Държава...: Норвегия
Лейбъл....: Frontiers Records
Йорн Ланде - един от най-големите рок/метъл гласове в наши дни. Глас, който мнозина сочат за наследник на покойния Дио. Глас, какъвто рядко се среща след края на 80-те. Глас, за който и да искаш да кажеш лоша дума, няма да можеш, без да изглеждаш като идиот. А ако Ланде беше с някоя и друга идея по-дърт, днес той можеше да е легенда от ранга на Ковърдейл, например. И както и да го въртим, този глас е създаден за хард рок. Може би затова Bring Heavy Rock to the Land" е почти чист хард рок албум.
Близо час Йорн Ланде излива върху нас мощта на ларинкса си, пред която дори да не сме fanboys, няма как да не благоговеем. Заслушани в него обаче, феновете често пропускат да чуят какво се случва зад него. А в случая отговорът е "нищо особено". Изтъркани, банални, лишени от сериозна мисъл хард рок рифове, стоящи някъде там, колкото Йорн да не пее акапелно. Заглавната "Bring Heavy Rock to the Land" е идеалният пример. Разбирам, че целта е била да се постигне класическо хард рок звучене, но това не значи, че нещата е трябвало да се претупат. Усещането за "претупаност" не си тръгва почти през целия албум. Скуката расте с всяка изминала песен, а постепенно започва да се усеща, че и текстовете не са писани с много зор и само наливат още клишета в казана. Свежест внасят кавърът на "Ride Like the Wind" (Christopher Cross) и динамичните "Chains Around You" и "Ride to the Guns", но между тях по напълно непонятна за мен причина е сложен кавър (!) на "Time To Be King" на Masterplan. Напомням, че тази песен е от албумa на Masterplan от 2010-та година, в който вокалист също е Ланде. Само аз ли не виждам смисъла? Няма спор, че песента е готина, но... какво прави тук? Ланде вече сам си прави кавъри? Въх. Така в чудене и удобно настанила се скука, 53 минути по-късно албумът свършва с поредния черпак клишета, цопнати в "I Came To Rock".
Не бих бил толкова критичен, ако не знаех, че Jorn (като група) може повече. Признавам, предпочитам първия Masterplan пред който и да е албум на Jorn, но винаги съм намирал голямо удоволствие в слушането на този солов проект. Слушайки "Bring Heavy Rock to the Land" обаче, ми стана не само скучно, но и леко обидно. Феновете не сме чак пък толкова зажаднели за нов материал, че да приемем с радост всяка хвърлена към нас торба с клишета. Повтарям - проблемът не е, че албумът е лош или нескопосан (напротив), а в това, че е зверски клиширан. Гласът на Ланде е единственото, което го спасява от вековна забрава.
Близо час Йорн Ланде излива върху нас мощта на ларинкса си, пред която дори да не сме fanboys, няма как да не благоговеем. Заслушани в него обаче, феновете често пропускат да чуят какво се случва зад него. А в случая отговорът е "нищо особено". Изтъркани, банални, лишени от сериозна мисъл хард рок рифове, стоящи някъде там, колкото Йорн да не пее акапелно. Заглавната "Bring Heavy Rock to the Land" е идеалният пример. Разбирам, че целта е била да се постигне класическо хард рок звучене, но това не значи, че нещата е трябвало да се претупат. Усещането за "претупаност" не си тръгва почти през целия албум. Скуката расте с всяка изминала песен, а постепенно започва да се усеща, че и текстовете не са писани с много зор и само наливат още клишета в казана. Свежест внасят кавърът на "Ride Like the Wind" (Christopher Cross) и динамичните "Chains Around You" и "Ride to the Guns", но между тях по напълно непонятна за мен причина е сложен кавър (!) на "Time To Be King" на Masterplan. Напомням, че тази песен е от албумa на Masterplan от 2010-та година, в който вокалист също е Ланде. Само аз ли не виждам смисъла? Няма спор, че песента е готина, но... какво прави тук? Ланде вече сам си прави кавъри? Въх. Така в чудене и удобно настанила се скука, 53 минути по-късно албумът свършва с поредния черпак клишета, цопнати в "I Came To Rock".
Не бих бил толкова критичен, ако не знаех, че Jorn (като група) може повече. Признавам, предпочитам първия Masterplan пред който и да е албум на Jorn, но винаги съм намирал голямо удоволствие в слушането на този солов проект. Слушайки "Bring Heavy Rock to the Land" обаче, ми стана не само скучно, но и леко обидно. Феновете не сме чак пък толкова зажаднели за нов материал, че да приемем с радост всяка хвърлена към нас торба с клишета. Повтарям - проблемът не е, че албумът е лош или нескопосан (напротив), а в това, че е зверски клиширан. Гласът на Ланде е единственото, което го спасява от вековна забрава.
+ + + + +
Гласът на Ланде - невероятен във всяка нота.
Добре постигнато класическо хард рок звучене и настроение.
Добре постигнато класическо хард рок звучене и настроение.
- - - - -
Клише до клише, претупани рифове, претупани текстове.
Скуката взема връх твърде бързо - нещо нетипично за албумите на Jorn.
Ланде си прави сам кавър в "Time To Be King". Само той знае защо.
Скуката взема връх твърде бързо - нещо нетипично за албумите на Jorn.
Ланде си прави сам кавър в "Time To Be King". Само той знае защо.
Подходящо за фенове на:
Masterplan, Allen/Lande, Saxon, Whitesnake и др.
Автор: BGMario
-=5.5/10=-
Съгласен съм само с изумлението ви свързано с кавъра на "Time To Be King" и на мен ми се вижда излишен.От тук нататък не знам какво не му харесвате на албума."Клише до клише, претупани рифове, рпетупани текстове",от това по некомпетентно мнение - здраве му кажи.Смятам че класическото звучене не е недостатък,а напротив това е реверанс към феновете на които им е омръзнало от експерименти."Изтъркани, банални, лишени от сериозна мисъл хард рок рифове, стоящи някъде там, колкото Йорн да не пее акапелно.."Нищо подобно групата се е справила перфектно,е не е лесно да изпъкваш на фона на "звяр" като Ланде.В заключение ще кажа,че в този стил трудно ще се намери по-добър албум издаден през 2012.
Поздрави !