Стил......: Symphonic Power Metal
Държава...: Италия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Изненадващо, че даже без никаква драма, Лука Турили напусна Rhapsody of Fire и си направо свое Rhapsody. Това е третото Rhapsody и искрено се надявам да няма повече, защото лесно се обърквам и ако всеки член на групата си направи по едно Rhapsody, нещата ще станат сериозни и ще замиришат на митоза. Не че имам нещо против - Лука Турили е един от най-гениалните пауър метъл китаристи в наши дни (скромен при това) и всеки албум с негово участие е повод за празник за феновете на жанра, но винаги ми е било някак тъпо да гледам разделящи се банди, чиито музиканти почват да правят с нова банда същата музика, която са можели спокойно да правят и в старата си банда. Но здраве да е, явно причини има и нямам мераци да се бъркам в това. Ако имах, щях да поканя Лука на разговор в студиото, да му се развикам и да му кажа, че аз съм домакинът и шефът, както би направила една друга колежка. Добре де, стига бъзици.
Най-живо ме интересуваше какво точно ще има в "Ascending To Infinity", имайки предвид епичността и мащабността на "From Chaos To Eternity". Може ли Лука да направи нещо по-епично и мащабно? отговорът е "да". Или хайде, ако не по-епично, то поне също толкова епично. Защото, както беше обещано, оркестрациите са на ниво "холивудски саундтрак", а не можем да се оплачем и от липса на епични симфо-партии, хорови песнопения и нео-класически мотиви, положени щедро върху гениалните китарни партии на Лука Турили и неговата банда - какво повече му трябва на човек за пълно симфо-пауър метъл изживяване? Текстовете пък са изпяти на италиански и английски от Алесандро Конти (чийто глас прилича на нещо средно между този на Михаел Киске и Фабио Лионе) и няколко гости, предоставящи оперните си гласове. Заглавната песен ме грабна веднага с нео-класическото си звучене, но "Dante's Inferno", "Tormento e Passione" (заради които почти научих италиански) и "Dark Fate of Atlantis" бяха тези, които ми напълниха зажаднялата за качествен симфо-пауър душа. Тези песни са абсолютни шедьоври, които ме карат да мисля, че ако италианецът беше живял в Средновековието, днес щяхме да го изучваме по музика като един от големите класици.
Макар и встрани от шедьоврите, повечето песни също са изключително силни и всяка изненадва с уникални сола и оркестрации. Единственото изключение е баладата "Luna", която не ми хареса не защото е балада или защото е напълно различна от всичко друго в албума, а просто защото... може и без нея. Закриващата "Of Michael The Archangel And Lucifer's Fall" също можеше да е една идея по-кратичка или просто да бъде разделена официално на три части (както е и сега, само че събрани в една голяма песен), но пък от друга страна Rhapsody без 16-минутна настръхващо свръхепична песен? Няма как. Това е то. Изненадващо или не, това Rhapsody по нищо не отстъпва на другото и дори прословутият ми скептицизъм не успя да ми попречи да му се израдвам максимално. "Ascending To Infinity" е един чудесноподготвен и завършен продукт, носещ епично изживяване, което просто трябва да усетите.
Най-живо ме интересуваше какво точно ще има в "Ascending To Infinity", имайки предвид епичността и мащабността на "From Chaos To Eternity". Може ли Лука да направи нещо по-епично и мащабно? отговорът е "да". Или хайде, ако не по-епично, то поне също толкова епично. Защото, както беше обещано, оркестрациите са на ниво "холивудски саундтрак", а не можем да се оплачем и от липса на епични симфо-партии, хорови песнопения и нео-класически мотиви, положени щедро върху гениалните китарни партии на Лука Турили и неговата банда - какво повече му трябва на човек за пълно симфо-пауър метъл изживяване? Текстовете пък са изпяти на италиански и английски от Алесандро Конти (чийто глас прилича на нещо средно между този на Михаел Киске и Фабио Лионе) и няколко гости, предоставящи оперните си гласове. Заглавната песен ме грабна веднага с нео-класическото си звучене, но "Dante's Inferno", "Tormento e Passione" (заради които почти научих италиански) и "Dark Fate of Atlantis" бяха тези, които ми напълниха зажаднялата за качествен симфо-пауър душа. Тези песни са абсолютни шедьоври, които ме карат да мисля, че ако италианецът беше живял в Средновековието, днес щяхме да го изучваме по музика като един от големите класици.
Макар и встрани от шедьоврите, повечето песни също са изключително силни и всяка изненадва с уникални сола и оркестрации. Единственото изключение е баладата "Luna", която не ми хареса не защото е балада или защото е напълно различна от всичко друго в албума, а просто защото... може и без нея. Закриващата "Of Michael The Archangel And Lucifer's Fall" също можеше да е една идея по-кратичка или просто да бъде разделена официално на три части (както е и сега, само че събрани в една голяма песен), но пък от друга страна Rhapsody без 16-минутна настръхващо свръхепична песен? Няма как. Това е то. Изненадващо или не, това Rhapsody по нищо не отстъпва на другото и дори прословутият ми скептицизъм не успя да ми попречи да му се израдвам максимално. "Ascending To Infinity" е един чудесноподготвен и завършен продукт, носещ епично изживяване, което просто трябва да усетите.
+ + + + +
Епична, могъща, завлядяваща музика.
Мащабно, изчистено звучене и повече от чудесни вокали и хорови изпълнения.
Лука Турили за пореден път впечатлява с уникални умения в композиционно отношение.
Някои песни са истински шедьоври, достойни за сравнение с класическата музика!
Мащабно, изчистено звучене и повече от чудесни вокали и хорови изпълнения.
Лука Турили за пореден път впечатлява с уникални умения в композиционно отношение.
Някои песни са истински шедьоври, достойни за сравнение с класическата музика!
- - - - -
Някои излишно дълги интродукции или "вметки". И няколко субективни мои вметки.
Подходящо за фенове на:
Rhapsody of Fire, Fairyland, Dark Moor, Serenity, Avantasia и др.
Автор: Undepth
-=9/10=-
Не че ви отричам конкуренцията, ама по-свежи ревюта у нас не се пишат. ;]
много слабо ревю, дори да повърхността не се е докоснал автора !
Fuck, сега вече сме раздвоени :D
Майтапът настрана, мерси за feedback-a!
- TMB
Брей хубав албум, даже повече ми харесва от "конкурентният" Рапсоди, язък че Лука Турили няма да е в Каварна.
ahileas