Държава...: САЩ
Лейбъл....: Artery Recordings
Сигурно правомерно се питате що за име си е избрала тази банда. Пояснявам - не е измислено ей така, а е вдъхновено от известния през 30-те американски гангстер и "публичен враг номер едно" Чарлз Флойд, по прякор "Pretty Boy". За него има и филм със заглавието "A Bullet For Pretty Boy" (адска тъпня, не го гледайте), а въпросният фатaлен куршум за Чарлз пък идва от местен служител на реда. End of story.
Спирам бързо тази справка, защото ABFPB не се занимават с Чарлз Флойд. Напротив - техните силни и вдъхновяващи лирики са насочени в посока на позитивъзм и надежда (все пак бандата се води християнска), контрастирайки по този начин с мощните крясъци на Данън Сейлър. За разлика от крещящите, обаче, чистите вокали са на ръба на посредствеността, като на няколко места дори откровено дразнят. Така де, Данън има страхотни крещящи вокали, но с чистите май е по-добре да се заеме някой друг (а не китариста Дерек). Откъм музика, "Symbiosis" не е някакъв връх на оригиналността, но все пак седи над средняшкото ниво за стила, което е мнгоо важно на наводнената от подобни банди сцена. Китарните рифове са тежки и сравнително опростени (но не до малоумие), барабаните са точни, мощни, енергични и блестят най-вече в брейкдауните, а басът... да речем, че не изпъква особено много (освен в "The Grateful Play" и в "White Noise"), но добре придава допълнителна плътност на и без това масивното звучене. Клавишните партии също не са малко, но в нито един момент не надделяват над останалите инструменти и служат предимно за създаване на атмосферата в албума, без която "Symbiosis" би изгубил много от симпатиите ми.
Най-качествените песни в албума са отварящата "Red Medic", борбената "Come Clean" и най-вече изпипаната "White Noise". Като изключим неприятните чисти вокали в преипева, мога да кажа, че ако и останалите песни в албума бяха на същото ниво на техничност, вътрешно разнообразие и композиране, "Symbiosis" щеше да получи много по-висока оценка от мен. Уви, въпросните чисти вокали, както и някои небрежно скучни песни в средата (като предизвикващата прозявки "De(v)tails" и скучният инструментал "Illumination") не ми позволяват да дам нещо повече на ABFPB. Хубавото е, че момчетата показват не само талант, а и умения, които още не са съвсем развити, но вече са добре загатанти. Албумът също така е много по-различен от дебютния "Revision/Revise", показвайки подобрение в много отношения и спад в други. И точно затова очаквам следващия албум на тези млади момчета с още по-голям интерес.
Спирам бързо тази справка, защото ABFPB не се занимават с Чарлз Флойд. Напротив - техните силни и вдъхновяващи лирики са насочени в посока на позитивъзм и надежда (все пак бандата се води християнска), контрастирайки по този начин с мощните крясъци на Данън Сейлър. За разлика от крещящите, обаче, чистите вокали са на ръба на посредствеността, като на няколко места дори откровено дразнят. Така де, Данън има страхотни крещящи вокали, но с чистите май е по-добре да се заеме някой друг (а не китариста Дерек). Откъм музика, "Symbiosis" не е някакъв връх на оригиналността, но все пак седи над средняшкото ниво за стила, което е мнгоо важно на наводнената от подобни банди сцена. Китарните рифове са тежки и сравнително опростени (но не до малоумие), барабаните са точни, мощни, енергични и блестят най-вече в брейкдауните, а басът... да речем, че не изпъква особено много (освен в "The Grateful Play" и в "White Noise"), но добре придава допълнителна плътност на и без това масивното звучене. Клавишните партии също не са малко, но в нито един момент не надделяват над останалите инструменти и служат предимно за създаване на атмосферата в албума, без която "Symbiosis" би изгубил много от симпатиите ми.
Най-качествените песни в албума са отварящата "Red Medic", борбената "Come Clean" и най-вече изпипаната "White Noise". Като изключим неприятните чисти вокали в преипева, мога да кажа, че ако и останалите песни в албума бяха на същото ниво на техничност, вътрешно разнообразие и композиране, "Symbiosis" щеше да получи много по-висока оценка от мен. Уви, въпросните чисти вокали, както и някои небрежно скучни песни в средата (като предизвикващата прозявки "De(v)tails" и скучният инструментал "Illumination") не ми позволяват да дам нещо повече на ABFPB. Хубавото е, че момчетата показват не само талант, а и умения, които още не са съвсем развити, но вече са добре загатанти. Албумът също така е много по-различен от дебютния "Revision/Revise", показвайки подобрение в много отношения и спад в други. И точно затова очаквам следващия албум на тези млади момчета с още по-голям интерес.
+ + + + +
Групата прави най-важното, като излиза с една класа над средняшкото ниво в жанра.
нелоша китарна работа, точни и здрави барабани, масивно звучене.
Показване на много идейност, свежест и сила в "White Noise".
Добре създадена атмосфера.
нелоша китарна работа, точни и здрави барабани, масивно звучене.
Показване на много идейност, свежест и сила в "White Noise".
Добре създадена атмосфера.
- - - - -
Много слаби чисти вокали.
Сравнително скучна средна част на албума.
На места звучи доста препродуциран.
Сравнително скучна средна част на албума.
На места звучи доста препродуциран.
Подходящо за фенове на:
For The Fallen Dreams, Scarlett O'Hara, My Ticket Home, Sleeping Giant и др.
Автор: Stahli
-=7/10=-
0 Response for the "A Bullet For Pretty Boy - 2012 - Symbiosis"
Публикуване на коментар