Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
FTFD са симпатична банда. Миналогодишният им албум "Back Burner" обаче предизвика вълна от недоволство сред феновете на групата, благодарение на крайната си опростеност и почти тоталната липса на интересни моменти в него. "Wasted Youth" излиза само година по-късно и даде надежди на хората, че ще е нещо като "hotfix" на колебливия си предшественик. Но не би.
"Wasted Youth" продължава там, където свърши "Back Burner". Той от своя страна свърши доста надълбоко в посредствеността, но "Wasted Youth", сякаш с къртицата на метрото, отива с равноделни тласъци още по-надълбоко. Честно, този албум дори не е лош. Ако хванете една случайна песен от него, е напълно възможно дори да си кажете "Брей, това е готино" и аз лично ще подкрепя думите ви. Като албум, обаче, ви чака пълна скука. 13 песни в почти едно и също темпо, излeти сякаш от един и същи калъп, направени по една и съща формула. Групата отчаяно се нуждае от добър songwriter и трансплантация на добри музиканти, защото вече се съмнявам, че новите попълнения в бандата ги бива за нещо, колкото и да ги защитавах доскоро. Среднотемповата досада, протърканите до скъсване рифове и първосигналните брейкдауни заливат целия албум, с изключение на "Always About You" и "Your Funeral", които ако не друго, то поне компенсират с динамика, агресия и стероидна мощ. Отварящата "Hollow" и затварящата "Pretending" също могат да се наредят в списъка на качествените тракове, но за сметка на това в албума присъстват тотални недоразумения като безсмислената интерлюдия "Waking Up Alone", или "Living a Lie", която е нещо като апогей на скуката в "Wasted Youth". "Until It Runs Out" пък ме остави да се чудя защо групата копира себе си с припев, представляващ забързана версия на този от "Hollow". Изборът за сингъл "Resolvent Feelings" също не ме вдигна на крака, но пък... поне е приемлив сам по себе си.
Повтарям - повечето песни в албума, макар и да не са някакъв връх на оригиналността (никак даже), не са лоши сами по себе си. Ако чуете една или две, дори може да останете с добри впечатления. Но 13 такива песни в албум е друга работа. Скуката взима връх рано и е възможно мозъкът ви да откаже да обръща внимание на албума още в самото му начало, правейки цялостното му и концентрирано преслушване едно леко мъчително занимание. Няколкото открояващи се песни спасяват албума от пълен провал, но ако Дилън Рихтер и компания издадат още един толкова посредствен албум, нищо чудно да се разпаднат. А дори да не го направят, би било редно да се замислят по въпроса, преди да са похабили цялата си младост и целия си талант (който някои от момчетата безспорно имат) на вятъра.
"Wasted Youth" продължава там, където свърши "Back Burner". Той от своя страна свърши доста надълбоко в посредствеността, но "Wasted Youth", сякаш с къртицата на метрото, отива с равноделни тласъци още по-надълбоко. Честно, този албум дори не е лош. Ако хванете една случайна песен от него, е напълно възможно дори да си кажете "Брей, това е готино" и аз лично ще подкрепя думите ви. Като албум, обаче, ви чака пълна скука. 13 песни в почти едно и също темпо, излeти сякаш от един и същи калъп, направени по една и съща формула. Групата отчаяно се нуждае от добър songwriter и трансплантация на добри музиканти, защото вече се съмнявам, че новите попълнения в бандата ги бива за нещо, колкото и да ги защитавах доскоро. Среднотемповата досада, протърканите до скъсване рифове и първосигналните брейкдауни заливат целия албум, с изключение на "Always About You" и "Your Funeral", които ако не друго, то поне компенсират с динамика, агресия и стероидна мощ. Отварящата "Hollow" и затварящата "Pretending" също могат да се наредят в списъка на качествените тракове, но за сметка на това в албума присъстват тотални недоразумения като безсмислената интерлюдия "Waking Up Alone", или "Living a Lie", която е нещо като апогей на скуката в "Wasted Youth". "Until It Runs Out" пък ме остави да се чудя защо групата копира себе си с припев, представляващ забързана версия на този от "Hollow". Изборът за сингъл "Resolvent Feelings" също не ме вдигна на крака, но пък... поне е приемлив сам по себе си.
Повтарям - повечето песни в албума, макар и да не са някакъв връх на оригиналността (никак даже), не са лоши сами по себе си. Ако чуете една или две, дори може да останете с добри впечатления. Но 13 такива песни в албум е друга работа. Скуката взима връх рано и е възможно мозъкът ви да откаже да обръща внимание на албума още в самото му начало, правейки цялостното му и концентрирано преслушване едно леко мъчително занимание. Няколкото открояващи се песни спасяват албума от пълен провал, но ако Дилън Рихтер и компания издадат още един толкова посредствен албум, нищо чудно да се разпаднат. А дори да не го направят, би било редно да се замислят по въпроса, преди да са похабили цялата си младост и целия си талант (който някои от момчетата безспорно имат) на вятъра.
+ + + + +
Няколко открояващи се, много енергични и агресивни трака.
Сполучливи попадения тук и там, показващи, че в групата има доста талант.
Повечето песни са добри (макар и не много оригинални) сами по себе си.
Сполучливи попадения тук и там, показващи, че в групата има доста талант.
Повечето песни са добри (макар и не много оригинални) сами по себе си.
- - - - -
Пълна липса на идеи, хъс, оригиналност и най-вече на качествен композитор.
Скуката взима връх толкова рано, че може и да не дослушате албума докрай.
Еднообразно темпо, досадни рифове, самоповтаряне, посредственост.
Скуката взима връх толкова рано, че може и да не дослушате албума докрай.
Еднообразно темпо, досадни рифове, самоповтаряне, посредственост.
Подходящо за фенове на:
A Bullet For Pretty Boy, Texas In July, A Day To Remember, STYG и др.
Автор: Undepth
-=4.5/10=-
Обаче ми прави впечатление,че почти всички групи от последните години си избират някакви супер дълги имена,че някои даже са си цели изречения ебати!
Само в метълкора. На мен пък ми прави впечатление, че повечето банди в този жанр имат супер сходно звучене. Едно време като беше ну метъла на мода като че ли доста по-оригнални бяха групите.
Това относно имената е нещо като приета марка за метълкор/деткор стиловете за съжаление.Почти всяка нова банда се чувства длъжна да си избере дълго име.Единствено за Silence се сещам,които са със една дума.Относно оригиналноста - ами такъв си е стилът-прост,за съжаление китарната работа в днешни дни е доста занемарена и се снижава до "chug-chug",като тук-таме има някакви проблясъци от групи като August Burns Red,The Air I Breathe,Parkway Drive донякъде.
FTFD за мен само първите им два албума струват,като на първия Changes(все още вокалист е Чад) бих му дал оценка 7.5/10,втория Relentless(вокалите ги взима Дилън Рихтер) обаче ме направи вен на групата и бих му дал 10/10.Разнообразни песни,Страхотни крещящи вокали,страхотни мелодични моменти,тежки брейкдауни,но на място,а не наводнени из целия албум,чисто пеене,но също добре съобразено и сложено точно на място.Поне за мен Relentless е единствения блестящ албум на тази група и за съжаление не мисля,че ще направят нещо подобно,защото Relentless е писан от Андрю Ткачик(барабани),които сега е в The Ghost Inside.
Ако някой от екипа чете,някаква информация Паркуей Драйв да издават нов албум?
PWD са в студио, но не запомних дали да го чакаме есента или догодина... но засега май няма официална дата така или иначе ;)