Държава...: САЩ
Лейбъл....: Tragic Hero
Everyone Dies In Utah далеч не е първата банда с дълго и учудващо име. Зад него обаче стоят факти - Юта е щатът с най-висока смъртност в САЩ. Момчетата обаче са живи и здрави (сигурно защото са от Тексас) и ни поднасят втория си студиен албум "Polarities". И макар да не ми трябваше врачка, за да позная какво ме чака в него, все пак останах доволен. Момчетата са се развили в много правилна посока и изненадват с някои приятно свежи изненади.
За най-лесно добиване на представа за музиката на EDIU си представете една торта. Основата или "блатът" е типичен американски метълкор/пост-хардкор, в заливката има високи крещящи и правилни чисти вокали, осезаемо намалено (в сравнение с дебюта им) количество електроника, а отгоре за разкош и зарибявка са поръсени алтърнатив и дори лек поп-привкус в припевите. И да, яде ми се торта, но за това после. Нека думите "поп-привкус" не ви карат да настръхвате, защото този привкус е умело обран и въведен. Показателни са отварящата "Factor X", "The View From Here" и електрoнизираната "Synthia, Where's R2?". Насочени към алтернативния рок пък са парчета като "A Glowing Core Through the Glass Floor", лекичката "Desoto '55" и баладичната "Simply Me//2", а за сравнително тежки мога да обявя "Welcome to the Ward" и затварящата "Polarities: The Shift". За каквото и ниво на тежест да си говорим обаче, в този албум немелодични песни няма. Крайният резултат е изненадващо приятен за слушане и оставя усещането за стилово разнообразие, което откроява този албум от повечето неща в жанра, които чух напоследък. По това и по подобреното комопозиране и структуриране на песните си личи, че пичовете започват да израстват постепенно и най-важното - да се открояват.
Но нека се върна за миг и на отделните елементи в "Polarities". Към вокалите оплаквания нямам и няма как да имам. Джъстин Йост пък особено има страхотен глас! Виж, китарите можеха да бъдат малко по-силни, тъй като понякога се губят леко под изведените на преден план барабани. Всъщност, може би барабаните трябваше да са половин идея по-тихички, защото на места стигат почти до пращене, особено там, където Джъстин Морган пуска кратки картечни откоси на касите. Почти непрестанното блъскане на крашовете също прави лошо впечатление на претенциозните ми уши. Този проблем обаче бива компенсиран от факта, че пичът свири доста добре и не ни вкарва приспивни прави ритми. Електрониката пък (вече споменах) е значително намалена и като количество, и като децибели, което е един от признаците, че момчетата са си взели някои поуки от дебюта си досега. "Polarities" е по-добрият им албум и всички различни стилови похвати и контрасти (полярности), които EDIU са вградили в него, могат да изкарат бандата на едно ново, по-високо ниво. А сега отивам за торта.
За най-лесно добиване на представа за музиката на EDIU си представете една торта. Основата или "блатът" е типичен американски метълкор/пост-хардкор, в заливката има високи крещящи и правилни чисти вокали, осезаемо намалено (в сравнение с дебюта им) количество електроника, а отгоре за разкош и зарибявка са поръсени алтърнатив и дори лек поп-привкус в припевите. И да, яде ми се торта, но за това после. Нека думите "поп-привкус" не ви карат да настръхвате, защото този привкус е умело обран и въведен. Показателни са отварящата "Factor X", "The View From Here" и електрoнизираната "Synthia, Where's R2?". Насочени към алтернативния рок пък са парчета като "A Glowing Core Through the Glass Floor", лекичката "Desoto '55" и баладичната "Simply Me//2", а за сравнително тежки мога да обявя "Welcome to the Ward" и затварящата "Polarities: The Shift". За каквото и ниво на тежест да си говорим обаче, в този албум немелодични песни няма. Крайният резултат е изненадващо приятен за слушане и оставя усещането за стилово разнообразие, което откроява този албум от повечето неща в жанра, които чух напоследък. По това и по подобреното комопозиране и структуриране на песните си личи, че пичовете започват да израстват постепенно и най-важното - да се открояват.
Но нека се върна за миг и на отделните елементи в "Polarities". Към вокалите оплаквания нямам и няма как да имам. Джъстин Йост пък особено има страхотен глас! Виж, китарите можеха да бъдат малко по-силни, тъй като понякога се губят леко под изведените на преден план барабани. Всъщност, може би барабаните трябваше да са половин идея по-тихички, защото на места стигат почти до пращене, особено там, където Джъстин Морган пуска кратки картечни откоси на касите. Почти непрестанното блъскане на крашовете също прави лошо впечатление на претенциозните ми уши. Този проблем обаче бива компенсиран от факта, че пичът свири доста добре и не ни вкарва приспивни прави ритми. Електрониката пък (вече споменах) е значително намалена и като количество, и като децибели, което е един от признаците, че момчетата са си взели някои поуки от дебюта си досега. "Polarities" е по-добрият им албум и всички различни стилови похвати и контрасти (полярности), които EDIU са вградили в него, могат да изкарат бандата на едно ново, по-високо ниво. А сега отивам за торта.
+ + + + +
Приятно стилово разнообразие, много мелодичност и контрасти.
Добре изкомпозиран, добре изсвирен и добре изпят.
Много добри чисти вокали от Джъстин Йост (макар да бият на поп).
Открояващо се добра работа на Джъстин Морган зад барабаните.
Добре изкомпозиран, добре изсвирен и добре изпят.
Много добри чисти вокали от Джъстин Йост (макар да бият на поп).
Открояващо се добра работа на Джъстин Морган зад барабаните.
- - - - -
Колкото и да е готин, албумът е предвидим и не става за дългогодишно прослушване.
Барабаните взимат извенредно висок връх в някои моменти.
На места става доста лек за феновете на тази музика
Барабаните взимат извенредно висок връх в някои моменти.
На места става доста лек за феновете на тази музика
Подходящо за фенове на:
My Ticket Home, Make Me Famous, Motionless In White, Erra и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-
0 Response for the "Everyone Dies In Utah - 2012 - Polarities"
Публикуване на коментар