Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Тук нещата идват бавно. Това важи както за много търговски аспекти, така и за много културни такива. В този частен случай (без Владо Беряну) става дума за "тенденциите" в екстремната музика и в още повече частност - метълкорът. Защото докато Miss May I набират бърза и сериозна популярност в САЩ и по света (и имат 715 000 фена във фейсбук), тук, при споменаване на името им, получавам ответен въпрос: "Мис мейт ау? Туй некви женки ли беха?", или "Ъ? Месмерайз? Албума на SOAD?" и не ми остава друго, освен своевременно да сменя темата. Но простено да е на всички - тук такава музика не се промотира, почти не се продава и адски трудно се намира.
Зад тази не чак толкова сполучлива обложка се крие третият студиен албум на Miss May I. Вече успяхме да чуем и първия сингъл от него - отварящата "Hey Mister". Очаквано, това е най-запомнящият се трак в "At Heart". Рифовете ще накарат главите да закуфеят, припевът ще накара устите да запеят, а леко нестандартните брейкдауни ще нагреят обстановката достатъчно, за да закипи и мошът с пълна сила. Албумът продължава нататък с не по-малко ентусиазъм и скорост, с тонове рифове (някои биха ги нарекли "шведски") и с крачка встрани от типичния мелодичен метълкор, наводнил пазара в последно време. В повечето парчета е заложено на познатата формула с крещящи вокали в куплетите и чисти в припевите, но в случая това не е минус. Песни като "Day By Day", "Live This Life" и "Ballad of a Broken Man", макар и ползващи тази леко изтъркана линия, показват правилно балансирания контраст между агресия и мелодичност, който убягва на много от бандите в жанра. С по-прости думи, нито контрастът е прекалено голям, нито припевите - прекалено мелодични, нито куплетите - прекалено екстремни. Изобщо, тежестта е стабилна, рифовете се леят като из ведро, Леви вее къдрици и крещи като за последно, а Райън пее чистите вокали повече от приемливо като за басист.
С удоволствие отбелязвам, че MMI може да имат само три албума, но вече търсят нови посоки на развитие, което им прави чест. Не говоря за дебютантското "търсене на себе си", а за чиста проба самоусъвършенстване в реално време. Въпреки това, в "At Heart" са намерили място някои леко компромисни песни, но благодарение на тях пък изпъкват други, запомнящо се здрави парчета. Прибавяйки и зашеметяващата китарна работа в албума, не ми остава нищо друго освен да го препоръчам горещо на всички фенове на стила.
Зад тази не чак толкова сполучлива обложка се крие третият студиен албум на Miss May I. Вече успяхме да чуем и първия сингъл от него - отварящата "Hey Mister". Очаквано, това е най-запомнящият се трак в "At Heart". Рифовете ще накарат главите да закуфеят, припевът ще накара устите да запеят, а леко нестандартните брейкдауни ще нагреят обстановката достатъчно, за да закипи и мошът с пълна сила. Албумът продължава нататък с не по-малко ентусиазъм и скорост, с тонове рифове (някои биха ги нарекли "шведски") и с крачка встрани от типичния мелодичен метълкор, наводнил пазара в последно време. В повечето парчета е заложено на познатата формула с крещящи вокали в куплетите и чисти в припевите, но в случая това не е минус. Песни като "Day By Day", "Live This Life" и "Ballad of a Broken Man", макар и ползващи тази леко изтъркана линия, показват правилно балансирания контраст между агресия и мелодичност, който убягва на много от бандите в жанра. С по-прости думи, нито контрастът е прекалено голям, нито припевите - прекалено мелодични, нито куплетите - прекалено екстремни. Изобщо, тежестта е стабилна, рифовете се леят като из ведро, Леви вее къдрици и крещи като за последно, а Райън пее чистите вокали повече от приемливо като за басист.
С удоволствие отбелязвам, че MMI може да имат само три албума, но вече търсят нови посоки на развитие, което им прави чест. Не говоря за дебютантското "търсене на себе си", а за чиста проба самоусъвършенстване в реално време. Въпреки това, в "At Heart" са намерили място някои леко компромисни песни, но благодарение на тях пък изпъкват други, запомнящо се здрави парчета. Прибавяйки и зашеметяващата китарна работа в албума, не ми остава нищо друго освен да го препоръчам горещо на всички фенове на стила.
+ + + + +
Висококачествена продукция + безкомпромисни крещящи и сполучливи чисти вокали.
Пръстите на китаристите не се задържат дълго на една и съща нота и не си дават почивки.
Има открояващи се хитови парчета, които да запомниш и занапред. Пример - "Hey Mister".
Балансирана работа отвсякъде!
Пръстите на китаристите не се задържат дълго на една и съща нота и не си дават почивки.
Има открояващи се хитови парчета, които да запомниш и занапред. Пример - "Hey Mister".
Балансирана работа отвсякъде!
- - - - -
По някое време става ясно какво ще има в следващия трак и става малко безинтересно и предвидимо.
Няколко леко компромисни парчета.
Няколко леко компромисни парчета.
Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, Memphis May Fire, TDWP, WCAR, FTFD и др.
Автор: Testset/Stahli
-=8/10=-
0 Response for the "Miss May I - 2012 - At Heart"
Публикуване на коментар