Държава...: Канада
Лейбъл....: Sounds+Sights
Днес много ми се слушаше свеж алтърнатив. Затова най-накрая се спрях на стоящото на компютъра ми от 3 месеца промо на новия албум на Evans Blue. Не знам защо бях пропуснал да му хвърля едно ухо, но почти заръкоплясках щастливо от кеф, че няма да ми се налага да търся. Настроих си рецепторите, разчекнах си чакрите (сиреч си легнах мързеливо) и заслушах.
Скука. Умора. Мързел. Тези думи описваха деня ми до момента и Evans Blue учтиво се включиха в картинката. Емоцията от ударното начало с "This Time It's Different" и "Crawl Inside" постепенно затихна в следващите 7 трака, благодарение на средното (до бавно) темпо, преобладаващо във всеки от тях. Надеждата, че "вече няма как да е същото темпо в следващия трак", се изпари след лъхащата на умора "In the Shadow". И тъкмо когато "Live To Die" започна със здрав риф, той рязко се изгуби и на негово място дойде лишен от дисторшън атмосферичен пасаж в... познайте какво темпо. "Destroy the Obvious" повтори подвига на предната песен, а баладата "Warrior" почти напълно уби темпото, макар и да загатна, че Evans Blue все пак знаят как да композират правилно. "Underwater" вкара изненадващ свеж полъх, а "Halo", макар да повтаряше структурата на половината песни от албума, звучеше с една идея по-обмислена. Точно като за финал.
Осъзнах, че хубавите страни на този албум са няколко. Първо, вокалите на Дан Чандлър са перфектни за жанра. Пичът знае какво прави зад микрофона и не оставя съмнения за това. Второ, където и да има тежки китари, те са наистина тежки. Рядкото им използване обаче е направо смущаващо. И трето, сами за себе си повечето песни са доволно добри, а някои дори притежават и хитов заряд. Наблъскани една след друга, обаче, те бързо опъват червения килим на скуката и прозявките. Имайки предвид и голямото нищо, с което Evans Blue се открояват на взискателната съвременна сцена, става ясно, че "Graveyard of Empires" не го чака бляскаво бъдеще и милионни продажби. Повтарям - като албум, нещата не стоят добре, но като отделни песни, определено има за какво да се хванемк. Затова вие решете как и на какви порции да слушате този албум.
Скука. Умора. Мързел. Тези думи описваха деня ми до момента и Evans Blue учтиво се включиха в картинката. Емоцията от ударното начало с "This Time It's Different" и "Crawl Inside" постепенно затихна в следващите 7 трака, благодарение на средното (до бавно) темпо, преобладаващо във всеки от тях. Надеждата, че "вече няма как да е същото темпо в следващия трак", се изпари след лъхащата на умора "In the Shadow". И тъкмо когато "Live To Die" започна със здрав риф, той рязко се изгуби и на негово място дойде лишен от дисторшън атмосферичен пасаж в... познайте какво темпо. "Destroy the Obvious" повтори подвига на предната песен, а баладата "Warrior" почти напълно уби темпото, макар и да загатна, че Evans Blue все пак знаят как да композират правилно. "Underwater" вкара изненадващ свеж полъх, а "Halo", макар да повтаряше структурата на половината песни от албума, звучеше с една идея по-обмислена. Точно като за финал.
Осъзнах, че хубавите страни на този албум са няколко. Първо, вокалите на Дан Чандлър са перфектни за жанра. Пичът знае какво прави зад микрофона и не оставя съмнения за това. Второ, където и да има тежки китари, те са наистина тежки. Рядкото им използване обаче е направо смущаващо. И трето, сами за себе си повечето песни са доволно добри, а някои дори притежават и хитов заряд. Наблъскани една след друга, обаче, те бързо опъват червения килим на скуката и прозявките. Имайки предвид и голямото нищо, с което Evans Blue се открояват на взискателната съвременна сцена, става ясно, че "Graveyard of Empires" не го чака бляскаво бъдеще и милионни продажби. Повтарям - като албум, нещата не стоят добре, но като отделни песни, определено има за какво да се хванемк. Затова вие решете как и на какви порции да слушате този албум.
+ + + + +
Сами по себе си, много от песните са добри.
Добре премерен тежък звук и идеални за целта вокали.
Много загатнат (но неразгърнат) потенциал.
Добре премерен тежък звук и идеални за целта вокали.
Много загатнат (но неразгърнат) потенциал.
- - - - -
Еднообразен откъм темпо и в композиционно отношение - някои тракове доста си приличат.
Нищо, с което да се откроят + липса на свежи идеи, което е почти задължително за жанра.
Нищо, с което да се откроят + липса на свежи идеи, което е почти задължително за жанра.
Подходящо за фенове на:
Crossfade, 10 Years, Chevelle, Breaking Benjamin, Parabelle и др.
Автор: Stahli
-=6/10=-
Започнах да се прозявам, четейки това ревю...
Ти си пусни албума в неговата си последователност, да видиш тогава какво е ;-)
Няма да си губя времето :D Явно, че само ще се приспя преждевременно :D
Пишете ревютата си в прекалено разговорна сфера. Е, извинявайте, но "разчекнах си чакрите" - неуместно е ;)
Идеята ни винаги е била да пишем разговорно, кратко и разбираемо, без особени претенции и натоварващи "умнотии", но да, понякога може би леко минаваме границата. Но когато го правим, гледаме да е в името на хумора ;-) "Разчекнах си чакрите", ако не друго, то поне звучи много приятно :D
Мерси за градивния пост. Хубаво е да следим кога минаваме границата. Поздрави!
- ТМВ