Потейки се неволно в рейса, принудително сгушен в няколко недружелюбни баби, две кифли, странно клатещ се старец с каубойска шапка и силно синеок човек, крещящ "Луд! Луд! Майка ти! Пикам!", реших, че чичо Паганини в слушалките вече не ми влияе успокояващо, защото през ниските честоти на цигулките проникваше всеки звук и тъп разговор от автобуса. Превъртах трескаво музиката из телефона, но вече всичко бях слушал. Това значеше само едно - време е за експерименти. Исках музика, която да ме изненада и провокира. И стоящият от месец албум на Over-Reactor се опули срещу мен. Опулих му се и аз и го пуснах.
Добре де, май не исках чак пък толкова изненадващ албум. Посрещна ме рап метъл в духа на Rage Against The Machine, само че силно електронизиран. Втората (и заглавна) песен "Mouth of the Ghetto" обаче ме вкара напълно в атмосферата. Харесах това, което чух. На "The Throne" (най-добрата песен в албума) пък съвсем ми идеше да избухна и да откъртя покрива на тъпия рейс, но тъкмо когато бях готов да заявя, че RATM най-сетне си имат достоен наследник, нещо се случи. Рязко албумът стана скучен. Китарите започнаха постепенно да намаляват, а рапът да расте правопропорционално. Няколко трака по-късно, в "Hold That There" (която странно ми напомни за Майкъл Джексън), метъл или "кор" вече почти нямаше. "I Like Getting High" тотално го удари на рап, а "Tie the Noise" направо ми опъна нервите с произволни музикални шумове. "Fuck Your Culture" върна рапкора на линия, а закриващата "Torture Den" ме смачка като за финал и ме накара да дам няколко нови шанса на този албум. По време на всяко от слушанията ме преследваше една и съща мисъл: "Този албум можеше да е велик". Да, но все нещо не му достигаше. Обещаващото начало, слабата и не много успешна откъм експерименти средна част и достойният финал не са достатъчни, за да нарека един албум "велик". Също така ние сме в Today's Metal и рапът (какъвто има немалко в албума) не е точно нашата територия. Въпреки това не съм глух и не мога (и не искам) да отрека, че в тази музика и в тези забиващи се в главата вокали има нещо... специално.
Over Reactor тепърва ще имат с какво да ни изненадат. Посоката от началото е повече от правилна, защото подобна музика, сливаща границите между рап, метъл и електроника, не се среща често, или то поне не на достатъчно добро ниво. Феновете на RATM (и защо не Beastie Boys?) би следвало да останат най-доволни, тъй като аз лично от години не съм чувал нещо подобно. "Mouth of the Ghetto" (свали легално - безплатно или за посочена от теб сума) може спокойно да бъде пропуснат от най-твърдите и горди метъл фенове, но всеки с афинитет към експерименталното звучене и без проблем с хардкор-рапирането може да му хвърли едно ухо.
Добре де, май не исках чак пък толкова изненадващ албум. Посрещна ме рап метъл в духа на Rage Against The Machine, само че силно електронизиран. Втората (и заглавна) песен "Mouth of the Ghetto" обаче ме вкара напълно в атмосферата. Харесах това, което чух. На "The Throne" (най-добрата песен в албума) пък съвсем ми идеше да избухна и да откъртя покрива на тъпия рейс, но тъкмо когато бях готов да заявя, че RATM най-сетне си имат достоен наследник, нещо се случи. Рязко албумът стана скучен. Китарите започнаха постепенно да намаляват, а рапът да расте правопропорционално. Няколко трака по-късно, в "Hold That There" (която странно ми напомни за Майкъл Джексън), метъл или "кор" вече почти нямаше. "I Like Getting High" тотално го удари на рап, а "Tie the Noise" направо ми опъна нервите с произволни музикални шумове. "Fuck Your Culture" върна рапкора на линия, а закриващата "Torture Den" ме смачка като за финал и ме накара да дам няколко нови шанса на този албум. По време на всяко от слушанията ме преследваше една и съща мисъл: "Този албум можеше да е велик". Да, но все нещо не му достигаше. Обещаващото начало, слабата и не много успешна откъм експерименти средна част и достойният финал не са достатъчни, за да нарека един албум "велик". Също така ние сме в Today's Metal и рапът (какъвто има немалко в албума) не е точно нашата територия. Въпреки това не съм глух и не мога (и не искам) да отрека, че в тази музика и в тези забиващи се в главата вокали има нещо... специално.
Over Reactor тепърва ще имат с какво да ни изненадат. Посоката от началото е повече от правилна, защото подобна музика, сливаща границите между рап, метъл и електроника, не се среща често, или то поне не на достатъчно добро ниво. Феновете на RATM (и защо не Beastie Boys?) би следвало да останат най-доволни, тъй като аз лично от години не съм чувал нещо подобно. "Mouth of the Ghetto" (свали легално - безплатно или за посочена от теб сума) може спокойно да бъде пропуснат от най-твърдите и горди метъл фенове, но всеки с афинитет към експерименталното звучене и без проблем с хардкор-рапирането може да му хвърли едно ухо.
+ + + + +
Една от малкото банди, успяващи да съчетаят стиловете по такъв изумителен начин.
Сърдити, но завладяващи вокали и тежка, опростена електроника.
Достойни наследници на Rage Against The Machine.
Сърдити, но завладяващи вокали и тежка, опростена електроника.
Достойни наследници на Rage Against The Machine.
- - - - -
Рапът идва в повече по някое време.
Средната част на албума е посветена на не особено успешни експерименти.
Средната част на албума е посветена на не особено успешни експерименти.
Подходящо за фенове на:
Rage Against The Machine, Mammal, Clawfinger, Beastie Boys, Twelve Foot Ninja и др.
Автор: Stahli
-=N/A=-
Много оригинална обложка.....