Държава...: Германия
Лейбъл....: Hall of Sermon
Навярно ви се е случвало да се заредите с огромна доза очакване към даден албум и да се питате дали този път ще е "супер яко" или "разочароващо скучно". Е, в случая моето голямо очакване бе щедро равъзнаградено. Lacrimosa не е от групите, от които може да се очакват сериозни катаклизми в албумите им, но от друга страна, за освежаването на вече изградено музикално статукво, обикновено е необходимо да бъдат открити и приложени някои различни елементи.
Началото беше поставено още в предния албум с "I Lost My Star In Krasnodar", който се оказа и основата на търсената свежест. Затова и сега смятам, че целият нов "Revolution" е изграден върху онази основа - клавесин, обогатен от пиано и акустични китарни мелодии, прииждащи и изчезващи във всяка композиция. Тук влагам целия смисъл на думата "композиции", защото в този албум говорим за истинско композиране, граничещо с това в класическата музика. Може би ако Тило беше роден 400 години по-рано, днес щяхме да го гледаме в учебниците по музика. Това се усеща още в първата мачкаща мелодия на "Irgendein Arsch Ist Immer Unterwegs", където става ясно, че шегите с този албум няма да ги бъде, пък и същността на тази банда никога не ги е позволявала. Повярвайте ми, слушам тази група от края на 94-та и въпреки, че имат толкова много години и толкова много албуми зад гърба си, по никакъв начин не са загубили от черно-белия си блясък.
Колкото и да е странно, този албум звучи твърде жизнено. Дали е заради участието на Миле Петроца от Kreator (чието участие надуших във "Verloren", защото някак ми напомни на Kreator-ския "Renewal", бел. ред.; Testset) и Щефан Шварцман от Accept зад барабаните - не знам. Знам обаче, че съотношението между раздвижени и патетично настроени песни е около 70/30 в полза на първите. "Refugium" и "Weil Du Hilfe Brauchstе" са част от малкия процент, като с тях настъпва успокението. Те са нещо като въведение към голямата симфония, но точно там нещо ми скръцна. 20 пъти слушах "Rote Sinfonie" и така и не ме грабна. Късно осъзнах какво й липсва - гласът на Анне Нурми, разбира се. Като изключим "If the World Stood Still a Day" и съвсем задочно "Revolution", оттам нататък гласът й не се чува. Е, явно така са решили - нали за търсене на нещо по-различно говорехме?
Като за финал бих казал, че албумът спокойно можеше да носи и името "Evolution". Сигурен съм, че разочаровани фенове няма да има и ако не беше онази симфония, може би щях да дам и максимална оценка. Остава някой ден да ги видим и на живо... Така де, след толкова кръжане наоколо така и не успяха да кацнат на БГ територия, за сметка на Русия, разбира се. Но времето ще покаже.
Началото беше поставено още в предния албум с "I Lost My Star In Krasnodar", който се оказа и основата на търсената свежест. Затова и сега смятам, че целият нов "Revolution" е изграден върху онази основа - клавесин, обогатен от пиано и акустични китарни мелодии, прииждащи и изчезващи във всяка композиция. Тук влагам целия смисъл на думата "композиции", защото в този албум говорим за истинско композиране, граничещо с това в класическата музика. Може би ако Тило беше роден 400 години по-рано, днес щяхме да го гледаме в учебниците по музика. Това се усеща още в първата мачкаща мелодия на "Irgendein Arsch Ist Immer Unterwegs", където става ясно, че шегите с този албум няма да ги бъде, пък и същността на тази банда никога не ги е позволявала. Повярвайте ми, слушам тази група от края на 94-та и въпреки, че имат толкова много години и толкова много албуми зад гърба си, по никакъв начин не са загубили от черно-белия си блясък.
Колкото и да е странно, този албум звучи твърде жизнено. Дали е заради участието на Миле Петроца от Kreator (чието участие надуших във "Verloren", защото някак ми напомни на Kreator-ския "Renewal", бел. ред.; Testset) и Щефан Шварцман от Accept зад барабаните - не знам. Знам обаче, че съотношението между раздвижени и патетично настроени песни е около 70/30 в полза на първите. "Refugium" и "Weil Du Hilfe Brauchstе" са част от малкия процент, като с тях настъпва успокението. Те са нещо като въведение към голямата симфония, но точно там нещо ми скръцна. 20 пъти слушах "Rote Sinfonie" и така и не ме грабна. Късно осъзнах какво й липсва - гласът на Анне Нурми, разбира се. Като изключим "If the World Stood Still a Day" и съвсем задочно "Revolution", оттам нататък гласът й не се чува. Е, явно така са решили - нали за търсене на нещо по-различно говорехме?
Като за финал бих казал, че албумът спокойно можеше да носи и името "Evolution". Сигурен съм, че разочаровани фенове няма да има и ако не беше онази симфония, може би щях да дам и максимална оценка. Остава някой ден да ги видим и на живо... Така де, след толкова кръжане наоколо така и не успяха да кацнат на БГ територия, за сметка на Русия, разбира се. Но времето ще покаже.
+ + + + +
Lacrimosa звучат по-нахъсано и надъхано отвсякога.
Всички нови елементи са вкарани по чудесен начин!
Темпово завишен албум.
Страхотни мелодии, на фона на които се разказват "тъжни" истории.
Всички нови елементи са вкарани по чудесен начин!
Темпово завишен албум.
Страхотни мелодии, на фона на които се разказват "тъжни" истории.
- - - - -
Спокойно можеше "Rote Simfonie" да е много по-кратка.
Анне Нурми пее само в едно парче...
Анне Нурми пее само в едно парче...
Подходящо за фенове на:
Dreams of Sanity, Umbra Et Imago, Sopor Aeternus и др.
Автор: Nightice
-=9/10=-
Аз мислех, че полудявам щото ми се причуваше Миле и се сещах за Renewal. Двама луди сме вече хаххахахаах! Браво Nightice много добре, личи си че е писано от фен тука! Дано ги видим в БГ територия, да!