Стил......: Alternative/Synth Rock
Държава...: САЩ
Лейбъл....: Warner Music
Linkin Park почти напълно загърбиха ню метъл миналото си и напоследък правят все по-противоречиви албуми, върхът на които бе белязан от най-претенциозната и бозава творба на групата досега - "A Thousand Suns". Тези от нас, които са израснали с ню метъл вълната, обаче, още не могат да схванат защо им беше на Linkin Park да се насочат към синт-рап-рок. Още помня, когато преди 10 години Linkin Park нашумяха в България, а аз още бях доста млад и доста "тру метъл", за да призная, че в ню метъла няма нищо лошо. По онова време напълно отричах този стил, но днес... направо ми липсва. И слушайки последните творения на Linkin Park, онези години почват да ми липсват с нова сила.
Важното е, че "Living Things" е по-добър от "A Thousand Suns". Тук има китари, а Честър дори малко крещи, напомняйки за добрите си години. Всъщност, албумът се доближава повече до "Minutes To Midnight", но е взел по нещо и от другите си предшественици. Отварящата "Lost In the Echo" сякаш наистина включва елементи от всички периоди на групата - много електроника, рапиране, алтърнатив и крещене. Дотук обаче с приказките, че "албумът събира всичко правено от групата досега и прави нещо напълно ново като звук". "In My Remains" напомня на лоша версия на "What I've Done", "Lies Greed Misery" (въпреки крещенето на Честър) не носи никаква енергия, а "Roads Untravelled" и скучният електро-рап "Until It Breaks" звучат като b-sides от ATS. Сингълът "Burn It Down" и "Castle of Glass" са сред малкото песни в албума, които се открояват с добри идеи, макар да са далеч от очакванията на който и да е стар фен. За последните е оставена почти 2-минутната "Victimized", която явно трябва да ни залъже, че групата не е забравила корените си. Интересен опит за отбиване на номера, но уви, напълно недостатъчен. Останалите парчета също могат да се похвалят с някои добри моменти, забиващи се в главата мелодии и скъпа електроника, но това не им пречи да са откровено скучни и претенциозно звучащи.
Никой не очаква Linkin Park да тъпчат на едно място и да правят едно и също до откат. Те са адски популярна банда и към тях има много, все различни и все високи очаквания, на които те обаче не могат да отговорят. На тях вече не им се прави ню метъл, както на Metallica не им се прави траш. Затова от няколко години насам LP не са същата група. Това е някакъв нов проект, а не Linkin Park. Вярно, една идея по-музикантски, по-творчески, по-сериозен, по-зрял и най-вече по-електронен, но не и по-интересен проект. На тази музика просто няма какво да правиш, освен да си припяваш и да се поклащаш леко като куца вампирка на абитуриентския си бал, но това със същия успех може да се прави и на "Шопкиня" на Панайот Панайотов. Няма къде да закуфееш, да се развихриш и да почувстваш вълната от енергия, която преди години идваше от албуми като "Meteora" и "Hybrid Theory". Затова нека си зададем най-важния въпрос - щяхме ли да харесаме този албум, ако беше дебют? Моят личен отговор е... не. И то най-вече защото днес надали някой щеше да е чувал за Linkin Park, ако бяха започнали кариерата си така. Хубаво ще е да си дадат сметка за това, преди да си повярват, че са артистичини гении и прават егати изкуството... ако вече не са си повярвали.
Важното е, че "Living Things" е по-добър от "A Thousand Suns". Тук има китари, а Честър дори малко крещи, напомняйки за добрите си години. Всъщност, албумът се доближава повече до "Minutes To Midnight", но е взел по нещо и от другите си предшественици. Отварящата "Lost In the Echo" сякаш наистина включва елементи от всички периоди на групата - много електроника, рапиране, алтърнатив и крещене. Дотук обаче с приказките, че "албумът събира всичко правено от групата досега и прави нещо напълно ново като звук". "In My Remains" напомня на лоша версия на "What I've Done", "Lies Greed Misery" (въпреки крещенето на Честър) не носи никаква енергия, а "Roads Untravelled" и скучният електро-рап "Until It Breaks" звучат като b-sides от ATS. Сингълът "Burn It Down" и "Castle of Glass" са сред малкото песни в албума, които се открояват с добри идеи, макар да са далеч от очакванията на който и да е стар фен. За последните е оставена почти 2-минутната "Victimized", която явно трябва да ни залъже, че групата не е забравила корените си. Интересен опит за отбиване на номера, но уви, напълно недостатъчен. Останалите парчета също могат да се похвалят с някои добри моменти, забиващи се в главата мелодии и скъпа електроника, но това не им пречи да са откровено скучни и претенциозно звучащи.
Никой не очаква Linkin Park да тъпчат на едно място и да правят едно и също до откат. Те са адски популярна банда и към тях има много, все различни и все високи очаквания, на които те обаче не могат да отговорят. На тях вече не им се прави ню метъл, както на Metallica не им се прави траш. Затова от няколко години насам LP не са същата група. Това е някакъв нов проект, а не Linkin Park. Вярно, една идея по-музикантски, по-творчески, по-сериозен, по-зрял и най-вече по-електронен, но не и по-интересен проект. На тази музика просто няма какво да правиш, освен да си припяваш и да се поклащаш леко като куца вампирка на абитуриентския си бал, но това със същия успех може да се прави и на "Шопкиня" на Панайот Панайотов. Няма къде да закуфееш, да се развихриш и да почувстваш вълната от енергия, която преди години идваше от албуми като "Meteora" и "Hybrid Theory". Затова нека си зададем най-важния въпрос - щяхме ли да харесаме този албум, ако беше дебют? Моят личен отговор е... не. И то най-вече защото днес надали някой щеше да е чувал за Linkin Park, ако бяха започнали кариерата си така. Хубаво ще е да си дадат сметка за това, преди да си повярват, че са артистичини гении и прават егати изкуството... ако вече не са си повярвали.
+ + + + +
Използван е артистичен, музикантски подход.
Почти всяка песен има свое собствено звучене и послание.
Свръхмодерен саунд, запомнящи се мелодии и качествени вокали.
Завършеният продукт (и обложката) веднага грабва вниманието и си заслужава парите.
Почти всяка песен има свое собствено звучене и послание.
Свръхмодерен саунд, запомнящи се мелодии и качествени вокали.
Завършеният продукт (и обложката) веднага грабва вниманието и си заслужава парите.
- - - - -
Претенциозен, крайно компютъризиран, прекалено лек и най-вече... скучен.
Просто няма какво да прави човек, слушайки този албум. Става само за саундтраци и гледане в галерия.
Някои песни са си почти чист рап, което вече не е гот.
Ако под "препратки към старите албуми" се има предвид "Minutes To Midnight" - да, има. Доста даже.
Просто няма какво да прави човек, слушайки този албум. Става само за саундтраци и гледане в галерия.
Някои песни са си почти чист рап, което вече не е гот.
Ако под "препратки към старите албуми" се има предвид "Minutes To Midnight" - да, има. Доста даже.
Подходящо за фенове на:
Thousand Foot Krutch, Limp Bizkit, Hollywood Undead, Breaking Benjamin и др.
Автор: Undepth
-=5/10=-
5 им е много. Поспестили сте им малко хранилка.
Защо е толкова малко хранилката...
От тая група остана само името..
албума не е чак толкова лощ, доста по-добре е от предния който беше тотална боза, мен не ми хареса това че половината песни са някви балади или бавни песни на който явно Честър се опитва да ни приспи. Ама има и доста добри тракчета, лично на мен ми харесаха около 6 песни от албума, "Lost In The Echo", "In My Remains", "Burn It Down", "Castle Of Glass", "Victimized", "Skin To Bone", бяха добри попадения. Мойта лична оценка е малко по висока - 6/10
Ако си бяхте направили труда, да изслушате A Thousand Suns, а не постоянно да ревете каква боза бил, сега щяхте да сте разбрали и Living Things.
Ревюто е просто в десятката - нито хейтърско, нито прехвалващо. Впечатлявате ме положително за пореден път, момчета и момичета, а това е трудно да стане при мене.
Първо да почна с това,че и според мен ревюто е обективно,за което комплименти,защото обикновено когато става въпрос за толкова популярни групи,отзивите са или "Осанна!" или "Разпни го!",а "златната среда" се губи.Сега за самия албум:
Трябва да отбележа,че при мен Линкин Парк никога не са били от най-любимите ми групи,а са звучали по-рядко на уредбата ми,затова и може би,за разлика от дай-хард феновете им,никога не съм се стремял да възхвалявам първите им албуми или да отричам A Thousand Suns.Търсел съм стойностното и положителното(и съм го намирал)във всеки от въпросните албуми,а когато нещо не ми е допадало,не съм правел драми от това.
За мен лично Living Things е албум със своя концепция,със своите положителни и отрицателни страни.Безспорно вокалите са на завидно ниво,електрониката е на по-заден план в сравнение с предния албум,което за мен е плюс(за някои обаче това може да е минус).Китарите са ясни и поставени на точните места.Текстовете също са на много добро ниво.Не ми допада обаче редът,по който са подредени парчетата в албума.Първата половина е директна и песните са бързи(с изключение на Burn It Down),а във втората е тъкмо обратното-бавни песни(изключение прави Victimized).След слушане оставаш с впечатлението,че си слушал 2 различни албума.Песни като Lies Greed Misery, Victimized и Skin To Bone са доста добри,но сравнително кратки.Въпреки това обаче се забиват в ума и са грабващи.Сингълът Burn It Down според мен е песен,която има потенциал и силно напомня за The Catalyst,но й липсва едно по-мощно китарно звучене.Като цяло с този албум Linkin Park се показват като група със свое собствено(и сложно)звучене,което в тези дни на масово обезличаване на американския пазар може да е изключително важно и определящо(в положителна насока)за тяхната кариера,но може и да останат неразбрани от голям брой хора именно заради комплицираното си звучене.От мен 7/10 за албума и труда на музикантите.
Абсолютно подкрепям ревюто! Липсват ми песни като тези от първите два албума(като не се брои реанимейшън). За мен тези хорица отидоха на съвсем друга планета, на която метълът не съществува.
Като цяло албума има и слаби песни, но пък и силните не са малко. Lost in the echo я слушам за 100-тен път сигурно за 2 дни.
Lost In The Echo действително е адски зарибяваща песен, една от най-добрите им песни последните години пък и изобщо.
Супер албум! Добре е, че не тъпчат на едно място! Нека продължават в същия дух. Нямам търпение да си го купя!
По-точно ревю не съм чел през живота си. Евала.
Всичките им албуми са яки. Почти за всяка група съм забелязал, че за новите и албуми се казва, че не толкова хубави колкото старите(носталгия може би). Относно ревюто, то все пак е мнение на някой или на група хора.
"...макар да са далеч от очакванията на който и да е стар фен." - Не са далече от моите очаквания, а слушам Linkin Park още от Hybrid Theory.
Въобще не съм съгласен с последния абзац от статията, но това е моето мнение. Нормално е в изкуството да има субективизъм.
Иначе статията и сайтът са яки.
Я стига !!! Мен ме кефят а ако на Вас не ви харесва не ги слушайте!!!
"...и да се поклащаш леко като куца вампирка на абитуриентския си бал..."
Ей, Къци... :D
Аз съм на 55 години.Преди 10 години в един магазин за телевизори се захласнах по една песен на някаква младежка група.Просто ме хипнотизираха.Питам сина ми-кои са тия-Бяха Линкин парк.От тогава съм влюбена в тях.Нищо , че не съм първа младост.Слушам си ги в колата непрекъснато.Последният албум в началото не ме впечатли.Някак старомодно ми звучаха.Но колкото повече го слушам, толкова повече го харесвам.По едно време заспивах и се събуждах с техните песни в главата си.Даже реших, че откачам. Но явно страхотно са изпипани професионално техните композиции.И, доколкото зная-добрата интелигентна музика( както и симфоничната) не те завладява веднага, а все повече, колкото повече я слушаш.Както казва Мечо Пух-колкото повече, толкова повече.
Значи , не мога да повярвам на негативните ви коментари и мнението на албума ! Този албум заслужава 10 ! Как така от групата е останало само името ? Ама що за тапотия ? Линкин Парк са решили да направят по-бавни песни за останалите си фенове който харесват по-бавни песни , това няма лошо !! Много добре е даже че имат разнобразие ! Те стават по добри с всяка песен , гордея се с тях !
Кой каквото ще да слуша , за мен LP са най=добрите и ме кефят.
Албума е страхотен...харесвам го много 10/10. Колкото повече го слушам толкова повече ми харесва...няма писване :) Линкин парк са хибридни..винаги търсят нещо ново в албумите си. Много ми хареса коментара на 55г. човек. :) Няма да забравя деня в който се захласнах по групата..винаги ще го помня.В песните на Linkin park винаги съм откривал нещо за себе си..не случайно си татуирах името на групата....много са ми на сърце. Чрез Linkin park се промениха много неща в живота ми :)
Аз ги харесвам много, няма стар , няма нов , LP си е един и на който не му харесват да не ги слуша .... haters gonna hate