His Eyes" ми се стори, че Лив пее с глас като скърцаща люлка. Наистина неприятен момент, за който не искам да си спомням. Встрани от 2-3 песни, които с малко компромиси харесах, всичко останало ми се стори адски скучно. И така, вече ми беше ясно, че не харесвам този албум и соловата кариера на Лив. Остана ми да се чудя - за каква публика всъщност е предназначен този албум? И аз ли съм предубеден, или наистина "Libertine" е чак толкова скучен и неприятен? Но самият факт, че не исках да си го пусна пак, беше достатъчно красноречив за мен. Замислих се отново - може би има някакво послание или скртио "ключе", което да направи албума по-интересен? Но какво значение би имало това, щом най-важното, а именно музиката, далеч не си струва 22-та лева?
+ + + + +
"Vanilla Skin Delight" и още 1-2 песни се открояват много приятно в албума.
Феновете на софт рока, баладите и женските вокали ще останат далеч по-доволни от мен.
Тук-там леко напомня за годините на Лив в Theatre of Tragedy.
Феновете на софт рока, баладите и женските вокали ще останат далеч по-доволни от мен.
Тук-там леко напомня за годините на Лив в Theatre of Tragedy.
- - - - -
Сърцераздирателно отегчителна творба, в която просто няма какво да чуеш.
Не е ясно към каква точно аудитория е насочена тази музика.
Рядко се среща толкова депресиращо скучна музика.
Не е ясно към каква точно аудитория е насочена тази музика.
Рядко се среща толкова депресиращо скучна музика.
Подходящо за фенове на:
Theatre of Tragedy, Leaves' Eyes, Indica, Косара Марчинкова и др.
Автор: Undepth
-=2.5/10=-
Лив Кристине за мен винаги е била адски некадърна певица.Прави абсолютно скучни и лигави поп песни,а и да не забравяме,че в някои клипове на ТОТ се кълчеше повече и от Андреа!:Д Тя беше причината да не понасям ТОТ,тя е причината да не понасям и Leaves Eyes и да подхождам с огрооомни резерви към всяка песен на Atrocity,в която участва.Искрено се радвам,че я изгониха от ТОТ(само съжалявам,че не го направиха по-рано-така тази група щеше да е издала повече от 2 добри албума преди разпадането си).И не,не смятам,че за една група е срамно да има жена вокал-просто такива примадони оставят хората с погрешно впечатление за всички групи,в които участват жени.А,и моля оправете си таговете-и вие,и аз знаем добре,че Лив Кристине никога не е имала нищо общо нито с метъла,нито с готика,колкото и да е парадирала,че има!Така де,с нея ТОТ бяха имитация на метъл(и то много неуспешна),а Leaves Eyes мисля,че дори и тя съзнава,че са само жалко подобие на симфоничен рок.
Едно не разбирам-като е толкова скучен този албум и щом Лив Кристине "съсипва феновете си от скука"(ваши думи),на кого му е притрябвало това ревю и защо изтривате коментарите на хората,когато казват,че въпросната госпожа е некадърна,дори за поп певица(сериозно ви питам)?Ограничаването на чуждото мнение няма да направи албума по-хубав.И не смятам,че съм казал нещо чак толкова обидно или невярно-ако исках,можех да напиша и това,което много хора(мои познати и членове на международни сайтове,дори и фенове на ТОТ)казват за това къде Рохони я е "намерил",но не го направих(защото няма връзка с темата),но вие ме принудихте да го направя с изтриването на коментара.Разбирам само,че при вас свобода на словото няма(в същото време някои от вашите ревюиращи си позволяват груб и непристоен език по отношение на изпълнителите).Това ако не е двоен стандарт,не знам кое е.Хубаво,разбирам,че идеята ви е да пишете предимно за по-нови групи(макар че в метъл културата качественото по принцип се цени много по-дълго отколкото в поп културата и в този смисъл една група,която имаче повече от 10 години зад гърба си не се отписва като "пенсионерска",за да отстъпи място на следващата "обежаваща свежа банда",докато същото не случи и с нея,само защото членовете й са вече над 3О и са считани за "някакви старци").При толкова много качествен метъл,който излиза в последните години като албуми на утвърдени имена с над 20 години кариера,на групи,които в последните години станаха синоним на качество в различни жанрове и толкова много обещаващи дебюти,при вас ревютата да са за някакви примадони,емота и индъстриъли,които са на светлинни години от рока(да не говорим за метъла),и това да се изтъква като нещо качествено и актуално си е живо престъпление!Това е последния път,в който посещавам сайта ви-просто исках да ви напиша това(макар че съм сигурен,че точно след 30 секунди ще го изтриете,понеже не ви отърва,защото истината боли).Пък знае ли човек-може някой попаднал на това ревю и на коментара ми,докато още не сте го изтрили,да разбере що за сайт сте и бързо да се опомни,натискайки Х горе вдясно на страницата.Оревоар!:Д
В момента един-единствен човек има достъп до администрацията на сайта и това съм аз. Бях навън, когато получих известие за първия ти коментар и го прочетох и пак бях навън, когато получих известие за този ти коментар, след което дълго се чудих как така ти е изтрит първия коментар. Аз не съм го трил, явно проблемът е някъде другаде. Нямам навика да трия каквито и да е коментари, освен малоумните (какъвто предния ти определено не беше).
Къде ти, даже имам копие в мейла, ако позволиш да те цитирам:
"Лив Кристине за мен винаги е била адски некадърна певица.Прави абсолютно скучни и лигави поп песни,а и да не забравяме,че в някои клипове на ТОТ се кълчеше повече и от Андреа!:Д Тя беше причината да не понасям ТОТ,тя е причината да не понасям и Leaves Eyes и да подхождам с огрооомни резерви към всяка песен на Atrocity,в която участва.Искрено се радвам,че я изгониха от ТОТ(само съжалявам,че не го направиха по-рано-така тази група щеше да е издала повече от 2 добри албума преди разпадането си).И не,не смятам,че за една група е срамно да има жена вокал-просто такива примадони оставят хората с погрешно впечатление за всички групи,в които участват жени.А,и моля оправете си таговете-и вие,и аз знаем добре,че Лив Кристине никога не е имала нищо общо нито с метъла,нито с готика,колкото и да е парадирала,че има!Така де,с нея ТОТ бяха имитация на метъл(и то много неуспешна),а Leaves Eyes мисля,че дори и тя съзнава,че са само жалко подобие на симфоничен рок."
Както виждаш, нямам проблем със съдържанието на коментара ти. Коментари НЕ СА трити от месеци насам. Правото на мнение винаги се уважава, стига да не преминава границите на добрия тон. Няма причина да ти трия предния коментар и все още не знам защо наистина го няма.
Бих ти се извинил дори, ако грешката беше в мен, но просто не е. Ще потърся дали не е имало подобен проблем в други сайтове, базирани на Блогър, защото подозирам, че е от това.
Колкото до твоето мнение - приемам го и ти махам учтиво за довиждане, защото щом мислиш така, очевидно това никога не е бил сайтът за теб. Благодаря ти за отделеното време.
Поздрави,
- Testset
Току що изслушах албума и смея да твърдя, че съм съгласен с главното ревю ДОНЯКЪДЕ!
Аз също мисля, че семейство Крул са едни добри бизнесмени с тайна агенда срещу собствените им фенове и много ми приличат на Марчело и Таря. Голяма любов и още по-дълбоки джобове, които трябва да се пълнят. Никой не иска да знае колко много се обичат и не е нужно в Libertine всяка песен да е на тема любов и да се усеща сякаш е писана за г-н Крул. ИСКАМЕ МУЗИКА, а не любовни послания под формата на песни. И като говорим за музика имаше няколко трака, които бяха сполучливи и поради тази причина моята оценка е 4/10, но ако за в бъдеще Лив продължава така оценката ще падне до 0.
ХАХАХАХАХ! КОСАРА МАРЧИНКОВА БРАТ!!!!!! Луди сте, ей ;)