Държава...: Армения/САЩ
Лейбъл....: Reprise/Serjical Strike
След посредствения "Imperfect Harmonies", бях поизгубил вярата, че Серж Танкиян вече е способен да прави интересна музика. Странната обложка на "Harakiri" също не оправи положението. Затова когато получих промото на този албум, дори не проявих ентусиазъм да го чуя веднага, а чаках близо седмица... ако не и повече.
Добрата новина е, че "Harakiri" се оказа добър албум! След като изчетох ревютата на някои чуждестранни колеги, които го възхваляваха като Бареков - Бойко, реших и аз да му хвърля най-накрая едно ухо. "Cornucopia" отваря обещаващо и носи лек полъх от духа на "Toxicity". Режещият риф във "Figure It Out" също ме накара да вдигна одобрително вежди (нищо, че не са гъсти като на Серж), а "Ching Chime" се откроява с приятен припев и леки ориенталски мотиви, но и с малко малоумен текст. "Butterfly", "Harakiri" и сменящата настроенията "Uneducated Democracy" също носят от добрия стар чар на SOAD. Мелодичната "Weave On" пък затваря албума по чудесен начин със запомнящ се припев и много енергия, оставяйки една идея по-добри впечатления у слушателя. Преди нея обаче са се намърдали тракчета като водещата до никъде "Deafening Silence", уморяващата "Forget Me Knot" и наполовина скучната "Reality TV" (която става добра чак след средата си). Въпреки това, всяка песен има своя сосбтвена атмосфера, чар и открояващо се звучене, което е трудно достижимо в днешно време и което е едно от основните достойнства на "Harakiri". Урокът - не подценявайте Серж!
Нe оспорвам лирическите умения на Серж, уникалността на гласа му и почти театралните идеи, които го открояват от всички останали изпълнители на сцената и заради които човекът си е кажи-речи жива легенда. Но все пак, "Harakiri" не е и чак пък толкова прокарващо (в биологичния смисъл) як, колкото някои ще се опитат да ви го представят. Наистина е радващо, че "Serj is back!", но дълбоко се съмнявам да запомните повече от 2-3 песни от този албум. Това, че започва и завършва адски добре може би обърква някои колеги и фенове, но бат ви Undepth е корав и не се поддава на такива внушения. Така че си пуснете "Harakiri" и стискайте палци SOAD да се съберат за албум най-накрая, че Серж може и сам да е воин, но... SOAD си е друга работа.
Добрата новина е, че "Harakiri" се оказа добър албум! След като изчетох ревютата на някои чуждестранни колеги, които го възхваляваха като Бареков - Бойко, реших и аз да му хвърля най-накрая едно ухо. "Cornucopia" отваря обещаващо и носи лек полъх от духа на "Toxicity". Режещият риф във "Figure It Out" също ме накара да вдигна одобрително вежди (нищо, че не са гъсти като на Серж), а "Ching Chime" се откроява с приятен припев и леки ориенталски мотиви, но и с малко малоумен текст. "Butterfly", "Harakiri" и сменящата настроенията "Uneducated Democracy" също носят от добрия стар чар на SOAD. Мелодичната "Weave On" пък затваря албума по чудесен начин със запомнящ се припев и много енергия, оставяйки една идея по-добри впечатления у слушателя. Преди нея обаче са се намърдали тракчета като водещата до никъде "Deafening Silence", уморяващата "Forget Me Knot" и наполовина скучната "Reality TV" (която става добра чак след средата си). Въпреки това, всяка песен има своя сосбтвена атмосфера, чар и открояващо се звучене, което е трудно достижимо в днешно време и което е едно от основните достойнства на "Harakiri". Урокът - не подценявайте Серж!
Нe оспорвам лирическите умения на Серж, уникалността на гласа му и почти театралните идеи, които го открояват от всички останали изпълнители на сцената и заради които човекът си е кажи-речи жива легенда. Но все пак, "Harakiri" не е и чак пък толкова прокарващо (в биологичния смисъл) як, колкото някои ще се опитат да ви го представят. Наистина е радващо, че "Serj is back!", но дълбоко се съмнявам да запомните повече от 2-3 песни от този албум. Това, че започва и завършва адски добре може би обърква някои колеги и фенове, но бат ви Undepth е корав и не се поддава на такива внушения. Така че си пуснете "Harakiri" и стискайте палци SOAD да се съберат за албум най-накрая, че Серж може и сам да е воин, но... SOAD си е друга работа.
+ + + + +
Многократно по-интересн от "Imperfect Harmonies".
Разнообразен, енергичен, мелодичен, зарибяващ и поглъщащ вниманието.
Интересен подход и решения, граничещи с гениалността.
Тежък, плътен и изчистен звук.
Разнообразен, енергичен, мелодичен, зарибяващ и поглъщащ вниманието.
Интересен подход и решения, граничещи с гениалността.
Тежък, плътен и изчистен звук.
- - - - -
Повечето песни, макар и добри, са лесно забравими.
Малко, но забележими пълнежчета.
Малко, но забележими пълнежчета.
Подходящо за фенове на:
System of a Down, Scars On Broadway, Kontrust и др.
Автор: Undepth
-=7.5/10=-
Оправете името на изпълнителя в заглавието ;)
Мерси за поправката!