Държава...: САЩ
Лейбъл....: Solid State
Ако не бях сигурен, че са американци, щях да кажа, че WATG са австралийци. Трудно е да го обясня с думи, но "Captors" просто ми звучи някак австралийски - пълен със свежи идеи, изчистен от клиширани рифове и "chugging", с много добри чисти и крещящи вокали, че дори и с лек алтърнатив привкус. Всичко това превръща този албум в една от големите приятни изненади в жанра за 2012-та.
Отивайки встрани от младежката "мейнстрийм" вълна в американския метълкор/пост-хардкор, WATG се доближават по-скоро до големите професионалисти в жанра като The Sorrow и As I Lay Dying, например. Aлбумът започва без никакви колебания с отварящата "The Harvest", която се разгръща бързо, разкривайки великолепните чисти вокали на китариста Стив Кобучи и пламенните крясъци на Ник Дети. Нещата стават още по-интересни в енергичните "Awaken", "Morning Star" и алтернативната "Dead Man". И точно когато мислите, че този постепенна градация на все по-добри и по-добри тракове няма как да продължи, идват атмосферичната "In Your Wake" и хитовата "Slaves". Е, тук вече градацията спира. Песните оттък нататък, макар и добри, започват да придобиват по-прости очертания и някак по-претупан вид, като дори интересните моменти в "Step Out to the Water", сравнително леката "Safeguards" и динамичната "Through the Night" не успяха да ме залъжат, че до края на албума ще чуя нещо на страхотното ниво от първата му половина. Въпреки това, дори в тази втора половина, за слаби песни не може да става и дума. Епичният финал "Man of Sorrows" с включените в него хорови напеви пък е един чудесен завършек на един чудесен албум.
Това, което нарочно не споменах досега е, че "Captors" всъщност е дебют. При това един повече от обещаващ дебют. Групата звучи адски добре сработена и "узряла", а още е едва в своето начало - факт, който няма как да не отбележа като огромен позитив. Уверено заявявам, че WATG не е просто поредната банда, изсмукваща де що е останало от жанра. Даже си мисля, че "Captors" може да накара и големите скептици да се заслушат, да заклатят одобрително глави и да загладят одобрително бради. Затова вие също не го пропускайте, дори да ви е писнало от еднообразен американски метълкор.
Отивайки встрани от младежката "мейнстрийм" вълна в американския метълкор/пост-хардкор, WATG се доближават по-скоро до големите професионалисти в жанра като The Sorrow и As I Lay Dying, например. Aлбумът започва без никакви колебания с отварящата "The Harvest", която се разгръща бързо, разкривайки великолепните чисти вокали на китариста Стив Кобучи и пламенните крясъци на Ник Дети. Нещата стават още по-интересни в енергичните "Awaken", "Morning Star" и алтернативната "Dead Man". И точно когато мислите, че този постепенна градация на все по-добри и по-добри тракове няма как да продължи, идват атмосферичната "In Your Wake" и хитовата "Slaves". Е, тук вече градацията спира. Песните оттък нататък, макар и добри, започват да придобиват по-прости очертания и някак по-претупан вид, като дори интересните моменти в "Step Out to the Water", сравнително леката "Safeguards" и динамичната "Through the Night" не успяха да ме залъжат, че до края на албума ще чуя нещо на страхотното ниво от първата му половина. Въпреки това, дори в тази втора половина, за слаби песни не може да става и дума. Епичният финал "Man of Sorrows" с включените в него хорови напеви пък е един чудесен завършек на един чудесен албум.
Това, което нарочно не споменах досега е, че "Captors" всъщност е дебют. При това един повече от обещаващ дебют. Групата звучи адски добре сработена и "узряла", а още е едва в своето начало - факт, който няма как да не отбележа като огромен позитив. Уверено заявявам, че WATG не е просто поредната банда, изсмукваща де що е останало от жанра. Даже си мисля, че "Captors" може да накара и големите скептици да се заслушат, да заклатят одобрително глави и да загладят одобрително бради. Затова вие също не го пропускайте, дори да ви е писнало от еднообразен американски метълкор.
+ + + + +
Изключително добри чисти и безкомпромисни крещящи вокали.
Албумът е почти напълно лишен от скучни и изтъркани рифове. Добра китарна работа!
Когато една група има добър композитор, това си проличава веднага. Тук определено има такъв.
Разнообразно звучене, държащо слушателския интерес от началото до края.
Албумът е почти напълно лишен от скучни и изтъркани рифове. Добра китарна работа!
Когато една група има добър композитор, това си проличава веднага. Тук определено има такъв.
Разнообразно звучене, държащо слушателския интерес от началото до края.
- - - - -
Втората половина на албума осезаемо изостава от първата (като изключим финалния трак).
Подходящо за фенове на:
Bury Tomorrow, Dream On Dreamer, The Sorrow, Oh Sleeper и др.
Автор: Testset
-=8/10=-
0 Response for the "Wolves At The Gate - 2012 - Captors"
Публикуване на коментар