Неостаряващите (по дух) легенди на пънк рока, техни величества The Offspring, се почесваха 3-4 години и накрая ни сервираха албум, който не е лош сам по себе си, има готина обложка, лъскаво съвременно звучене и малко чувство за връщане към корените на бандата. E, не им се е получило съвсем, но все пак...
Откриващата "The Future Is Now" е доста добра песен. Припевът, а и китарите по време на него, са силен коз, който я прави и една от най-готините в целия албум, въпреки някои бегли прилики с Rise Against. Тавата продължава в добро темпо, макар и заглавната "Days Go By" да не е нещо супер впечатляващо, камо ли най-удачен избор за сингъл. Текстът е симпатично тъп, но и ненатрапващ се, така че в случая нещата са леко на кантар. Следващите два трака замазват положението. "Turning Into You" и "Hurting as One" са сред най-силните попадения в албума. В първата енергията идва най-вече от барабаните, записани от Пийт Парада (който се води официален барабанист на бандата, но участва само в 4 от песните в албума), а втората носи духа на 90-те и напомня леко за "Starring at the Sun". Недоразумението "Cruising California" обаче го обявявам за най-лошата песен на бандата въобще. Чичовците са се опитали да направят новия "Pretty Fly", но очевидно 14 години по-късно са забравили как става тази работа. Моля ви, не опитвайте отново! "All I Have Left Is You" пък е единствената им балада този път, напомняща леко на "Fix You" от предишния албум. Без да има конкретна причина, ми хареса много. Носи усещане за хавайски вълни и сърф в себе си, както и духа на 70-тарския южняшки рок на Lynyrd Skynyrd. Напълно необяснимо, но просто е готина. "OC Guns", подобно на по-предишната песен, се пада нещо като изцепка в тавата. Тук обаче кретенията е премерена и удачна и макар в нея да е участвал DJ (DJ в пънк рока, wtf?!), се е получило готино парти-парче. След нея идва едно от най-емблематичните парчета на бандата (мда, добро подреждане на траковете, момчета ^^) - "Dirty Magic"! Преработената версия не ме накара да слюноотделям и някак я няма онази магия, изтръгната от китарата на Нудълс още преди да се родя, но все пак версията е повече от прилична. Но честно казано, предпочитах една нова песен, вместо добре позната стара, макар че новите фенове на бандата може и да се подлъжат, че е нова. В нея отново блъска Пийт Парада, който е уловил доста добре атмосферата на песента - палци горе за което!
Албумът е завършен добре и носи онази "youth energy" (so live like there's no tomoroooooow), която The Ofsspring очевидно не са изгубили. Сериозно, в последните две парчета от тавата, бандата звучи подмладена поне с 15 години. Но точно както Декстър пее в безкрайно дълго озаглавения затварящ трак, "... it will never be the same...". Уви, факт. Онези велики Offspring потънаха в небитието на Калифорния, парите и славата и се отдалечават с бавни, но уверени стъпки от добрите си години. Положителното е, че това май е най-добрата им тава през този век, което все пак е мъничка утеха. Стискаме палци за грандиозен юбилеен албум.
Откриващата "The Future Is Now" е доста добра песен. Припевът, а и китарите по време на него, са силен коз, който я прави и една от най-готините в целия албум, въпреки някои бегли прилики с Rise Against. Тавата продължава в добро темпо, макар и заглавната "Days Go By" да не е нещо супер впечатляващо, камо ли най-удачен избор за сингъл. Текстът е симпатично тъп, но и ненатрапващ се, така че в случая нещата са леко на кантар. Следващите два трака замазват положението. "Turning Into You" и "Hurting as One" са сред най-силните попадения в албума. В първата енергията идва най-вече от барабаните, записани от Пийт Парада (който се води официален барабанист на бандата, но участва само в 4 от песните в албума), а втората носи духа на 90-те и напомня леко за "Starring at the Sun". Недоразумението "Cruising California" обаче го обявявам за най-лошата песен на бандата въобще. Чичовците са се опитали да направят новия "Pretty Fly", но очевидно 14 години по-късно са забравили как става тази работа. Моля ви, не опитвайте отново! "All I Have Left Is You" пък е единствената им балада този път, напомняща леко на "Fix You" от предишния албум. Без да има конкретна причина, ми хареса много. Носи усещане за хавайски вълни и сърф в себе си, както и духа на 70-тарския южняшки рок на Lynyrd Skynyrd. Напълно необяснимо, но просто е готина. "OC Guns", подобно на по-предишната песен, се пада нещо като изцепка в тавата. Тук обаче кретенията е премерена и удачна и макар в нея да е участвал DJ (DJ в пънк рока, wtf?!), се е получило готино парти-парче. След нея идва едно от най-емблематичните парчета на бандата (мда, добро подреждане на траковете, момчета ^^) - "Dirty Magic"! Преработената версия не ме накара да слюноотделям и някак я няма онази магия, изтръгната от китарата на Нудълс още преди да се родя, но все пак версията е повече от прилична. Но честно казано, предпочитах една нова песен, вместо добре позната стара, макар че новите фенове на бандата може и да се подлъжат, че е нова. В нея отново блъска Пийт Парада, който е уловил доста добре атмосферата на песента - палци горе за което!
Албумът е завършен добре и носи онази "youth energy" (so live like there's no tomoroooooow), която The Ofsspring очевидно не са изгубили. Сериозно, в последните две парчета от тавата, бандата звучи подмладена поне с 15 години. Но точно както Декстър пее в безкрайно дълго озаглавения затварящ трак, "... it will never be the same...". Уви, факт. Онези велики Offspring потънаха в небитието на Калифорния, парите и славата и се отдалечават с бавни, но уверени стъпки от добрите си години. Положителното е, че това май е най-добрата им тава през този век, което все пак е мъничка утеха. Стискаме палци за грандиозен юбилеен албум.
+ + + + +
Все още има младежка тръпка в тях.
Noodles върши страхотна работа с китарите, като те са най-силната страна на албума.
Who-ah IS BACK!
Noodles върши страхотна работа с китарите, като те са най-силната страна на албума.
Who-ah IS BACK!
- - - - -
Макар да има доста силни песни, те са изградени по една и съща формула.
Вместо да направят страхотен съвременен албум, момчетата опитват да върнат старото. Не им се е получило съвсем.
Вместо да направят страхотен съвременен албум, момчетата опитват да върнат старото. Не им се е получило съвсем.
Подходящо за фенове на:
Rise Against, Sum 41, Ramones, Social Distortion и др.
Автор: Dexter
-=6.5/10=-
Три пъти каза "тавата", никога не съм ги разбирал това ТАВА, освен плочите, които може би приличат малко по форма на тава, не виждам защо даден албум трябва да се нарича "тава", това май го има само в БГ като определение, останало от соц времето.
Всъщност и в англоезичната (и далеч по-професионална) музикална преса доста често алнбумите се наричат "record". Така че не виждам къде е проблемът.
Абсолютно съм против твърденията в публикацията. Без да претендирам да разбирам много от Музика съм фен на групата. А тук автора според мен се прави на интересен. Според мен само феновете и времето ще покажат кое е стойностно и кое не, а не някакви за мен мними драскачи.
П.П. Ако не си фен на музиката и групата моля не дразни с опити да да се правиш на разбирач.
The Оffspring Welcome to Bulgaria.
Аз също съм фен на Офспринг но Days Go By бледнее сръвнение със Smash.