Държава...: САЩ
Лейбъл....: Rise Records
Признавам, не бях впечатлен от предния албум на Memphis May Fire, макар да достигна върховете на някои класации за тежка музика в САЩ. Мненията за него бяха разнородни, като моето беше: "Бива, но му липсва тежест". Днес, слушайки "Challenger", нещата стоят съвсем различно. Групата е израснала много за малко време и не повтаря нито формулата, нито грешките си от предните си два албума.
Момчетата са узрели бързо като джанки и бързо са си взели точните поуки - нещо, което много банди (включително и по-дърти) не могат да направят. Всичко това си личи в перфектно изпипания "Challenger". Да започнем с това, че албумът е осезаемо по-тежък от предшественика си. Вокалите на Мати Мълинс са по-екстремни от всякога - просто от гласните струни на този човек струи мощ. Чистите вокали, макар и доста мелодични, вече не преминават границата с лигавщината, което се случваше неведнъж в "The Hollow". Звукът също е значително по-добър, по-тежък, по-плътен и даващ онова чувство за "избухване" с всеки нов риф или брейкдаун. Електрониката не е много, но е поставена на най-подходящите за целта места и само придава допълнителна свежест към и без това свежото звучене. Първата половина на албума, начело с въвеждащата "Without Walls", е пълна с хитови тракове като зарибяващата "Alive In the Lights", мелодичната "Prove Me Wrong" и мачкащата "Vices". Втората половина е една идея по-мелодична и лека от първата, но пък включва гост-участия от Келин Куин (Sleeping With Sirens) в баладичната "Miles Away" и Дани Уорсноп (Asking Alexandria) в идеално балансираната между тежест и мелодия "Losing SIght". Краят на албума е белязан от 3-минутно аутро, но всичко най-интересно свършва преди него с "Generation: Hate".
Наистина е учудващо как е възможно една група да израсне толкова много за толкова кратко време, но ето, че MMF са успели. Доказателството е налице - "Challenger" е най-тежкият, най-изпипан, най-музикантски и най-зрял албум на групата досега и ако продължават в същия дух, момчетата ги чака славно бъдеще. Въпреки някои малки забележки, които имам към конкретни моменти и елементи, не мога да си изкривя душата и да не ви препоръчам този албум, ако сте фенове на жанра. В него има много поводи за куфеене, пеене и мош и точно затова човек трудно би могъл да даде несубективна причина да го нарече "слаб".
Момчетата са узрели бързо като джанки и бързо са си взели точните поуки - нещо, което много банди (включително и по-дърти) не могат да направят. Всичко това си личи в перфектно изпипания "Challenger". Да започнем с това, че албумът е осезаемо по-тежък от предшественика си. Вокалите на Мати Мълинс са по-екстремни от всякога - просто от гласните струни на този човек струи мощ. Чистите вокали, макар и доста мелодични, вече не преминават границата с лигавщината, което се случваше неведнъж в "The Hollow". Звукът също е значително по-добър, по-тежък, по-плътен и даващ онова чувство за "избухване" с всеки нов риф или брейкдаун. Електрониката не е много, но е поставена на най-подходящите за целта места и само придава допълнителна свежест към и без това свежото звучене. Първата половина на албума, начело с въвеждащата "Without Walls", е пълна с хитови тракове като зарибяващата "Alive In the Lights", мелодичната "Prove Me Wrong" и мачкащата "Vices". Втората половина е една идея по-мелодична и лека от първата, но пък включва гост-участия от Келин Куин (Sleeping With Sirens) в баладичната "Miles Away" и Дани Уорсноп (Asking Alexandria) в идеално балансираната между тежест и мелодия "Losing SIght". Краят на албума е белязан от 3-минутно аутро, но всичко най-интересно свършва преди него с "Generation: Hate".
Наистина е учудващо как е възможно една група да израсне толкова много за толкова кратко време, но ето, че MMF са успели. Доказателството е налице - "Challenger" е най-тежкият, най-изпипан, най-музикантски и най-зрял албум на групата досега и ако продължават в същия дух, момчетата ги чака славно бъдеще. Въпреки някои малки забележки, които имам към конкретни моменти и елементи, не мога да си изкривя душата и да не ви препоръчам този албум, ако сте фенове на жанра. В него има много поводи за куфеене, пеене и мош и точно затова човек трудно би могъл да даде несубективна причина да го нарече "слаб".
+ + + + +
Композиционна зрялост и внимание към всеки детайл.
Екстремни и чисти вокали на много високо ниво!
Изчистен, тежък, направо могъщ саунд и висококачествена продукция.
Гоялмо количество "хитов" материал и зарибяващи парчета.
Екстремни и чисти вокали на много високо ниво!
Изчистен, тежък, направо могъщ саунд и висококачествена продукция.
Гоялмо количество "хитов" материал и зарибяващи парчета.
- - - - -
На няколко места са на милиметри от границата с лигавенето в чистите вокали.
Някой и друг предвидим пасаж.
Някой и друг предвидим пасаж.
Подходящо за фенове на:
Attack Attack!, Woe Is Me, Asking Alexandria, My Ticket Home др.
Автор: Testset
-=8.5/10=-
Тамън се зарадвах че е излезъл и се зарових из нета ама нещо не го намиран. Бързи сте. Звучи добре по ваши думи па да видим. ;}
Благодаря много за ревюто на MMF. Нямах търпение да излезе албума. Изслушах всички песни в utube [има ги качени от riserecords] и съм много доволен от точно този техен албум в сравнение с другите. Надявам се както на MMF направихте ревю така и да направите и на The Word Alive. Чудесна работа. Поздрави на всички ^^