Държава...: САЩ
Лейбъл....: AFM/Victory
Макар Ill Niño офицално да са американска банда, в техните вени тече гореща латино кръв. За изминалото десетилетие, откакто издаде своя дебютен албум, групата претърпя доста промени, но не толкова в състава си, колкото в същността си. С годините Ill Niño плавно се отдалечиха от началното си "латино ню метъл" звучене и се насочиха към алтърнатив метъла. Така че ако още стоите с лъжливо "пресните" си впечатления от началото на века, че групата прави ню метъл в духа на P.O.D. (които олекнаха до нечувани низини напоследък) и Linkin Park, значи е време да чуете "Epidemia" и да опресните представите си. Днес горещите латиноси вече са пораснали, узрели и по-тежки от всякога.
"Epidemia" събира на едно място агресията и тежките китари на "Revolution" с модерното алтърнатив звучене на "Dead New World". Крайният резултат е най-тежкият албум на Ill Niño досега! С голямо количество перкусии, придаващи лек Soulfly-ски привкус и утроени дози метъл в композициите, Кристиан Мачадо и компания дават ясно да се разбере, че им е писнало да ги третират като "radio-friendly" банда. Екстремните вокали вече клонят към грухтене на някои места, особено в заглавната резачка "La Epidemia", която се очертава като най-тежката песен в целия албум (и в която гостива Франки от Emmure). "The Depression" пък е перфектният "opener", с който, сигурен съм, ударно ще започват и концертите на бандата на предстоящите им турнета. Още от тази песен ще разберете дали албумът ще ви хареса, защото тя е събрала в себе си всичко, което можете да чуете в "Epidemia" - тежки китари, мощно озвучени барабани (касите удрят с голяма сила, което винаги е приятно за ухото), сравнително опростени композиции и редуване на екстремни с чисти вокали, като чистите, очаквано, са малко повече. "The Depression" обаче не е единственият трак с хитов потенциал. Такъв притежават още разбиващата "Eva", мелодичната и украсена с акустични латино китари "Death Wants More" и донякъде "Demi-God". "Time Won't Save You" е друг интересен трак, който залъгващо започва като балада, но се разгръща в нещо много по-тежко и мрачно впоследствие. Беримбауто в "Invisible People" пък прибавя трайбъл екстравагантност в звученето. Единствено в "Forgive Me Father" сякаш липсва какъвто и да е заряд...
Получил се е един от онези албуми, които просто те кефят и не ти трябва научно обяснение за това. Не ти и дреме какво точно ще каже критиката за него. И все пак, аз имам някои забележки към "Epidemia" в посока "разнообразие", най-вече в припевите. Всички са мелодични и запомнящи се, но пеенето на Кристиан Мачадо в тях (с ефекта на многократното наслагване на гласа) сякаш се повтаря в няколко поредни песни. По тази или друга причина останах с усещането, че някои песни си приличат една с друга по прекалено много показатели. Друга голяма забележка мога да отправя и към силно намалените екстремни вокали, които на места се губят почти изцяло под инструментала. Въпреки всичко това, Ill Niño спокойно могат да ме приемат обратно във фенбазата си след този албум. Изслушах го с удоволствие, бързо започнах да си го припявам и останах с добри впечатления от фенска гледна точка. И добре, че тук оценяваме като фенове, а не като критици, защото определено има за какво да се заядем и тогава "Epidemia" щеше да получи поне единица по-малко.
"Epidemia" събира на едно място агресията и тежките китари на "Revolution" с модерното алтърнатив звучене на "Dead New World". Крайният резултат е най-тежкият албум на Ill Niño досега! С голямо количество перкусии, придаващи лек Soulfly-ски привкус и утроени дози метъл в композициите, Кристиан Мачадо и компания дават ясно да се разбере, че им е писнало да ги третират като "radio-friendly" банда. Екстремните вокали вече клонят към грухтене на някои места, особено в заглавната резачка "La Epidemia", която се очертава като най-тежката песен в целия албум (и в която гостива Франки от Emmure). "The Depression" пък е перфектният "opener", с който, сигурен съм, ударно ще започват и концертите на бандата на предстоящите им турнета. Още от тази песен ще разберете дали албумът ще ви хареса, защото тя е събрала в себе си всичко, което можете да чуете в "Epidemia" - тежки китари, мощно озвучени барабани (касите удрят с голяма сила, което винаги е приятно за ухото), сравнително опростени композиции и редуване на екстремни с чисти вокали, като чистите, очаквано, са малко повече. "The Depression" обаче не е единственият трак с хитов потенциал. Такъв притежават още разбиващата "Eva", мелодичната и украсена с акустични латино китари "Death Wants More" и донякъде "Demi-God". "Time Won't Save You" е друг интересен трак, който залъгващо започва като балада, но се разгръща в нещо много по-тежко и мрачно впоследствие. Беримбауто в "Invisible People" пък прибавя трайбъл екстравагантност в звученето. Единствено в "Forgive Me Father" сякаш липсва какъвто и да е заряд...
Получил се е един от онези албуми, които просто те кефят и не ти трябва научно обяснение за това. Не ти и дреме какво точно ще каже критиката за него. И все пак, аз имам някои забележки към "Epidemia" в посока "разнообразие", най-вече в припевите. Всички са мелодични и запомнящи се, но пеенето на Кристиан Мачадо в тях (с ефекта на многократното наслагване на гласа) сякаш се повтаря в няколко поредни песни. По тази или друга причина останах с усещането, че някои песни си приличат една с друга по прекалено много показатели. Друга голяма забележка мога да отправя и към силно намалените екстремни вокали, които на места се губят почти изцяло под инструментала. Въпреки всичко това, Ill Niño спокойно могат да ме приемат обратно във фенбазата си след този албум. Изслушах го с удоволствие, бързо започнах да си го припявам и останах с добри впечатления от фенска гледна точка. И добре, че тук оценяваме като фенове, а не като критици, защото определено има за какво да се заядем и тогава "Epidemia" щеше да получи поне единица по-малко.
+ + + + +
Склонен съм да смятам, че това е най-тежкият албум на групата досега.
Добре озвучен инструментал, в частност китари и барабани.
Няколко трака с голям хитов потенциал.
Екстремните вокали са на ново, осезаемо по-тежко ниво.
Много перкусии и трайбъл елементи, отличаващи групата подобаващо.
Добре озвучен инструментал, в частност китари и барабани.
Няколко трака с голям хитов потенциал.
Екстремните вокали са на ново, осезаемо по-тежко ниво.
Много перкусии и трайбъл елементи, отличаващи групата подобаващо.
- - - - -
Вокалите (най-вече екстремните) са прекалено тихи и на места се губят под инструментала.
Някои припеви (и дори цели песни) си приличат доста едни с други и сякаш се повтарят.
Някои припеви (и дори цели песни) си приличат доста едни с други и сякаш се повтарят.
Подходящо за фенове на:
Soulfly, Sevendust, P.O.D., Taproot, Mushroomhead, 5FDP и др.
Автор: Testset/Stahli
-=7.5/10=-
Ужасно е, когато песните(припевите..) са сякаш еднакви. Когато слушам цял албум едвам разграничавам песните, защото все пак всяка група си кара с един и същ стил през целия албум, пък като се повтарят..no way. И 5FDP не са в същия стил с Il Nino.
Не го мисли, определено ще има как да разграничаваш болшинството от песните още на първо слушане. Приликите са само в отделни тракове ;-)
Също така, ние не постваме просто "Similar Artists" или "In this genre", а "подходящо за фенове на" ;-) Повечето хора, за които знам, че слушат Ill Niño, слушат и 5FDP... и обратно.
Поздрави!
- ТМВ
Звучи интересно, само това с тихите вокали ме притеснява...
Линкът за The Depression праща на друго място.
Мерси, поправен е!