Държава...: Англия
Лейбъл....: Nuclear Blast
Дебютният албум на Bury Tomorrow "Portraits" разбуни духоветe в метълкор средите и получи разнородни оценки от критиците. Важното беше, че за тази група се заговори. Само 2 години по-късно, феновете вече се чудеха няма ли да идва така очакваният втори албум, с който да се разбере дали групата е налучкала здравата формула случайно, или става дума за истински талант. Днес, слушайки "The Union of Crowns", отговорът добива голяма яснота.
На пръв поглед групата не прави нищо особено специално - мелодичен метълкор с тежки екстремни и биещи на алтърнатив чисти вокали. На втори поглед обаче, всеки фен на стила може да усети, че групата не е взела лесното решение да се въргаля по добре построените основи на метълкора (като други свои колеги), а вместо това ги доизгражда и украсява с различни орнаменти. Още с първите песни от албума "Lionheart", "Royal Blood" и "An Honourable Reign" става ясно, че групата е далеч от цярящата напоследък в жанра неоригиналност в композирането. Пичовете са взели идейността на August Burns Red, смесили са я с мелодичността и китарното разнообразие на The Sorrow, енергията на Parkway Drive и са ги забъркали със своя отличителен звук и хъс, за да се получи албум, към който трудно можеш да имаш претенции в композиционно отношение. "Монархичната" лирична линия пък също предизвиква интерес и не се губи изпод тоновете тежки рифове и великолепни сола.
Това, което си отбелязах като "не толкова готино" е леко странната продукция. Средните тонове на китарите сякаш са прекално силни и бучащи, а барабаните не притежават нужната плътност, което проличава силно в по-бързите пасажи в "Message To a King" и "Abdication of Power", например. Положението е много по-добро там, където има брейкдауни, които от своя страна се изливат с чудовищна сила, без да дават право на недоволство. Друга малка забележка мога да отправя към чувството за самоповтаряне, което почна да ме застига към края на албума, но и това е нормално, имайки преди дължината му от 55 минути. В крайна сметка, въпреки някои забележки, "The Union of Crowns" е по-тежък, по-изпипан и много по-зрял от предшественика си, като на всичкото отгоре звучи като албум на група с много по-голям опит. Точно това вече превърна Bury Tomorrow във фактор на съвременната метълкор сцена и ако още не сте се запознали с тях - е па време ви е!
На пръв поглед групата не прави нищо особено специално - мелодичен метълкор с тежки екстремни и биещи на алтърнатив чисти вокали. На втори поглед обаче, всеки фен на стила може да усети, че групата не е взела лесното решение да се въргаля по добре построените основи на метълкора (като други свои колеги), а вместо това ги доизгражда и украсява с различни орнаменти. Още с първите песни от албума "Lionheart", "Royal Blood" и "An Honourable Reign" става ясно, че групата е далеч от цярящата напоследък в жанра неоригиналност в композирането. Пичовете са взели идейността на August Burns Red, смесили са я с мелодичността и китарното разнообразие на The Sorrow, енергията на Parkway Drive и са ги забъркали със своя отличителен звук и хъс, за да се получи албум, към който трудно можеш да имаш претенции в композиционно отношение. "Монархичната" лирична линия пък също предизвиква интерес и не се губи изпод тоновете тежки рифове и великолепни сола.
Това, което си отбелязах като "не толкова готино" е леко странната продукция. Средните тонове на китарите сякаш са прекално силни и бучащи, а барабаните не притежават нужната плътност, което проличава силно в по-бързите пасажи в "Message To a King" и "Abdication of Power", например. Положението е много по-добро там, където има брейкдауни, които от своя страна се изливат с чудовищна сила, без да дават право на недоволство. Друга малка забележка мога да отправя към чувството за самоповтаряне, което почна да ме застига към края на албума, но и това е нормално, имайки преди дължината му от 55 минути. В крайна сметка, въпреки някои забележки, "The Union of Crowns" е по-тежък, по-изпипан и много по-зрял от предшественика си, като на всичкото отгоре звучи като албум на група с много по-голям опит. Точно това вече превърна Bury Tomorrow във фактор на съвременната метълкор сцена и ако още не сте се запознали с тях - е па време ви е!
+ + + + +
Много зряло звучене и учудващо добри композиционни умения като за млада банда.
Разрушителни брейкдауни, океан от рифове, много сола, смени на темпото и прочие.
Здрави крещящи вокали и подходящи за припяване чисти вокали.
Разрушителни брейкдауни, океан от рифове, много сола, смени на темпото и прочие.
Здрави крещящи вокали и подходящи за припяване чисти вокали.
- - - - -
Китарите и барабаните ми звучат малко странно, но им се свиква.
Към края леко почна да ме сръчква и подбутва чувството за самоповтаряемост.
Към края леко почна да ме сръчква и подбутва чувството за самоповтаряемост.
Подходящо за фенове на:
The Sorrow, August Burns Red, Parkway Drive, Attack Attack! и др.
Автор: Testset
-=8/10=-
Абе не знам защо, ама Lionheart ми носи някакво много готино Evergrey-ско усещане. Само така ли ми се струва или чистите вокали там силно напомнят на гласа на Tom Englund?