Държава...: Германия
Лейбъл....: Out of Line
Когато преди 7-8 години за пръв чух дебюта на Staubkind, тъкмо бях в търсене на нови NDH банди и затова се нахвърлих на "Traumfänger" с ентусиазъм. Уви, от албума запомних точно две песни и леко разочарован го запътих към кошчето, за да спестя място на скромния си тогава хард диск. 2007-ма отбеляза излизането на "Zu Weit", но макар и по-изпипан, албумът отново не съдържаше повече от две заслужаващи си песни. Впечатлението, че бандата е приятна остана, но пред него се намести и осъзнаването, че няма да си пусна пак този албум скоро, затова и него го сполетя съдбата на "Traumfänger".
И ето, че след повече от 5 години чакане, Свен Манке (познат още като китарист в Terminal Choice) реши, че най-сетне е "узрял" достатъчно, за да издаде едноименен албум, в който да представи новото лице на Staubkind. И не може да му се отрече, най-сетне е постигнал сериозно, здраво звучене. Композициите са на ново, много по-добро ниво, китарите са по-тежки от всякога, електрониката е с една идея по-малко, но за сметка на това са включени леки симфо-елементи. Типично по германски, албумът дава "за всеки по нещо". Така например "Fühlst Du", "Gnadenlos" и "Rette Mich" са тежки и NDH-насочени (в стила на Unheilig, Schock, Eisbrecher), "Kannst Du Mich Seh'n", "Irgendwann", "Einsam" и "Paradies" са качествен готик/синт рок (в стила на Zeraphine, Mono Inc., че дори и Evanescence), а "So Nach Bei Mir", "Angekommen" и "Unendlich Sein" са сравнително леки, мелодични и откровени скучни песни, каквито сега са на голяма почит в Германия по все още неясна причина. Едиснтвената истинска балада (само една, йей) в албума пък е закриващата "Kleiner Engel", в която има само пиано, виолончело и глас.
Този албум на Staubkind няма много общо с предните два, не само заради изключително подобрената продукция, но и в стилово отношение. Индъстриъл/синт елементите са отстъпили място на други прийоми, което по принцип бих сметнал за минус, щом става дума за NDH, но не и в този случай. Staubkind трябваше да открие това свое звучене, за да се измъкне от ъндърграунда и да достигне до повече слушатели от тези, които търсят специално такава музика. За съжаление, макар и много по-добър композиционно, "Staubkind" също страда от синдрома на ненужно леките и безлични песни, ударил много от немскоезичните банди в последната година. А дори три такива са достатъчни, за да развалят част от иначе много добрите ми впечатления.
И ето, че след повече от 5 години чакане, Свен Манке (познат още като китарист в Terminal Choice) реши, че най-сетне е "узрял" достатъчно, за да издаде едноименен албум, в който да представи новото лице на Staubkind. И не може да му се отрече, най-сетне е постигнал сериозно, здраво звучене. Композициите са на ново, много по-добро ниво, китарите са по-тежки от всякога, електрониката е с една идея по-малко, но за сметка на това са включени леки симфо-елементи. Типично по германски, албумът дава "за всеки по нещо". Така например "Fühlst Du", "Gnadenlos" и "Rette Mich" са тежки и NDH-насочени (в стила на Unheilig, Schock, Eisbrecher), "Kannst Du Mich Seh'n", "Irgendwann", "Einsam" и "Paradies" са качествен готик/синт рок (в стила на Zeraphine, Mono Inc., че дори и Evanescence), а "So Nach Bei Mir", "Angekommen" и "Unendlich Sein" са сравнително леки, мелодични и откровени скучни песни, каквито сега са на голяма почит в Германия по все още неясна причина. Едиснтвената истинска балада (само една, йей) в албума пък е закриващата "Kleiner Engel", в която има само пиано, виолончело и глас.
Този албум на Staubkind няма много общо с предните два, не само заради изключително подобрената продукция, но и в стилово отношение. Индъстриъл/синт елементите са отстъпили място на други прийоми, което по принцип бих сметнал за минус, щом става дума за NDH, но не и в този случай. Staubkind трябваше да открие това свое звучене, за да се измъкне от ъндърграунда и да достигне до повече слушатели от тези, които търсят специално такава музика. За съжаление, макар и много по-добър композиционно, "Staubkind" също страда от синдрома на ненужно леките и безлични песни, ударил много от немскоезичните банди в последната година. А дори три такива са достатъчни, за да развалят част от иначе много добрите ми впечатления.
+ + + + +
Разнообразен, многоликов, уверено звучащ и приятен за слушане албум.
Най-добрият албум на групата в композиционно отношение.
Най-качествената и солидна продукция нa Staubkind досега.
NDH-ориентираните парчета могат да зарадват всек ифен на жанра.
Най-добрият албум на групата в композиционно отношение.
Най-качествената и солидна продукция нa Staubkind досега.
NDH-ориентираните парчета могат да зарадват всек ифен на жанра.
- - - - -
Няколко прекалено леки и досадно скучни песни.
Към края вече просто го чакаш да свърши.
Към края вече просто го чакаш да свърши.
Подходящо за фенове на:
Unheilig, Zeraphine, Schock, Oomph!, Mono Inc., Down Below и др.
Автор: Testset
-=7/10=-
0 Response for the "Staubkind - 2012 - Staubkind"
Публикуване на коментар