Много
зор трябва да си дадат Ensiferum, за да направят слаб албум. Струва ми
се почти невъзможно след толкова поредни силни творби. Но дори
малкото ми опасения изчезнаха бързо като халба бирa в рaзшиpения стoмaх
на Петри, щом чух първите мощни акорди в "Unsung Heroes".
Първият сингъл "In My Sword I Trust" идва веднага след началното симфонично интро и показва Ensiferum в най-чистия им вид. Солото в края много ми напомни за "Rasputin" на Boney M, но е възможно това да са си лично мои извращения. Нататък, заглавната "Unsung Heroes" започва колебливо, но постепенно се разгръща в епично-симфоничен среднотемпов трак. След нея идва големият хит - "Burning Leaves". Песента неслучайно бе пусната първа в интернет, тъй като има най-зарибяващия риф и припев в албума, превръщайки се така в една от онези адски готини песни, на чиито рифове хората припяват по време на концерт. "Celestial Bond" пък е официалната балада в албума, в която пеенето е поверено на Лаура Дзядулевич (от Medeia). Тракът има и продължение, наречено "Star Queen", като между двете части стои и най-бързата резачка в албума - "Retribution Shall Be Mine". "Pohjola" е друг адски епичен трак, включващ мъжки и женски хор и солидни оркестрации, а "Last Breath" е нещо като втората балада в албума, но дори силният й текст не можа да ме спре да натискам "Next" почти всеки път, щом стигна до нея, само и само за да се добера до грандиозния 17-минутен финал, наречен "Passion, Proof, Power". Скептицизмът ми шепнеше, че самата песен ще е около 6-7 минути, 3 от които духане на вятър, плискане на вълни, приказки и горски звуци, а останалите 10 щяха да са "дупка", но този път не познах. Не че пак нямаше горски звуци и приказки (на немски, при това от Die Apokalyptischen Reiter), но все пак в тези 17 минути може да се чуе всичко, което Ensiferum някога са правили и все още могат да правят. Абсолютно достоен, грандиозен, епичен финал.
Ако не броим странния дет метъл кавър на "Bamboleo", албумът отнема почти точно 1 час, който обаче минава сравнително неусетно. Потапяйки ви в изцяло в атмосферата си, "Unsung Heroes" ще ви убеди, че Ensiferum наистина няма как да издадат слаб албум. Макар и малко да ми липсва пауър метъл силата и тоталната грандиозност от "From Afar", не мога да си изкривя душата и да не кажа, че не харесах и този албум, който всъщност ми донесе повече аналогии с "Iron", отколкото с по-новите творби на бандата. Мисля, че всичко оттук нататък би било празни приказки, затова ако харесвате Ensiferum и все още не сте хвърлили ухо на "Unsung Heroes", побързайте, защото надали ще останете разочаровани.
Първият сингъл "In My Sword I Trust" идва веднага след началното симфонично интро и показва Ensiferum в най-чистия им вид. Солото в края много ми напомни за "Rasputin" на Boney M, но е възможно това да са си лично мои извращения. Нататък, заглавната "Unsung Heroes" започва колебливо, но постепенно се разгръща в епично-симфоничен среднотемпов трак. След нея идва големият хит - "Burning Leaves". Песента неслучайно бе пусната първа в интернет, тъй като има най-зарибяващия риф и припев в албума, превръщайки се така в една от онези адски готини песни, на чиито рифове хората припяват по време на концерт. "Celestial Bond" пък е официалната балада в албума, в която пеенето е поверено на Лаура Дзядулевич (от Medeia). Тракът има и продължение, наречено "Star Queen", като между двете части стои и най-бързата резачка в албума - "Retribution Shall Be Mine". "Pohjola" е друг адски епичен трак, включващ мъжки и женски хор и солидни оркестрации, а "Last Breath" е нещо като втората балада в албума, но дори силният й текст не можа да ме спре да натискам "Next" почти всеки път, щом стигна до нея, само и само за да се добера до грандиозния 17-минутен финал, наречен "Passion, Proof, Power". Скептицизмът ми шепнеше, че самата песен ще е около 6-7 минути, 3 от които духане на вятър, плискане на вълни, приказки и горски звуци, а останалите 10 щяха да са "дупка", но този път не познах. Не че пак нямаше горски звуци и приказки (на немски, при това от Die Apokalyptischen Reiter), но все пак в тези 17 минути може да се чуе всичко, което Ensiferum някога са правили и все още могат да правят. Абсолютно достоен, грандиозен, епичен финал.
Ако не броим странния дет метъл кавър на "Bamboleo", албумът отнема почти точно 1 час, който обаче минава сравнително неусетно. Потапяйки ви в изцяло в атмосферата си, "Unsung Heroes" ще ви убеди, че Ensiferum наистина няма как да издадат слаб албум. Макар и малко да ми липсва пауър метъл силата и тоталната грандиозност от "From Afar", не мога да си изкривя душата и да не кажа, че не харесах и този албум, който всъщност ми донесе повече аналогии с "Iron", отколкото с по-новите творби на бандата. Мисля, че всичко оттук нататък би било празни приказки, затова ако харесвате Ensiferum и все още не сте хвърлили ухо на "Unsung Heroes", побързайте, защото надали ще останете разочаровани.
+ + + + +
Да издадеш толкова много страхотни албуми един след друг е трудно... но явно не и за Ensiferum.
Страхотни мелодични пасажи, добра китарна работа, купища зарибяващи рифове и припеви.
Хорове, оркестрации и грандиозност от една страна, опростеност и изчистеност от друга.
Въвличаща атмосфера, чувство за завършеност и цялост след слушане.
Страхотни мелодични пасажи, добра китарна работа, купища зарибяващи рифове и припеви.
Хорове, оркестрации и грандиозност от една страна, опростеност и изчистеност от друга.
Въвличаща атмосфера, чувство за завършеност и цялост след слушане.
- - - - -
Средното темпо може би е малко повече от необходимото.
Поне на мен ми липсва пауър метъл силата и страхотните сола от предния албум.
Поне на мен ми липсва пауър метъл силата и страхотните сола от предния албум.
Подходящо за фенове на:
Wintersun, Finntroll, Turisas, Korpiklaani, Norther и др.
Автор: Undepth
-=7.5/10=-
0 Response for the "Ensiferum - 2012 - Unsung Heroes"
Публикуване на коментар