Държава...: САЩ
Лейбъл....: Magic Circle Music
Когато любима банда издаде противоречив албум, винаги се хвърлям да я защитавам от хулите на феновете, които не харесват новото звучене, новите музиканти, новия подход или някоя друга промяна. Ясно е, особено когато си банда с повече от 30 години история, че не може да правиш едно и също навеки и дa очакваш да впечатлиш феновете си с нещо повече от слава в минало време. При Manowar нещата стоят малко по-различно, защото те де факто 30 години въртят 10 думи и 2 теми в текстовете си, но именно с това продължават да радват милионите си фенове по света. И когато Manowar решат да внесат промяна, тя винаги бива посрещана на нож от мнозина. Но този път, колкото и да ми се иска, няма как да защитя "The Lord of Steel".
От едната страна са хората, които не искат симфо-елементи. Да, в предния албум симфо-пасажите и разказите бяха близо 45 минути, но все пак смея да твърдя, че точно тези елементи (в по-умерени количества) са много важни за съвременното звучене на Manowar. От другата страна са хората като мен, за които премахването на тези елементи би било пагубно за групата. И ето, че в "The Lord of Steel" симфо-елементи почти няма. Това можеше и да е приемливо, ако звукът не бе осакатен чрез използването на техника за нискочестотни записи. Това е възможно най-лошото решение, което Manowar можеха да вземат... редом с ужасяващия дисторшън на баса на Джоуи. Идеята за постигане на ранно 80-тарски звук е сполучила, но... кому е нужна? Звученето постепенно се е превърнало в почти непоносимо бучене (предимно от баса на Де Майо) и кара дори дългогодишните фенове (с някакъв критерий) да се питат "Защо?!". Най-неприятното е, че "благодарение" на този звук, енергията и зарядът на Manowar сякаш са се изпарили. А какво са Manowar без заряд?
Още по-лошото е, че след обещаващото начало с едноименната песен, нещата забиват в посока на праволинеен и посредствен хеви метъл с текстове, които предизвикват уплах и жал в равни количества. Прогресивно падащото и преобладаващо средно темпо също не прави добра услуга на легендите от Manowar. Не знам колко върл фен трябва да е човек, за да открие нещо интересно в безидейни песни като "Born In a Grave", "Righteous Glory" или 7-минутната мъка "Black List". Положението бива спасено от енергичните "Expendable" и "Annihilation" и вече познатата "El Gringo", която е записана по различен начин, включва кийборди и стократно по-добър звук (макар някои фенове шеговито да подхвърлят идеи за лиричната и хорова прилика с "Моята полиция" на Веско Маринов). В нея се чува истинският Manowar! Онзи Manowar, на който дори анти-феновете не могат да устоят и който са готови да пеят с пълно гърло. Затварящата "Hail, Kill And Die" е другата песен, която странният саунд не е успял да погребе. Тя е доказателството, че Manowar още си го могат, а Ерик Адамс, въпреки многото натрупани годинки, все още е великолепен вокалист.
В крайна сметка, не разбирам защо най-шумната метъл банда в света е решила да използва нискочестотен звук и защо същата тази група се е лишила почти изцяло от услугите на чичо Клавиш. Гореспоменатата липса на идеи пък е напълно неприемлива след 5-годишната пауза без студиен албум. Всичко това прави "The Lord of Steel" една голяма залъгалка, на която да се вържат предимно свръхфеновете - тези, които за нищо не света не биха казали лоша дума за Manowar. За съжаление, по този начин Manowar сякаш подценяват критерия на верните си фенове. Не знам за вас, но аз като фен от 15 години насам, не мога да възприема този албум като добър, дори след двуцифрен брой слушания. Manowar имат пълния ми респект за всичко, което са сторили за метъл сцената и за всички чудесни жестове към верните си фенове (като пеенето на българския химн, просто велико!), но с риск да се повторя, "The Lord of Steel" е една голяма и силно бучаща залъгалка с няколко проблясъка на брилянтност, които спасяват албума от пълен крах. Макар несъмнено да има приемливи песни в "The Lord of Steel", материалът в албума е далеч от най-доброто, на което са способни Manowar. И тъй като знам, че много фенове няма да са съгласни с мен - моля, имайте предвид, че това е просто моето субективно мнение и никой не задължавам с него. С радост бих прочел и вашето мнение в коментарите. Благодаря!
От едната страна са хората, които не искат симфо-елементи. Да, в предния албум симфо-пасажите и разказите бяха близо 45 минути, но все пак смея да твърдя, че точно тези елементи (в по-умерени количества) са много важни за съвременното звучене на Manowar. От другата страна са хората като мен, за които премахването на тези елементи би било пагубно за групата. И ето, че в "The Lord of Steel" симфо-елементи почти няма. Това можеше и да е приемливо, ако звукът не бе осакатен чрез използването на техника за нискочестотни записи. Това е възможно най-лошото решение, което Manowar можеха да вземат... редом с ужасяващия дисторшън на баса на Джоуи. Идеята за постигане на ранно 80-тарски звук е сполучила, но... кому е нужна? Звученето постепенно се е превърнало в почти непоносимо бучене (предимно от баса на Де Майо) и кара дори дългогодишните фенове (с някакъв критерий) да се питат "Защо?!". Най-неприятното е, че "благодарение" на този звук, енергията и зарядът на Manowar сякаш са се изпарили. А какво са Manowar без заряд?
Още по-лошото е, че след обещаващото начало с едноименната песен, нещата забиват в посока на праволинеен и посредствен хеви метъл с текстове, които предизвикват уплах и жал в равни количества. Прогресивно падащото и преобладаващо средно темпо също не прави добра услуга на легендите от Manowar. Не знам колко върл фен трябва да е човек, за да открие нещо интересно в безидейни песни като "Born In a Grave", "Righteous Glory" или 7-минутната мъка "Black List". Положението бива спасено от енергичните "Expendable" и "Annihilation" и вече познатата "El Gringo", която е записана по различен начин, включва кийборди и стократно по-добър звук (макар някои фенове шеговито да подхвърлят идеи за лиричната и хорова прилика с "Моята полиция" на Веско Маринов). В нея се чува истинският Manowar! Онзи Manowar, на който дори анти-феновете не могат да устоят и който са готови да пеят с пълно гърло. Затварящата "Hail, Kill And Die" е другата песен, която странният саунд не е успял да погребе. Тя е доказателството, че Manowar още си го могат, а Ерик Адамс, въпреки многото натрупани годинки, все още е великолепен вокалист.
В крайна сметка, не разбирам защо най-шумната метъл банда в света е решила да използва нискочестотен звук и защо същата тази група се е лишила почти изцяло от услугите на чичо Клавиш. Гореспоменатата липса на идеи пък е напълно неприемлива след 5-годишната пауза без студиен албум. Всичко това прави "The Lord of Steel" една голяма залъгалка, на която да се вържат предимно свръхфеновете - тези, които за нищо не света не биха казали лоша дума за Manowar. За съжаление, по този начин Manowar сякаш подценяват критерия на верните си фенове. Не знам за вас, но аз като фен от 15 години насам, не мога да възприема този албум като добър, дори след двуцифрен брой слушания. Manowar имат пълния ми респект за всичко, което са сторили за метъл сцената и за всички чудесни жестове към верните си фенове (като пеенето на българския химн, просто велико!), но с риск да се повторя, "The Lord of Steel" е една голяма и силно бучаща залъгалка с няколко проблясъка на брилянтност, които спасяват албума от пълен крах. Макар несъмнено да има приемливи песни в "The Lord of Steel", материалът в албума е далеч от най-доброто, на което са способни Manowar. И тъй като знам, че много фенове няма да са съгласни с мен - моля, имайте предвид, че това е просто моето субективно мнение и никой не задължавам с него. С радост бих прочел и вашето мнение в коментарите. Благодаря!
+ + + + +
Ерик Адамс скоро ще удари 60, а още пее повече от впечатляващо.
Няколко проблясъка на "добрия стар Manowar", които спасяват албума.
Голям процент добри сола.
Пак е по-добре от новия Running Wild...
Няколко проблясъка на "добрия стар Manowar", които спасяват албума.
Голям процент добри сола.
Пак е по-добре от новия Running Wild...
- - - - -
МНОГО далеч от най-добрите творби на групата.
Никому ненужен експеримент с нискочестотния ефект.
Бучащ до неузнаваемост и непоносимост бас.
Надявах се, че "El Gringo" ще е най-слабата песен в албума, тя се оказа най-силната...
Никому ненужен експеримент с нискочестотния ефект.
Бучащ до неузнаваемост и непоносимост бас.
Надявах се, че "El Gringo" ще е най-слабата песен в албума, тя се оказа най-силната...
Подходящо за фенове на:
Hammerfall, Running Wild, Judas Priest, Sabaton, Majesty др.
Автор: BGMario
-=5/10=-
Аз лично не бих отписал толкова категорично новия им албум. Без да се усетя го превъртях няколко пъти и честно казано единствено Righteous Glory ми се струва лигава и смотана, но иначе има доста добри попадения. Същото не мога да кажа за предишния албум, който просто не мога да изтрая и на 10-тата минута ми писва. Надявам се след някоя друга година да го преиздадат този албум и да оправят гафа с баса на ДеМайо, щот на моменти дразни. Оценка може би 7 от 10.
Тъкмо се чудих каква оценка бихте му дали... :))) И все пак в повечко сте го хейтнали, можеби 6,5/10. Забравете за слушане на аудио системи изградени около буфер или на слушалки - никакъв шанс за нормално възпроизвеждане. На голяма стерео система някой парчета дори са страхотни ;)
Аз съм съгласен. Фен съм на Меноуор от 21 години и съм от ''свръх-феновете'' дето казва човеко, ама по слаби не съм ги чувал никога. Само звука не ми пречи и не усещам голяма разлика с предните албуми. Самата музика е посредствена и това е лошото.
Чух албума и бих казал,че сам по себе си не е лош,но просто с времето Manowar стават все по-репетативни като музика(за текстовете няма какво да говорим-там се въртят 10 думи,а именно brothers,steel,metal,hail,kill,die,fight,brave,swords и wind).Най-големият плюс на албума е страхотния глас на Ерик Адамс,но само това не е достатъчно. А изказването на Де Майо,че музиката на групата не е еквивалент на бързата храна,тук за съжаление намира сериозно опровержение.Да тъпчеш на едно и също място толкова години си е пагубно.И после Де Майо плюе Металика,задето промениха стила си-само дето на Металика никога не им е липсвал кураж да експериментират,докато на Де Майо и групата му определено им се завива свят само при мисълта за това.И определено смятам,че ако днес Manowar трябваше тепърва да започнат борбата си за свое място на музикалния небосклон,с албум като този никой нямаше да им обърне внимание.Оценка 5/10,и то благодарение на и само заради страхотния глас на Ерик Адамс.
как може на някви кре6тя6ти изроди и разни геи4ета да давате 9 и 8 и5 а на наи- великата банда 5 много ви разбират главите от метал има само една истинска метал банда и тя е MANOWAAAR hail end killll 100 ot 10 vinagi za tqh!!!!1
Ох бате-тва пък е най-голямата заблуда!С тия приказки като почнат Manowar и разни техни фенове да пляскат глупости от сорта на "крале на метъла" и т.н....Абе ехоооо метъл е имало и преди тях-ти за Iron Maiden,Black Sabbath,Judas Priest,Deep Purple,Def Leppard,etc. нещо да си чувал?А и по тяхно(на Manowar)време и след тва винаги е имало много по-добри групи!И факта че се връзваш на глупостите дет ги пеят,
означава,че си някъв пубер между 14-17г. и си още в своя "тру" период.Дано излезеш от него някога,щото някои като самите Manowar никога не излизат!
Не че нещо, ама оня очевидно е трол. Тъжно е, че някой му се върза...
Слушах албума и да странен звук ,странен бас ,китарата се чува горе долу само на солата и Джои пей кат змей ,ама това са MANOWAR бе хора (METALLICA да са ни пяли химна) ,а и от тях никой не очаква чудеса. Аз лично се изкефих на албума. В сравнение с предишния ей това е MANOWAR. Manowarriorssssssssssssssssssssssssssss rules!
Не съм бил голем фен но съм слушал всички албуми на групата. Предните два бяха много по-добри от този според мене. Не бих си пуснал този отново като "безпристрастен" металист.
А оня горе с kre6tq6tite? Трол ли е или пълен идиот?
За мен това е силен албум, колкото и хейтъри да има, Man0waR отново правят силен , много силен хеви метъл.Touch the sky е вдъхновяваща , Born in a grave звучи епично,лично на мен една от любимите ми в албума.Righteous glory можеше да е с една идея по-бърза ,не ми
допада колкото другите песни, но е поносима.Black List е песен от средно ниво, от така наречените "пълнежи" на албума , но е факт че също е на прилично ниво.Expendable е силна прелюдия към флагмена на албума El Gringo, велика песен,която може да се нареди до най-доброто, направено от Manowar.Anihilation също е доста добра, а затварящата песен Hail,Kill and Die отново може да се причицли към "пълнежа".Като цяло обаче смятам , че албума се е получил добре, може би 7/10.Не блести ярко,но определено има място в дискографията на Manowar.Hail and Kill!
Този момък дето е писал ревюто, най-добре да си измери температурата и после пак да чуе диска (или може би mp3-ките). Приятелче, БГ Марио, всеки има право на лош вкус, ама ти малко си пресолил манджата.
Цитирам те: "Това можеше и да е приемливо, ако звукът не бе осакатен чрез използването на техника за нискочестотни записи. Това е възможно най-лошото решение, което Manowar можеха да вземат... редом с ужасяващия дисторшън на баса на Джоуи. Идеята за постигане на ранно 80-тарски звук е сполучила, но... кому е нужна? Звученето постепенно се е превърнало в почти непоносимо бучене (предимно от баса на Де Майо) и кара дори дългогодишните фенове (с някакъв критерий) да се питат "Защо?!". Най-неприятното е, че "благодарение" на този звук, енергията и зарядът на Manowar сякаш са се изпарили. А какво са Manowar без заряд?"
Аз мисля, че единствено непоносими са глупостите, който си натворил. Звученето е жестоко, а "ужасяващия дисторшън на баса" всъщност прави това, че тази група има милиони фенове. Аз съм скромен фен на този "бас" от 1984 год. (а ти къде си бил тогава) и искам да ти кажа едно - има няколко уникални басисти в музикалната история и Джоуи и един от тях. А това нещо, което ти очевидно дори не разбираш какво е, не се нарича дисторшън.
Сега един приятелски съвет, напиши ревю за новия диск на Gojira или на Isaw и докажи че можеш, а не да ми правиш тъпи сравнения между Веско Маринов и Manowar.
С уважение, бате Жорко
вече знам как ще се казва следващият им албум - The hammer lord или The steel hammer
Ревюто за новия албум е доста обективно, друг е въпроса, че звучението и музиката са субективни понятия. Уважавам факта, че са постигнали ново малко по-различно звучение, това се постига трудно на залятия от псевдо рок и метъл музикален пазар. Факт е, че текстовете сa до болка еднообразни, но с невероятния глас на Ерик Адамс /Луис Марулo/се превръщат в опиум за душата. Мисля че "El Gringo" е доста сполучливо парче и доказва, че Джоуи все още го бива , но нека не забравяме че всеки творец и композитор се изчерпва. Не можеш 30 години да откриваш все нови и нови музикални теми и идеи, да запазваш стила си и да си на върха. Респект и уважение към групата, макар и в пред пенсионна възраст се раздавт за феновете/както видяхме скоро в Букурещ, и дочуваме за Милано/. Остана малко истински метъл, нека да му се порадваме.
Това за "малкото истински метъл",дето бил останал,е най-великата глупост,която съм чувал от доста дълго време!Явно авторът на това твърдение не е слушал нито една група,създадена след 1981г.,за да направи подобно изказване!Пич,всеки има право на музикален вкус,обаче това си е направо тесногръдие!90-те години бяха най-доброто,което можеше да се случи на метъла!Причистиха го от баласта на холивудския комерсиален глем рок.Освен това,грънджът постави хевито и траша пред изпитание и в този момент си пролича кои са наистина класните метъл групи,които не се огънаха или пречупиха,а продължиха да правят силна и смислена музика!Да не говорим колко жанрове се появиха и се развиха през този период!Имаш правото да не харесваш дадена музика,но да твърдиш,че нещо не става,без да си го чул,си е гаф отвсякъде!Да твърдиш(както ти дефакто правиш),че групите,създадени след Manowar,не свирят истински метъл,просто понеже на теб не ти харесват,говори много зле за теб!И изобщо метълът не е някаква точна наука,по дяволите,за да говорим кое било истина и кое не.Нищо не е само черно или само бяло-винаги има много сиво,много нюанси и т.н.Това,което за теб е истински метъл,за друг може да е поза,и обратно-това,което ти намираш за позьорско,за друг може да е по-добро от това,което ти харесваш!Именно затова макар и да харесвам някои песни на Manowar и въпреки това,че те са пяли българския химн(както някой беше отбелязал по-горе),не мога да ги уважавам-защото те,също както Motorhead и Twisted Sister,смятат,че на света има само 2-3 истински рок групи(по думите на Леми това са само Motorhead и AC/DC,по думите на Дий Снайдер са Twisted Sister и The Offspring,а по думите на ДиМайо само Manowar).Най-голямата поза е да обявиш всички останали за позьори,а себе си за единственото "тру"-както правят тези групи и някои техни фенове!
Като автор на по-горния пост, напълно приемам критиката за "истинския метъл".
Да, аз съм от хронично "Болните" фенове на Manowar, но в края на 80-те с групи като ACCEPT, HELLOWEEN, MANOWAR прохождахме в света на "забранената" и трудно достъпна тогава музика. Не знам дали е от някакви сантиментални чувства но за мен това е периода на най-чистия "натурален" хеви метъл. Именно това влагам в понятието "истински метъл". Съжалявам ако някой го приема като обида за съвременния метъл.
Всеки музикален стил еволюира и то към по-добро, това е неоспоримо, но коментара ми беше насочен главно към почитателите на групата и ревюто за новия им албум.
Не съм имал намерение да доказвам или оспорвам кой е по-по или най....
Чест и почитания към създателите на този сайт, желая им успех.
5 от 10 е нереалистично. Виж 0,5 от 10 заради нещата от преди 30 години е ок. И точка. Може би звука в крайния продукт ще е ок, а може би и още по-зле. На мен лично ми е все тая. Тези ми загубиха вниманието твърде отдавна да ги броя за какъвто и да е фактор. RIP фитнес крале!
Новото, официално издание на The Lord of Steel звучи по-изчистено, но на мен и Hammer Edition ми звучи добре, може би едно идея по-грубо и енергично. За мен саунда е перфектен. Слушам на доста прилична уредба, колоните са TANNOY поизведени в Англия (а не в Китай), вадят страхотни баси и според мен и приятели, които не са така запознати с Manowar, саунда на този албум е невероятен.
Отварящото The Lord Of Steel е убийствено начало.
Manowarriors е типичен концертен химн.
Born In A Grave е приятна изненада.
Righteous Glory - не си падам по балади.
Touch The Sky е още една приятна, нетипична и мелодична изненада.
Black List - ето тук е черпено от най-дълбоките корени на Manowar. Имам чувството, че това парче им седи неиздадено от периода 1983-84 и сега само са го осъвременили. Когато го слушам се сещам за класики като Bridge Of Death макар, че точно тази мания най-вероятно ще си остане недостижима дори от самите Manowar.
Останалите парчета са ми по-скоро нетипично за Manowar предизвикателство, но с новия саунд мисля, че няма да ми отнеме много време да им свикна.
Ако приемем, че Fighting The World е еталона за перфекционизъм, където просто няма какво да се промени за да стане по-добър и има 10/10, то трябва да сложим на тази стълбица и Gods Of War, който въпреки отрицателните мнения е произведение на изкуството. Първите четири албума на Manowar са с култов статус и би трябвало да имат поне 9/10. След това бих наредил с 8/10 Kings Of Metal и The Lord of Steel - да, ако се замисли човек ще види, че имо доста общо между двете тави като желание за екперимент и ново звучене. Тези неща по принцип могат да се хванат от хора живели с първите албуми на групата и които си спомнят излизането на Kings Of Metal и отрицателните коментари тогава много от които не са се променили: пак се говори за пълно изчерпване и т.н...
Така, че когато говорим за The Lord of Steel говорим за по-различно звучене, за няколко страхотни попадения и няколко екперимента, но твърдения за "пълно изчерпване" и "липса на вдъхновение" звучат напълно абсурдно!