Държава...: Швеция/САЩ
Лейбъл....: Listenable Records
Някои наричат Zonaria "спасителите на шведския дет метъл". Има резон в това. Малко останаха шведските банди, които да правят от онзи свой метъл, който стана нарицателен за качество в последните две десетилетия. И не е проблемът в това, че повечето групи се ориентираха към използването на чисти вокали. В това няма нищо лошо. Лошoто е, че напук на тях много групи решиха, че е достатъчно просто да не ползват чисти вокали и хоп, вече са "тру шведски мелодет". Да, ама не. Защото едно е да правиш тежка музика, друго е да си добър музикант и трето е да си интересен, разнообразен и да имаш какво да покажеш. И тук Zonaria дават урок на колегите си по жанр.
Зад тази умопомрачително яка обложка се крие епичен мелодет от най-висок ранг. Вече с помощта на Кейлъб Бингъм (ex-5FDP) и басиста Макс Малмър, Zonaria са направили албум, пълен с първокласни, тежки, смазващи шведски рифове, плътни ревове (от Симон Берглунд) и мрачни епични оркестрации, които обаче не са оставени да бъдат да доминиращ елемент, а по-скоро перфектен фон, създаващ апокалиптичната атмосфера от облжоката. Като примeри мога да дам песни като "Silent Holocaust", "The Blood That Must Be Paid" и "Desert Storm", които говорят красноречиво сами за себе си. Те обаче са сред по-мелодичните парчета в албума. Около тях се въртят някои двукасови мелачки като "Gunpoint Salvation" и "Liberation Zero", както и биещите на дет метъл "Arrival of the Red Sun", "A Lullaby For Those Still Alive" и "Full Spectrum Dominance".
Общото настроение в албума е мрачно, апокалиптично, епично и... мачкащо. Чисти вокали липсват почти напълно, но мелодичността и разнообразието не губят нито за миг от това. Клавишните партии изпъкват чудесно, а китарите най-сетне са уравновесени с останалите инструменти в микса, а не са 5 стъпки напред като в предните два албума на групата. Лекото намаляне на китарните писти всъщност се оказа повод за някои да кажат, че продукцията на албума е лоша, но няма такова нещо. Аз съм претенциозен тип по отношение на продукцията и ще кажа на всички, недоволни от тази, просто да си оправят еквалайзерите и да се насладят на най-добрия, зрял и изпипан албум на Zonaria досега. Не го пропускайте и вие.
Зад тази умопомрачително яка обложка се крие епичен мелодет от най-висок ранг. Вече с помощта на Кейлъб Бингъм (ex-5FDP) и басиста Макс Малмър, Zonaria са направили албум, пълен с първокласни, тежки, смазващи шведски рифове, плътни ревове (от Симон Берглунд) и мрачни епични оркестрации, които обаче не са оставени да бъдат да доминиращ елемент, а по-скоро перфектен фон, създаващ апокалиптичната атмосфера от облжоката. Като примeри мога да дам песни като "Silent Holocaust", "The Blood That Must Be Paid" и "Desert Storm", които говорят красноречиво сами за себе си. Те обаче са сред по-мелодичните парчета в албума. Около тях се въртят някои двукасови мелачки като "Gunpoint Salvation" и "Liberation Zero", както и биещите на дет метъл "Arrival of the Red Sun", "A Lullaby For Those Still Alive" и "Full Spectrum Dominance".
Общото настроение в албума е мрачно, апокалиптично, епично и... мачкащо. Чисти вокали липсват почти напълно, но мелодичността и разнообразието не губят нито за миг от това. Клавишните партии изпъкват чудесно, а китарите най-сетне са уравновесени с останалите инструменти в микса, а не са 5 стъпки напред като в предните два албума на групата. Лекото намаляне на китарните писти всъщност се оказа повод за някои да кажат, че продукцията на албума е лоша, но няма такова нещо. Аз съм претенциозен тип по отношение на продукцията и ще кажа на всички, недоволни от тази, просто да си оправят еквалайзерите и да се насладят на най-добрия, зрял и изпипан албум на Zonaria досега. Не го пропускайте и вие.
+ + + + +
Интересен, разнообразен, епичен, тежък, мелодичен, мрачен, мачкащ албум.
Кийбордите създават страхотна атмосфера, без да са доминантен елемент.
Огромна камара шведски рифове "за душата".
Кийбордите създават страхотна атмосфера, без да са доминантен елемент.
Огромна камара шведски рифове "за душата".
- - - - -
След средата песните звучат малко недоработени.
На няколко места китарите леко се губят, но за много кратко.
На няколко места китарите леко се губят, но за много кратко.
Подходящо за фенове на:
Scar Symmetry, Kalmah, Miseration, Torchbearer, Hypocrisy и др.
Автор: Undepth
-=8/10=-
Силно препоръчителна група за фенове на Hypocrisy!